Р Е Ш Е Н И Е

№ 232

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 15.06.2016 Г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 228 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „ГСГ - СТУДЕНА“ ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление с. Студена, община Перник, област Перник, мах. “Рулева” № 2, с управител В. К.Р., посредством процесуалното представителство на адв. П. П. - САК, против решение № 577 от 09.03.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 12 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № F128550 от 21.11.2014г., издадено от зам. директор на ТД на НАП - София, с което на ГСГ - СТУДЕНА“ ООД, с. Студена, за нарушение по чл.124, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 312 932.80 лв. (триста и дванадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки).

Касаторът твърди, че решението на първата съдебна инстанция е непълно, неправилно и постановено в противоречие със законови разпоредби. В жалбата се излагат доводи за липса на обсъждане и произнасяне в атакувания съдебен акт относно съществен порок на административнонаказателното производство, състоящ се в наличие на съставени два акта за едно и също нарушение. Изразява се несъгласие и с изводите на районния съд за законосъобразност на производството в частта му относно съдържанието на акта за установено нарушение и конкретно липса в същия на време, място и обстоятелства по извършване на нарушението. В жалбата се съдържа и оплакване за несправедливост на наложеното административно наказание, като се пледира несъразмерност на същото с оглед вида и тежестта на процесното нарушение. Наведените доводи съставляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. П.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по касационната жалба, ТД на НАП - София се представлява от ю.к. К.. Възразява срещу жалбата. Представя писмени бележки, в които излага съображения по същество и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник, на база събраните и анализирани доказателства, част от които и допусната, изслушана и приета съдебна икономическа експертиза, е приел за установено от фактическа страна, че на 22.12.2011г. касатора сключил договор за строителен мениджмънт. В качеството си на доставчик по същия, „ГСГ - СТУДЕНА“ ООД, с. Студена на 06.06.2013 г. дружеството, регистрирано по ЗДДС, издало фактура с №1000000006 с данъчна основа 1 564 664.00 лв. (един милион петстотин шестдесет и четири хиляди шестстотин шестдесет и четири лева) и начислен данък добавена стойност (ДДС) в размер на 312 932.80 лв. (триста и дванадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки). Фактурата била отразена в дневник за продажби и справка-декларация (СД) по ЗДДС за данъчен период месец март 2014г.. На 04.09.2014 г. в ИРМ Перник при ТД на НАП - София при извършена на „ГСГ - СТУДЕНА“ ООД, с. Студена проверка, главен инспектор по приходите към ТД на НАП-София установила, че дружеството не е отразило фактура с №1000000006/06.06.2013г., в дневника за продажби и СД за данъчен период м. 06.2013г., когато документът, съгласно изискванията на ЗДДС е следвало да бъде отразен, което е довело до определяне на данък (ДДС) за посочения период - м. 6.2013г., в по-малък размер. Установеното дало повод за образуване на административнонаказателно производство, като на 23.10.2014 г. на „ГСГ - СТУДЕНА“ ООД, с. Студена е съставен акт за административно нарушение по чл. 124, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Производството завършило с издаване на процесното наказателно постановление и реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството за вмененото му с акта нарушение на ЗДДС.

При така установеното по фактите решаващият състав на районния съд при извършената цялостна проверка законосъобразност на производството по налагане на административно наказание е направил извод за процесуална и материална законосъобразност на същото и правилно ангажирана към установеното по фактите административнонаказателна отговорност на дружеството. Приел е още, че е безспорно установено и извършено от наказаното лице нарушение на ЗДДС, състоящо се в неотразяване на издаден данъчен документ (фактура с №1000000006/06.06.2013 г.) в отчетните регистри за съответния данъчен период - м.юни 2013г., което е довело до определяне на данъка за същия период в по-малък размер (312 932.80 лв.). С оглед на тези си констатации е извел правни изводи, че правилно и основано в закона е наказано дружеството и му е наложено предвиденото административно наказание в размер на определения в по-малък размер данък.

Решението е правилно.

Въз основа на редовно събрани в производството пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, районният съд е извел правни изводи за правилно приложен в спорното производство материален закон по отношение безспорно установено, като доказано, за извършено от наказаното лице, в посоченото му качество и при вписаните обстоятелства, нарушение именно на посочените разпоредби на ЗДДС.

Настоящият касационен състав намира неоснователно твърдението на касатора за неустановен от страна на районния съд съществен процесуален порок на административнонаказателното производство, състоящ се в съставени по повод процесното нарушение два акта за неговото установяване. Спорното производство по налагане на административно наказание е образувано със съставяне на акт с № F128550 от 23.10.2014г. за нарушение, установено на 04.09.2014г. Това е началото на процесното административнонаказателно производство. Актът е съставен от компетентен орган, в необходимата форма, в условието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като съдържа изискваните от чл. 42 реквизити и е издаден в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Неоснователно е и оплакването за неустановена от районния съд липса в акта и в НП на реквизитите по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както актът, така и НП съдържат достатъчно данни, относими към изискваните от ЗАНН реквизити. Ясно е посочено, че дружеството не е отразило издаден от същото данъчен документ в дневника за продажби за данъчен период м. юни 2013г. Невписването конкретно на датата на извършване на нарушението не препятства проверката относно спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН и конкретно 2-годишният по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 3 от ЗАНН, относим към нарушение на данъчното законодателство. Що се отнася до акт с № F123218/10.09.2014г. същият, независимо, че е съставен по повод процесното нарушение, е дал начало на административнонаказателно производство, неприключило с влязло в сила наказателно постановление, поради прекратяването му по реда на чл. 54 от ЗАНН. Предвид това тезата на касатора за нарушаване на принципа „non bis idem” не кореспондира с фактите по делото.

Без основание твърди касаторът и съществена неточност в съдържанието на обстоятелствената част на акта и НП. Вписването, че е налице и „неотразяване в СД“ е порок, неотразил се на законосъобразността на производството в степен самостоятелно да обоснове отмяна на НП, тъй като налице е безспорен конекситет между описанието на нарушението и неговата правна квалификация.

Неоснователни са и възраженията за явна несправедливост на наложеното административно наказание. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС вменява в задължение на регистрираните по ЗДДС лица да отразяват издаваните от тях данъчни документи, в процесния случай фактура (чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС) в дневника за продажбите (ДП) за данъчния период, през който са издадени. По делото не се спори, че в ДП на „ГСГ - СТУДЕНА“ ООД, с. Студена за данъчен период м. юни, 2013г. липсва отразяване на фактура с №1000000006/06.06.2013г.. Неизпълнението от страна на регистрираните по ЗДДС лица на това вменено им задължение, в случай, че неотразяването има за резултат определяне на данъка за съответния данъчен период в по-малък размер, е обявено с разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В производството е безспорно, че неотразяването на цитираната фактура в ДП за м. юни 2013 г. е довело до определяне на ДДС за данъчен период м. юни, 2013 г. в размер по-малък с 312 032.80 лв., която сума е следвало да постъпи в бюджета до 14.07.20143г. С оглед на безспорно установеното административно нарушение се явява спорно единствено санкцията и по конкретно нейният размер.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата за приложимост на института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН в процесния случай и чл. 28 от ЗАНН не намира приложение. В позитивното право няма изчерпателна легална дефиниция на понятието "маловажен случай". В случая е засегната сферата от обществените отношения, регулирани с данъчните закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет. Нормата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС цели своевременно ДЗЛ да отразява данъчния документ, което от своя страна гарантира коректното определяне на дължимия данък за съответния данъчен период, поради което с оглед на така изброените специфики, не може да се приеме, че е налице маловажен случай, още повече, че се касае за не отразен данъчен документ с данъчна основа “1 564 664.00лв.” и ДДС "312932.80 лв.". Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН изисква преценка и отчитане на особеностите на всяко административно нарушение, свързано с конкретното деяние и субект на разпореденото неизпълнение на административно задължение, определящи и тежестта на нарушението, при съобразяване спецификата на конкретния казус. Нарушението е за първи път, но това не е единствения критерий, въз основа на който следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното деяние не се отличава с по-малка тежест от обичайните за този вид. С оглед на това и като се вземе предвид, че фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения, процесното административно нарушение не може да се счете като маловажен случай.

По отношение на позоваването в касационната жалба на решение на СЕС:

Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените с нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. (т. 31 от Решение на СЕС по дело С-259/12). В тази връзка, предвид липсата на хармонизация на законодателството на ЕС в областта на санкциите, в практиката си Съдът възприема, че държавите-членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при спазване на правото на ЕС и неговите общи принципи. Българската държава в санкционните разпоредби на ЗДДС и в частност тази на чл. 182, ал. 1 е избрала своя санкционен подход посредством предвиденото налагане на наказание за неизпълнение на вмененото на данъчнозадължените лица задължение (чл. 124, ал. 2 от ЗДДС) да отразят счетоводно и да декларират в определен срок обстоятелства обуславящи начисляването на ДДС, като наказанието е в размер на неначисления, съответно невнесен в посочения срок данък, дори в случай на отстраняване на това нарушение. В тази връзка Съдът, с решението си по дело С-259/12 постановява, че „принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него ДДС, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви“ (т. 43). Такъв е и настоящият случай. Наказано е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, което не е изпълнило в предвидения в ЗДДС срок задължението си да отрази в ДП за съответния данъчен период обстоятелство, от значение за начисляване на дължимия от това лице ДДС, като наказанието, в размер на невнесения за този период данък, е наложено независимо, че дружеството е отстранило нарушението.

С решението по дело С-259/12 СЕС постановява още (т. 38), че санкциите, посочени в точка 32 от съдебното решение (санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане…), не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на целите за осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Съдът сочи и, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер. С оглед това и въз основа на фактите така както са установени от въззивния съд, настоящия състав намира, че по отношение целите и съобразно видът и тежестта на нарушението не се установява с наложеното административно наказание да са надхвърлени целите на ЗДДС за правилно събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчното облагане, като се вземат предвид тежестта и характерът на нарушението. Фактура с №1000000006/06.06.2013г. е с доставчик „ГСГ - Студена“ ООД, с. Студена, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Студена, община Перник, област Перник, мах. “Рулева” № 2, с управител и представляващ В.К. Р. - съдружник. Дружеството е изпълнител по Договор за строителен мениджмънт от 22.11.2011г. с договорено по същия възнаграждение в размер на 800 000 евро без ДДС. Възложител по цитирания договор и получател по фактура №1000000006/06.06.2013 г. е „Сънфлауър Бабово“ ООД, с ЕИК***, седалище и адрес на управление с. Студена, община Перник, област Перник, мах. “Рулева” № 2, с управител към този момент и представляващ В. К. Р.. От извършена служебно справка в Търговския регистър се установява, че съдружници в „Сънфлауър Бабово“ ООД, с. Студена са „ГСГ - Студена“, с. Студена и „Слънце 01“, ЕООД, гр. София. Предмет на доставката по цитираната фактура е „според Договор за строителен мениджмънт от 22.12.2011г.“ на обща стойност 1 877 596.80 лв. Неотразяването на фактура с №1000000006/06.06.2013г. в ДП на „ГСГ - Студена“ ООД, с. Студена за данъчен период м. юни 2013г. е довело до определяне на ДДС в по-малък с 312932.80 лв. размер за същия този период, като същият този данък е следвало да постъпи в държавния бюджет в срок до 14.07.2013г.. Същевременно, с оглед данните в Протокол №П-22001414001186-073-01/04.09.2014г., съставен от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, „Сънфлауър Бабово“ ООД, с. Студена, също не е отразило, в качеството си на получател по доставката, в дневника за покупки за м. юни 2013г. тази фактура. Документът е включен в дневника за покупки на цитираното дружество за данъчен период м. март, 2014г., като е упражнено правото на ползване на данъчен кредит. В следващия месец, след като е упражнило правото си на ползване на данъчен кредит, на 17.04.2014г. „Сънфлауър Бабово“ ООД, с. Студена, е извършило частично плащане по фактура с 1000000006/06.06.2013 г. в размер на 1 502 077.44 лв.. Така в продължение на девет месеца, в приход на държавата е останал невнесен ДДС в размер на 312 932.80лв.. Тези данни навеждат на извод, че безспорно с действията си дружествата и в частност наказаното ЮЛ, в най-общия смисъл са ощетили държавния бюджет. Предвид това у касационния състав не остава съмнение, че в съответствие с принципа на пропорционалност в процесното производство са взети предвид тежестта и видът на нарушението, с което целите на ангажираната отговорност - за осигуряване на правилното събиране на данъка, предотвратяване избягването на данъчно облагане и дисциплиниране на задължените лица не са надхвърлени, с оглед което наказанието се явява, освен основано в закона и справедливо по размер.

По отношение начина на определяне на наказанието:

Като се вземе предвид гореизложеното относно признатото от Съда на ЕС право на държавите, в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, да могат в случаите на нарушение от типа на процесното да предвидят, съответно да наложат наказание в размера на невнесения в посочения срок данък, дори когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер, съдът приема, че процесното административно наказание, като основано в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, съобразено с правилата на чл. 27 от ЗАНН и по изложените доводи се явява, както законосъобразно определено, така и съответно на целите-както общите по чл. 12 от ЗАНН, така и конкретно на осигуряващите правилното събиране на данъка.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 577 от 09.03.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 12 по описа на съда за 2015г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2. /П/