Р Е Ш Е Н И Е

№ 254

гр. Перник, 21 юни 2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, в публично заседание проведено на десети юни през две хиляди и шестнадасета година в следния състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при участието на секретаря И.И., като разгледа административно дело № 212 по описа за 2016 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 211 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Б.Е.Б.,*** срещу заповед № 313з-574 от 17.03.2016г. издадена от директора на ОД на МВР-Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на административно-производствените правила. Издадена е в противоречие на материалния закон и не е съобразена с целта на закона. В съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв. Г.Б.. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта. В представени писмени бележки доразвива доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт. Счита, че в заповедта няма ясно посочени фактически и правни основания за издаването й и не е разкрита обективната истина по случая. Претендира за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски. Представя списък на разноски.

Ответната страна–Директор на ОД на МВР-Перник, чрез процесуалния си представител юрк. И.М. оспорва жалбата. Пледира, че заповедта е правилна и законосъобразна, като подробни съображения излага в писмени бележки депозирани в съдебно заседание.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като нейн адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

По фактите:

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият от 20.01.2016г. със заповед № 313з-115 е назначен на длъжност старши полицай в група “Охранителна полиция” към Районно управление-Радомир при ОД на МВР-Перник. Към момента на нарушението е изпълнявал длъжността старши полицай в група “Охрана на обществения ред” към 04 РУ”П” при СДВР.

Съгласно ежедневна ведомост Б.Е.Б. е бил на работа на 12.01.2016г. срещу 13.01.2016г. за времето от 19.00ч. до 07.00ч. в състава на АП № 105.

С докладна записка рег. № 228р-830 от 14.01.2016г. ст. инспектор А. Т.– началник 01 група, сектор ПКП при 04 РУ на СДВР в качеството му на контролиращ силите на територията на 04 РУ е свел до знанието на началника на 04 РУП, че на 13.01.20015г. в 05.17ч., АП 105 със служебен автомобил Опел Астра с рег. № СА 6491МН е паркиран на тротоара на ул. “Г. Измирлиев” и ул. “Славовица”, като служителите Г., Д. и Б. били в автомобила. При спирането до АП проверяващия установил, че и тримата служители не били в бодро състояние и спели в патрулката. След подаден звуков сигнал се събудили и проверяващият извършил проверка.

Разпоредена е проверка по случая. Установена е фактическа обстановка идентична с описаната в докладна записка рег. № 228р-830 от 14.01.2016г.. С рег. № 228р-3170 от 11.02.2016г. служителят дал обяснения по случая. Установено е, че на 13.01.20015г. в 05.17ч., АП 105 със служебен автомобил Опел Астра с рег. № СА 6491МН е паркиран на тротоара на ул. “Г. Измирлиев” и ул. “Славовица”, като служителите Г., Д. и Б. били в автомобила. При спирането до АП проверяващия установил, че и тримата служители не били в бодро състояние и спели в патрулката. След подаден звуков сигнал служителите се събудили и проверяващият извършил проверка. Въз основа на установената фактическа обстановка е прието, че Б. и останалите двама служители, при изпълнение на служебните си задължения са допуснали нарушение на служебната дисциплина, като не са уплътнили работното си време изразяващо се в /небодро състояние и спят в служебния автомобил/. Предложено е да се наложи дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Резултатите във връзка с проверката по докладната записка са обективирани в справка рег. № 228р-3314 от 12.02.2016г. по описа на 04 РУ”П” от началник група “ООР” при сектор ОП към 04 РУ”П” към СДВР.

Във връзка справка рег. № 228р-3314 от 12.02.2016г. по описа на 04 РУ”Полиция”, изготвена от началник група “ООР” при сектор ОП при 04 РУ”Полиция” към СДВР, Б. е дал сведение вх. № 328р-2336 от 09.03.2016г.. В него посочил, че за времето от 19.00 ч. до 07.00 ч. на 12.01.2016г. бил назначен като АП 105 съвместно с полицай Г. и Д.. Заявил, че в 5.17ч. са изпълнявали служебните си задължения, като полицай Д. е писал докладните записки за отработените адреси по-рано в дежурството. Категорично е отрекъл да е спал.

С оспорената в настоящото производство заповед рег. № 313з-574 от 17.03.2016г. на директора на ОД на МВР-Перник на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя Б.Б.- мл. инспектор, старши полицай в група ОП към РУ-Радомир, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Дисциплинарно-наказващият орган е приел за установено, че на 13.01.2016г., в 5.17часа в гр. София, в пряка заключена между улиците “Измирлиев” и “Славица”, в качеството си на контролен орган, назначен в състава на АП № 105, не е изпълнявал дейност по осъществяване на превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия, извън служебното МПС, като за посоченият период служителят е седял в служебният автомобил. Деянието е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина, тъй като служителят е извършил нарушение на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постова дейност. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 29.03.2016г.

По делото са приети доказателствата представени с административната преписка. От приложената ежедневна ведомост за 12.01.2016г. се установява, че за времето от 19.00 ч. на 12.01.2016 г. до 07.00 ч. на 13.01.2016г. Б. е бил на работа в състава на АП 105, съвместно с полицай Г. и полицай Д.. С разпореждане от 12.01.2016г. за патрулно-постовата дейност на МВР, за разстановка на силите и средствата са разпоредени установъчните пунктове. Съгласно разпореждането АП № 105 за времето от 05.30ч. до 06.00ч. е трябвало да бъде на ул. “Луи Айер” и ул. “Хенри Ибсен”.

В хода на съдебното производство се изслушаха свидетелите И.М.Г. и В.Д.Д. Двамата свидетели, заедно с жалбоподателя на 12-ти срещу 13.01.2016г. са били в състава на АП № 105. Свидетелските показания и на двамата са последователни и взаимосвързани. Същите кореспондират и с представените по делото обяснения дадени от тях непосредствено след проверката. Тези показания кореспондират и с разпоредждането от 12.01.2016г. за ППД на МВР, за разстановките на силите и средствата. От тях се приема, че на посочената дата и час, АП № 105 не е следвало да бъде на установъчен пункт, за да бъдат служителите извън служебния автомобил.

При така установената фактическа обстановка и съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

По правото:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – директора на ОД на МВР, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е в писмена форма. Отговаря на изискванията за форма. Съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието. Видно от обжалваната заповед е, че органа е изложил правни и фактически основания за издаване на процесната заповед. По силата на чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "писмено предупреждение" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с постъпването на докладна записка рег. № 228р-830 от 14.01.2016г. от ст. инспектор А. Т.–началник 01 група, сектор ПКП при 04 РУ на СДВР. Въз основа на тази докладна записка е извършена проверка. Изискани са и са дадени обяснения от служителя с рег. № 228р-3170/ 11.02.2016г.. Издадена е справка рег. № 228р-3314 от 12.02.2016г., съдържаща заключения за установените факти и констатирани нарушения. Тя съдържа достатъчно данни за извършеното нарушение и за неговия извършител по смисъла на чл. 205 от ЗМВР, така и всички необходими доказателства, включително обяснения на служителя. Събраните в хода на проверката доказателства и заключенията от нея са допустими доказателства на основание чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Те на общо основание могат да се ползват за нуждите на дисциплинарното производство и не е необходимо събирането на допълнителни доказателства, освен ако санкциониращия орган прецени или служителят поиска, представи и посочи такива. Справката е изпратена на компетентния орган-директора на ОД на МВР-Перник, тъй като съгласно заповед № 313з-115 от 20.01.2016г. е полицай Б. е назначен на длъжност старши полицай в група “Охранителна полиция” към Районно управление-Радомир при ОД на МВР-Перник. Върху справката с дата 23.02.2016г. директора на ОД на МВР е поставил резолюция “за запознаване на служителя и да се наложи предвиденото в справката наказание”. Служителят е бил запознат с материалите от проверката и заключенията, в частта, касаеща конкретно неговата дисциплинарна отговорност, за което е извършено отбелязване в справката и има положен подпис от него на дата 08.03.2016г.. С рег. № 328р-2336 от 09.03.2016г. жалбоподателя е дал писмено сведение по справката. Спазени са сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на наказанието - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган (в този смисъл и ТР № 2/07.07.2002 г. по ТД № 3/2001 г. на ВАС), в случая това е 22.02.2016г.. С оглед на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При провеждане на дисциплинарното производство, настоящия състав намира, че са налице съществени процесуални нарушения. Не е спазена разпоредбата на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, която от своя страна е обвързана и с материално-правните норми залегнали в ЗМВР, касаещи определяне на наказанието при извършване на съответното нарушение. Разпоредбата на чл. 197 от ЗМВР сочи че дисциплинарните наказания по ЗМВР са: 1. мъмрене; 2. писмено предупреждение; 3. порицание; 4. забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години; 5. предупреждение за уволнение; и 6. уволнение. От своя страна разпоредбата на чл. 199 от ЗМВР разписва за кои нарушения се налага наказанието "писмено предупреждение": 1. извършване на маловажно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание "мъмрене"; 2. системни маловажни нарушения на служебната дисциплина; 3. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед; 4. неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица; 5. пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност; 6. системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време, както и периода, за който може да се наложи наказанието.

От процесната заповед се установява, че дисциплинарно наказващия орган е наложил на жалбоподателя наказание "писмено предупреждение", защото Б. е нарушил чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постова дейност, т.е. прието е, че тези нарушения представляват "неизпълнение разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”. За да може да се приеме, че служителят е бил длъжен да извърши определени действия или да се въздържи от извършването им като дължимо поведение, следва да се докаже от административния орган съществуването на такова задължение, респ. задължение за бездействие, което служителят не е изпълнил. В настоящия случай, обаче, това нарушение е въведено за пръв път в оспорваната заповед. Нито в докладната записка, поставила начало на дисциплинарно производство, нито в справката, в която е констатирано нарушение на служебната дисциплина има изложени доводи и установена фактическа обстановка свързана с нарушение на разпоредбите на чл. 56 от инструкцията. Не са изисквани, нито съответно давани писмени обяснения свързани с това нарушение. За първи път в оспорената заповед се повдига “дисциплинарно обвинение”, в което се твърди, че 13.01.2016г., в 5.17часа в гр. София, в пряка заключена между улиците “Измирлиев” и “Славица”, в качеството си на контролен орган, назначен в състава на автопатрул с позивна № 105, не е изпълнявал дейност по осъществяване на превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия, извън служебното МПС, като за посоченият период служителят е седял в служебният автомобил. Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, тъй като е извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постова дейност. В случая обаче не е образувано дисциплинарно производство с такъв предмет, няма данни за такова извършено нарушение и за неговия извършител, не е извършвана проверка по така предявеното дисциплинарно нарушение. В контекста на изложеното съдът не кредитира извода на органа, че поведението на Б. дава основания да бъде квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, а именно неспазване на задълженията по чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постова дейност без да е посочено в конкретния ден и час какво е трябвало да е дължимото действие, което от своя страна да е довело до неуплътняване на работното време. От установените по делото факти и съгласно разпореждането за разстановка на силите, следва извода, че жалбоподателят на 13.01.2016г., в 5.17часа не е следвало да бъде на установъчен пунк за да е извън служебното МПС и евентуално да е налице нарушение на чл. 56, ал. 2 от Инструкцията. Съгласно ал. 1 на чл. 56 от Инструкцията при изпълнение на ППД нарядите осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост. Служителите на АП № 105 в посочения ден и час са били наряд в обслужваната от 04РУ”П” територия. С оглед на това се приема, че Б. от обективна и субективна страна на посочената дата и час не е извършил нарушение на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от инструкцията, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР водещо до неуплътняване на работното време. Въз основа на изложеното и като се взе предвид изявлението на ответника по жалбата, че представените по делото документи са цялата административна преписка, с която разполага дисциплинарния орган и като се съобрази с разпределената между страните тежест и указанията дадени на страните при насрочване на делото се налага извод, че ответника не успя успешно да защити издадения от него акт. Същият не успя да докаже, съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР извършено дисциплинарно нарушение на чл. 56 от инструкцията представляващо нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т.1 от ЗМВР водещо до налагане на наказание по чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР за неуплътняване на работното време. Фактическата обстановка установена от дисплинарно наказващия орган не кореспондира с дисциплинарната проверка и с повода дал да се образува дисциплинарно производство. Установяването на точна и правилна фактическа обстановка е необходимо условие относно преценката за материалната законосъобразност на наложеното наказание, т.е. чрез нея се установява дали деянието съответства на нарушението, за което лицето е санкционирано. При издаването на заповед рег. № 313з-574 от 17.03.2016г. са допуснати множество неточности, които преценени с констатираните по-горе нарушения налагат извод, че дисциплинарно наказващия орган е санкционирал служителя, като не само не е спазил законовите разпоредби, но и е въвел напълно ново описание на нарушение, за което липсват доказателства за извършването му и за което не са искани нито е изслушван наказания служител. С оглед на това се приема, че оспорения акт е издаден при наличие на съществени процесуални нарушения свързани с неустановени по съответния ред дисциплинарни нарушения, с необразувано дисциплинарно производство, респ. проверка и без извършени процедурни действия по доказване на предявеното дисциплинарното нарушение, без изслушване на служителя. Въз основа на изложеното състава приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и нарушение на материалноправните разпоредби, които обосновават отмяна на атакуваната заповед в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

С оглед всичко изложено състава приема, че атакуваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е своевременно направено и е придружено със списък по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е основателно. В тежест на ответника по жалбата следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски, които са в размер на 410 лева. Същите представляват заплатена държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на производство и 400 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 01016 от 07.04.2016г..

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Б.Е.Б. заповед № 313з-574 от 17.03.2016г. на директора на ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на Б.Е.Б., с ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия:/п/