О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94

 

            Гр. Перник, 13.06.2016 година.

 

 

      Административен съд Перник, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

    Съдия: Ивайло Иванов

 

като разгледа административно дело № 236 по описа за 2016

 година докладвано от съдия Иванов, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на К.Д.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат К.С. *** против Удостоверение за бивша собственост на превозно средство с рег. № 161158000668 от 19.04.2016 година издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, в уверение на това, че превозно средство с рег. № РК 3394 АХ, марка *** е било собственост на настоящия жалбоподател в периода от 11.01.2010 година до 19.04.2016 година.

Жалбоподателят твърди, че на 11.01.2010 година е купил лек автомобил марка ***, като при извършена проверка на 28.09.2012 година на главен път Е 79 в района на гр. Дупница е иззет и закаран в РУ „Полиция“ Дупница. След извършена експертиза е установено, че номера на рамата на МПС е преправен, а истинския номер на рамата съвпада с номер на рама на автомобил от същата марка и модел, който е бил откраднат и обявен за издирване на 14.07.2009 година. Твърди, че от момента на изземването до настоящия момент лекия автомобил е задържан като веществено доказателство по досъдебно производство № 2867/2009 година по описа на 07 РУ – СДВР. Жалбоподателят заявява, че посочения лек автомобил е деклариран пред община Перник и е заплащал дължимия данък до момента на задържането му – 28.09.2012 година. След посочената дата на задържане е лишен от възможността да ползва МПС, съответно община Перник продължава да му начислява данък, поради което за да бъдат прекратени задълженията към община Перник е необходимо да бъде прекратена регистрацията му. В тази връзка е направил искане до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник за прекратяване на регистрацията на МПС, считано от датата на изземването му – 28.09.2012 година. По така направеното искане на 19.04.2016 година сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник с удостоверение № 161158000668 е прекратил регистрацията, счита от 19.04.2016 година. Жалбоподателят моли съда да задължи административния орган да извърши поправка в съдържанието на издаденото удостоверение, като прекратяването на регистрацията се счита от датата на изземването на МПС – 28.09.2012 година, тьй като община Перник продължава да му начислява данък върху лек автомобил марка ***.

От приложените по административната преписка документи се установява следната фактическа обстановка:

Видно от свидетелство за регистрация – част І се установява, че лек автомобил*** е собственост на К.Д.С. – настоящ жалбоподател.

С Определение от 18.01.2016 година, постановено по н.ч.дело                    № 20 836 по описа за 2015 година на районен съд София е потвърдено постановление на СРП от 24.07.2015 година, с което СРП е отказала да върне приобщения и иззет като веществено доказателство лек автомобил марка***.

С молба вх. № 115800-4371 от 14.04.2016 година К.Д.С. – настоящ жалбоподател е поискал от началника на сектор „Пътна полиция“ да бъде прекратена регистрацията на лек автомобил марка *** считано от 28.09.2012 година.

С Удостоверение за бивша собственост на превозно средство с рег. № 161158000668 от 19.04.2016 година издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник – предмет на съдебен контрол, началника на сектор „Пътна полиция“ Перник при ОД на МВР Перник е удостоверил, че превозно средство с рег. №*** е било собственост на настоящия жалбоподател в периода от 11.01.2010 година до 19.04.2016 година.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав достигна до следните правни изводи:

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на подадената жалба срещу Удостоверение за бивша собственост на превозно средство с рег. № 161158000668 от 19.04.2016 година издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник настоящия съдебен състав намира, че същата е подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване от една страна, а от друга не е налице правен интерес, по следните съображения:

С Удостоверение за бивша собственост на превозно средство с рег.                   № 161158000668 от 19.04.2016 година издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е удостоверено, че превозно средство с рег. № *** е било собственост на настоящия жалбоподател в периода от 11.01.2010 година до 19.04.2016 година, което удостоверение по своя характер е официален документ, тьй като е издадено от длъжностно лице в това му качество и в рамките на неговата компетентност, в предвидената от закона форма и по установения от закона ред. Така издаденото удостоверение е удостоверителен документ, който удостоверява факти с правно значение, но не представлява индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от АПК само волеизявлението за издаване или отказът да се издаде такъв документ има характер на индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по съдебен ред. В случая възражението на жалбоподателя срещу издадения документ /удостоверение/ е свързано с неговото съдържание, в частта му относно крайната дата до която се счита собственик на МПС – 19.04.2016 година, като твърди, че крайната дата следва да е друга – 28.09.2012 година, дата на изземване на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от АПК съдържанието на документ може да се оспори по административен ред пред по – горестоящия административен орган. В случая жалбоподателя не е упражнил това си право, като е подал жалба до настоящия административен съд с искане да задължи административния орган да извърши поправка в съдържанието на издаденото удостоверение. Неблагоприятният за настоящия жалбоподател резултат относно съдържанието на издадения документ /удостоверение/ не може да бъде оспорен пред административния съд по реда на АПК, а само по административен ред. В този смисъл е константната съдебна практика обективирана както в първото по време Определение № 6271 от 19.06.2007 година по адм. дело № 5149 от 2007 година на ІІ отделение, така и последващите такива, Определение № 6104 от 02.05.2012 година по адм. дело № 4976 от 2012 година на ІІІ отделение, Определение № 9088 от 20.06.2013 година по адм. дело № 6586 от 2013 година на VІІ отделение и Определение № 5053 от 10.04.2014 година по адм. дело № 529 от 2014 година на ІІІ отделение.

Относно липсата на правен интерес, настоящия съдебен състав, счита, че с оглед основното възражение на жалбоподателя за начисляването на данък върху МПС от община Перник следва да се изложат следните аргументи:

С данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства - чл. 52. т. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. В случая е налице регистриран за движение в „Пътна полиция“ Перник лек автомобил, за който настоящия жалбоподател, в качеството му на собственик го е декларирал в община Перник, която както твърди жалбоподателя продължава да го облага с данък.

Съгласно разпоредбата на чл. 58. ал. 4, изречение пьрво от ЗМДТ е създадено общо правило, по силата на което облагането на MПС се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Правилото обхваща следните хипотези на прекратяване на регистрацията – напускане на страната, кражба, предаване за съхранение в собствен имот, след писмено уведомение за изплатена тотална щета от лицензиран застраховател /за превозни средства неподлежащи на възстановяване/, при конфискуване или отнемане в полза на държавата, при съхраняване на МПС в частен имот. Разпоредбата на чл. 8. ал. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година, за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, промяна в регистрацията на ПС с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или друг компетентен орган.

В конкретният случай жалбоподателя е лишен от ползването на собствения си лек автомобил, тьй като същия е иззет като веществено доказателство на 28.09.2012 година по досъдебно производство                    № 2867/20009 година по описа на 07 РУ –СДВР, поради което МПС практически е изведено от движение, като жалбоподателя е бил лишен и от възможността да прекрати регистрацията от датата на изземването на МПС. При логическо тълкуване на нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, във връзка с посочената по – горе правна норма от Наредбата хипотезите на основания за прекратяване на регистрацията на превозните средства, е видно, че прекратяването на облагането е свързано не единствено с фактическото унищожаване на превозното средство, а и с прекратяване на ползването на превозното средство на територията на страната от името на собственика, в случая настоящия жалбоподател. Предвид правната възможност на всеки един собственик на МПС да прекрати регистрацията на превозното средство и да се освободи от облагане, при деклариране, че няма да го ползва, а ще го съхранява в частен имот, то по аргумент на по – силното основание следва да се прекрати облагането и в случай, че ползването му се препятства от действие на държавен орган считано от неговото изземване. В случая през периода на изземването – 28.09.2012 година до настоящия момент, собственика – настоящ жалбоподател е в юридическа и фактическа невъзможност да го ползва като такова

По силата на чл. 54, ал. 12 от ЗМДТ /нова, в сила от 01.01.2015 година/ при установяване на дoпълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето. В конкретния случай разпоредбата на ал. 12 може да намери приложение, тьй като трайното задържане на автомобила и спирането му от движение са обстоятелства, които имат значение за данъчното облагане. Макар формално регистрацията за движение на превозното средство да е правопораждащ/правопогасяващ факт относно задължението за данък, приоритет в случая следва да се даде на наличието на фактическото основание /изземване от държавен орган/, доколкото прекратяването на регистрацията /формалното основание/ не е осъществено от датата на изземването му – 28.09.2012 година, а от датата на подаване на молба от настоящия жалбоподател за това – 14.04.2016 година, съответно на 19.04.2016 година служебно е прекратена регистрацията на МПС.

В конкретния случай жалбоподателя следва да се снабди с удостоверение от 07 РУ – СДВР, от което да е видно, че собственото му превозно средство *** е иззето като веществено доказателство, което по същество ще послужи и ще е основание за прекратяване на облагането от община Перник, считано от месеца следващ месеца на изземването до момента на връщането му на жалбоподателя. С оглед на гореизложеното за жалбоподателя липсва правен интерес да иска поправка на оспореното удостоверение, относно крайната му дата, тьй като целения резултат относно прекратяване на облагането от община Перник, би могъл да получи по посочения по – горе ред.

По изложените съображения настоящия съдебен състав счита, че подадената жалба срещу Удостоверение за бивша собственост на превозно средство с рег. № 161158000668 от 19.04.2016 година издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник не е годен за обжалване административен акт, както и липсва правен интерес от оспорване, поради което жалбата срещу него е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Д.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат К.С. *** против Удостоверение за бивша собственост на превозно средство с рег. № 161158000668 от 19.04.2016 година издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 236 по описа за 2016 година на Административен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, подадена чрез Административен съд Перник в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: /П/