Р Е Ш Е Н И Е

№ 231

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 17 юни 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д. № 227 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.С.С. против решение №265 от 01.04.2016 г. на Районен съд – Перник, постановено по а.н.д. № 44 по описа на съда за 2016 г.

С атакуваното решение е потвърдено наказателно постановление №125/23.03.2015 г. на Началник Митница Столична , с което на касатора е наложено на основание чл.126 от ЗАДС, административно наказание глоба в размер на 2941.10 лв. и на основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.126 от ЗАДС са отнети в полза на държавата вещите които са предмет на нарушението – 394.500 литра високо алкохолна течност.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Според изложеното НП е издадено след установения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, а при налагане на наказанието не е съобразена разпоредбата на чл.46 от ППЗАДС. На тези основания се иска да се отмени атакувания съдебен акт, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба Началник Митница Столична, чрез прецесуалния си представител оспорва жалбата и намира,че районния съд правилно е потвърдил издаденото наказателно постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като съобрази наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа и правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. В същата е наведено оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред настоящата инстанция е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Извършвайки проверка в този смисъл на съдебния акт настоящият касационен състав намира, че районният съд правилно е приел, че в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на административното наказание. Обжалваното решение е правилно, тъй като не страда от посочените в жалбата пороци, които да са основания за касирането му.

Изложените от жалбоподателя доводи за атакуване решението на районния съд не се подкрепят от доказателствата събрани и обсъдени поотделно и в съвкупност пред първата инстанция.

Районен съд- Перник е възприел фактическата обстановка по делото от данните внесени чрез събиране на всички необходими и възможни за изясняване на делото доказателства, като не е допуснал процесуално бездействие в нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е възприел фактическите обстоятелства въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства.

Не се споделят от настоящия състав изложените в касационната жалба твърдения, че НП е издадено след установения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок. Възражението би имало значение, ако досъдебното производство е водено срещу конкретно лице и то е същото срещу което е повдигнато административното обвинение. В случая както правилно е приел и районния съдия е образувано досъдебно производство №111/2014 г. срещу неизвестен извършител. И.С. е бил привлечен в това производство само в качеството му на свидетел и като такъв е давал показания. Срещу него не е повдигано обвинение и не са извършвани процесуално следствени действия в качеството му на извършител на нарушение. Съгласно принципа, установен в чл. 36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ и без такъв АУАН такова производство не може да се започне. Изключение от този принцип предвижда нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която, "без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и делото е препратено на наказващия орган", т.е. за приложението на тази норма се изисква да е било образувано наказателно производство - било то съдебно или досъдебно, което да е прекратено от съда или прокурора. Постановлението на прокурора или съда следва да замести АУАН, т.е. в него ясно и категорично да се установява извършването на нарушение от конкретно лице. Ето защо не всяко прекратено производство може законосъобразно да постави началото на административно наказателна преписка. Образуваното досъдебно производство, съответно прекратителното постановление не съдържа от обективна и субективна страна извършено деяние от административнонаказаното лице, нещо повече в указанията на прокурора е посочено, че административно наказателната отговорност следва да се реализира „при изпълнение на съответни предпоставки и изпълнени законови изисквания“. В този смисъл, не може да се приеме, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство, замества АУАН. Не е налице пълна идентичност между изпълнителните деяния на възбуденото наказателно производство и изпълнителното деяние на административното обвинение, както и наличието на такава идентичност между субектите на двете производства и предмета им. Правилно с оглед горните съображения АНО е пристъпил към съставяне на АУАН и издаване на НП, като изцяло е спазил предвидената в ЗАНН процедура за налагане на наказание.

Не намират основание и изложените в касационната жалба твърдения относно нарушение на материалния закон изразяващи се в неприлагане разпоредбата на чл.46, ал.1 от ППЗАДС и несъставомерност на деянието по чл.126 от ЗАДС. Касационната инстанция намира, че възраженията са поддържани и пред въззивния съд, който ги е обсъдили и е изложил мотиви защо не ги приема за основателни. Тези мотиви се споделят изцяло от настоящият състав и не е необходимо да се повтарят отново.

Предвид гореизложеното съдът приема, че при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт, Районен съд - Перник не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за неговото касиране. Следователно касационната жалба е неоснователна и оспореното решение, като правилно и законосъобразно, ще бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 01.04.2016 г. на Районен съд – Перник, постановено по а.н.д.№44 по описа на съда за 2016 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 125/23.03.2015 г. издадено от Началник Митница Столична.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/