№ 252
гр. Перник, 20 юни 2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд- Перник, в публично заседание проведено на десети юни през две хиляди и шестнадасета година в състав
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 170 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
вр. с чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по жалба на С.В.Л., с ЕГН **********,*** срещу заповед рег. № 313з-408 от
26.02.2016г., издадена от началник сектор “ПП” при ОД на МВР-Перник. Със
заповедта е отказана регистрация на товарен автомобил "Фиат", модел
“Добло”, с идентификационен номер на рама по документи ZFA22300005198132 и с номер на двигател
AR371012471887, собственост на Л..
В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна и
се иска нейната отмяна. С уточнителна молба постъпила по делото се
конкретизира, че заповедта е постановена при съществени процесуални нарушения
на административно процесуалните правила и при нарушение на материално правните
разпоредби. По същество пълномощника на жалбоподателя адв. Т.Х. пледира за
отмяна на заповедта и заявява претенция за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата-Началник сектор "ПП"
при ОД на МВР - Перник, чрез процесуален представител оспорва основателността
на жалбата. В писмено становище излага доводи, че заповедта е законосъобразна,
като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
спазване на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби. Заявява
претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд Перник,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения
акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните
обстоятелства по делото:
По допустимостта:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната
заповед като нейн адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се
подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.
По фактите:
Жалбоподателят закупил от Италия, страна член на ЕС,
обвързана от общностното право МПС – товарен автомобил марка "Фиат”, модел
“Добло”.
На 10.02.2016г.
подал заявление за регистрация № 161158002025 за извършване на
първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава членка на
ЕС.
Превозното средство е представено за идентификация.
Проверяващите констатирали, че липсва идентификационен номер на рамата.
Направено е експертно техническо изследване № 63 от 22.02.2016г.. Заключението
на експерта е, че номера на рамата не може да бъде установен поради корозия.
Издадена е заповед рег. № 313з-408 от 26.02.2016г. от
началник сектор “ПП” при ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 143, ал. 1
от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № І-45/2000г. е отказана регистрация на
товарен автомобил "Фиат", модел “Добло”, с идентификационен номер на рама
по документи ZFA22300005198132 и с номер на двигател AR371012471887, собственост на Л.. Административния
орган е приел, че идентификационният номер на МПС е корозирал и не може да се
установи.
В хода на съдебното производство се допусна и изслуша
съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена от страните се цени в
цялост. Въз основа на нея се приема, че идентификационния номер на МПС е силно
корозирал и не може да бъде установен.
Делото е основано
само на писмени доказателствени средства. Както тези изпратени с
административната преписка, така и тези, събрани в производството пред съда не
са оспорени от страните. Всички те са непротиворечиви по съдържание,
последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира
с доверие и основа на тях фактическите си констатации. В хода на процеса не
са постановени изрични определения за отделяне на спорното от безспорното, но
на практика страните не спорят по фактите, а дали правилно е приложен материалният закон.
По
правото:
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка,
която се възприе от представените по делото доказателства, съдът намира жалбата
за неоснователна. Доводите за това са следните:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената
писмена форма. Обективира волеизявления, с които се засягат пряко и
непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е налице
индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на
изисикванията на чл. 59, ал. 2 от
АПК. Формата на акта е гаранция за
законосъобразността на административния акт, като задължава административния орган да съблюдава при
неговото издаване предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно
поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на
издадени при неспазването й административни актове –чл. 146, т. 2 от АПК. Въз
основа на изложеното се приема, че оспорвания административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия при спазване на законоустановената
форма, с изложени фактически и правни основания и ясна и точна разпоредителна
част. С оглед на изложеното не се констатират отменителни основания по чл. 146,
т. 1 и т. 2 от АПК.
При осъществената съдебна проверка настоящият състав не констатира
съществени процесуални нарушения, които да послужат като самостоятелно
основание за отмяна на оспорената заповед в условията на чл. 146, т. 3 от
АПК.
Оспорения акт е и материално законосъобразен. Със
заповедта е отказана да бъде извършена
първоначална регистрация на представения за регистрация автомобил, тъй като
номера на рамата е корозирал-не се разчита и не може да се установи.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътното превозно
средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя
идентификационен номер на превозното средство. Съгласно и чл. 7, ал. 1 от
Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства, превозните средства, на които не може да се
установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN) не се
регистрират. Съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗДвП пътно превозно средство с
подменен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира докато
не бъде установен истинският идентификационен номер, поставен от производителя,
а съгласно чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на идентификационния номер
се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи, а именно –
Инструкция на МВР № І-185 от 06.12.2002г. за определяне реда за възстановяване
на идентификационния номер на пътно превозно средство. Регистрацията на пътно
превозно средство по Закона за движение по пътищата се извършва при наличието на
две кумулативни предпоставки-поставен от производителя идентификационен номер
на превозното средство и доказателство за собственост на превозното средство.
Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното
за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като
регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден
идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на
номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил. Заложеното
в закона изискване е с цел да не се допусне движението на пътни превозни
средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като
гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с
производствените стандарти.
От експертна справка № 63 се приема, че
идентификационния номер на МПС не се установява. Мястото, на което го е
поставил производителя е корозирало. От заключението на съдебно техническата
експертиза се установява, че номера на рамата не може да се установи. На
типичното място, на което трябва да е вбит номера на рамата на пода отпред вдясно-пред предна дясна
седалка тази област е обхваната от ясна корозия. Същата е унищожила напълно
част от материала и корозията е заличила номера на рамата. Въз основа на заключенията на експертите,
настоящия състав приема, че е налице заличаване на идентификационния номер на
МПС по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, макар и вследствие на естествена
корозия и автентичният идентификационен номер не може да се установи. И двете обсъдени
по горе заключения, потвърждават тази констатация. С проявлението на така
установения в хода на производството юридически факт възниква субективното
право на административния орган да откаже регистрацията на автомобила на
цитираното в акта основание. Регистрация на автомобила не може да се извърши
докато същият не бъде възстановен по реда, определен от министъра на вътрешните
работи.
Независимо от постановения отказ на административния
орган, регистрация на превозното средство може да се извърши и впоследствие. Процедурата
е уредена в издадената на основание чл. 143, ал. 4 от ЗДвП Инструкция на МВР № І-185 от 06.12.2002г. за
определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно
средство. Тази процедура е самостоятелно административно производство и започва
по молба на заинтересованото лице. Провеждането на това производство е
субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му, т.е.
от жалбоподателя и ако той прецени следва да инициира производството по реда на
Инструкцията. Именно в това производство ще следва да се установи факта относно
възможността за установяване на този номер.
В случая органът е бил сезиран с
искане за първоначална регистрация на
превозно средство, образувал е административно производство за извършване на
регистрацията и е дължал произнасяне по това искане. След като е изяснил правно
релевантните факти е постановил отказ за регистрация. От събраните по делото
доказателства и заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че
идентификационния номер на МПС не се установява, поради корозия. Релевантно в случая е, че автомобилът не може
да бъде регистриран по поставения от производителя идентификационен номер, тъй
като не е установен. С оглед на гореизложеното като е постановил обжалваният
отказ на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП административния орган е постановил
правилен и законосъобразен акт оспорването срещу който ще се отхвърли като
неоснователно.
Разноски:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.
Ответната страна заявява искане за присъждане на
разноски за юрисконсулско възнаграждение. Заявената претенция е направена
своевременно. Разгледана по същество и с
оглед изхода на спора е основателна.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати
на ответника по жалбата юрисконсулско възнаграждение в размер на 400лева,
определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Л. против заповед рег. №
313з-408 от 26.02.2016г., издадена от началник сектор “ПП” при ОД на
МВР-Перник.
ОСЪЖДА С.В.Л., с ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР-Перник разноски в
размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/