Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

Гр. Перник, 06.06.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 226 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Т.Е.М. от с. Д., община Перник, област Перник, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Т. от АК Перник, срещу съдебно решение № 217 от 04.04.2016 година на Районен съд Перник, постановено по АНД № 00252 по описа на съда за 2016 година, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 16-5314-000002 от 19.01.2016 година, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР, с което на Т.Е.М. са му наложени кумулативно две административни наказания: „Глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС „за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Касаторът твърди, че решението на районния съд в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част – предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление в обжалваната част.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР - Перник, сектор „ПП“, в проведеното съдебно заседание редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел от фактическа страна, че на 12.01.2016 година, около 02:50 часа в с. Д., на път Е-79 в посока гр. София – гр. Перник Т.Е.М., водач на лек автомобил марка*** е спрян за проверка от служители на ОД на МВР Перник. При поискване водачът представил СУМПС с изтекъл срок на валидност, при покана да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол отказал извършването й, издаден му бил талон за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта, на което изследване водачът не се подложил. На същата дата срещу Т.Е.М., със съставяне на акт за две нарушения на ЗДвП, относимо към настоящото производство по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление и налагане на съответното административно наказание.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание по отношение процесното нарушение е протекло при съобразяване с процесуалните правила на ЗАНН.

По същество и по приложимия материален закон решаващият състав на районния съд след преценка на приобщените по повод спора писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено, като доказано, че на посочените в НП дата и място и при сочените обстоятелства Т.Е.М. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и не се е подложил на медицинско изследване, с което е реализирал състав на вмененото му нарушение на ЗДвП – чл. 174, ал. 3, за което правилно е реализирана неговата отговорност.

Видът и размерът на наказанията, наложени в предвидената от законодателя кумулация са преценени от първоинстанционния състав, като съобразени с правилата на чл. 27 от ЗАНН. На основание изводите си и за правилно приложен освен процесуален и материален закон районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление в тази му част.

Пред настоящата инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени.

Решението е правилно.

Съобразено с разпоредбата чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, като кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора.

Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон следи служебно.

При извършената проверка не се установи наличие на сочените от жалбоподателя основания за отмяна на проверявания съдебен акт в обжалваната му част. Настоящият касационен състав напълно споделя изведените от районния съд правни изводи за процесуално законосъобразно производство по налагане на административно наказание и правилно приложен в същото материален закон по отношение потвърдената част от НП.

Без основание твърди жалбоподателят, че районният съд е постановил решението си при съществени процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон. Твърдението, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа състави на две административни нарушения не се споделя от настоящия касационен състав. Правилно е преценен видът и характерът на процесното административно нарушение. Анализът на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП сочи, че на водачите на МПС е вменено безусловно задължение да не препятстват проверка за установяване управление на МПС след употребата на алкохол. Неизпълнението на това задължение е обвързано с административнонаказателна отговорност посредством предвидени за налагане, и то в кумулация, на два вида административни наказания в относително висок размер, съответно срок, предвид високата степен на обществена опасност на поведение, свързано с употреба на алкохол, съчетано с управление на МПС. Установяването на употребата на алкохол се извършва посредством техническо средство, а в случай, че от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, или водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършването на проверка с техническо средство, посредством лабораторно изследване (Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, чл. 2). Т.е. за да е налице административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, следва водачът на МПС да е отказал, както да бъде тестван с техническо средство, така и да не се подложил на медицинско изследване. С други думи, след като Т.Е.М. е отказал да бъде изпробван с техническо средство и след като му е издаден талон за медицинско изследване, за същия е възникнало задължение да се подложи на това изследване в рамките на указания му в талона срок. В тежест на наказаното лице е било да представи доказателства за извършен му кръвен тест, предвид липсата на данни в производството, получени от наказващия орган по преписката по реда на чл. 20 от Наредба №30/27.06.2001 година. В този смисъл, дори с акта за установено нарушение да е допусната неточност в описанието на нарушението, поради липсата на вписване, че лицето не се е подложило и на медицинско изследване, то порокът е саниран от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата касационна инстанция, касатора не е представил доказателства срещу вмененото му „обвинение“, че не се е подложил на това изследване, което като отрицателен факт не е в тежест на административния орган да го докаже. Казаното до тук обосновава извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложен материален закон, както в производството по налагане на административно наказание, така и в производството пред районния съд.

Предвид горното изложените касационни основания са напълно неоснователни. Потвърдил наказателното постановление в обжалваната му част, като приел нарушението по чл. 173, ал. 4 от ЗДвП за доказано по безспорен начин за извършено и от наказаното лице, с отговорност, ангажирана в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с разпоредбите на материалния закон, районният съд е достигнал до фактически и правни изводи, които касационната инстанция напълно споделя.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 217 от 04.04.2016 година постановено по АНД № 00252 по описа за 2016 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.