Р Е Ш Е Н И Е

№ 233

Гр. Перник, 06.06.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 230 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от В.К. С. от гр. Д., чрез процесуалния си представител адвокат В.С., срещу съдебно решение № 105 от 21.03.2016 година на Районен съд Дупница, постановено по АНД № 817 по описа на съда за 2015 година.

С обжалваното съдебно решение е потвърдено наказателно постановление № 14-0348-002661 от 07.11.2014 година, издадено от Началника на Районно управление (РУ) Дупница към ОД на МВР Кюстендил, с което на В.К. С. са наложени: административно наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и административни наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, РУ Дупница към ОД на МВР Кюстендил, в проведеното съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Делото се гледа от Административен съд Перник като касационна инстанция по силата на Определение № 5110 от 27.04.2016 година на Върховния административен съд на Република България, постановено по административно дело № 4726/2016 година на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел от фактическа страна, че на 25.10.2014 година, около 10:20 часа в гр. Дупница, кръстовището на ул. „Орлинска“ и ул. „Димка“, В.К. С., водач на лек автомобил и във време на управление на същия е блъснал пешеходец – В. М. П., пресичайки от лявата му страна, след което напуснал произшествието. На 28.10.2014 година във връзка с преписка, образувана по заявление с вх. № 9472 от 28.10.2014 година от В.В. Д., със съставяне на акт за нарушение срещу В.К. С., на основание данните в заявлението, е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на оспореното наказателно постановление.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание е протекло при съобразяване с процесуалните правила на ЗАНН.

По същество и по отношение на приложимия материален закон решаващият състав на районния съд след преценка на приобщените по повод спора писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено, че на посочените в НП дата и място и при сочените обстоятелства В.К. Стоилов не е проявил достатъчно внимание и предпазливост към уязвими участници в движението, реализирал е ПТП и без да уведоми компетентната служба на МВР е напуснал мястото на произшествието, поради което е реализирал състави на вменените му две нарушения на ЗДвП – по чл. 5, ал 1, т. 1, във връзка с чл. 185 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Видът и размерът на наказанията, наложени за всяко от двете нарушения са преценени от първоинстанционния състав, като съобразени с правилата на чл. 27 от ЗАНН. На основание изводите си и за правилно приложен материален закон районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Пред настоящата инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени.

Решението е правилно.

Съобразено с разпоредбата чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, като кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора.

Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон следи служебно.

Настоящият касационен състав напълно споделя и изведените от районния съд правни изводи за процесуално законосъобразно производство по налагане на административните наказания и правилно приложен материален закон.

При извършената проверка не се установи наличие на сочените от касатора основания за отмяна на проверявания съдебен акт.

Жалбата сочи допуснати от първата съдебна инстанция съществени процесуални нарушения. Касационният съд намира решението за постановено в законосъобразно производство без допуснато нарушение на процесуални правила в смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, във връзка с чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав възприема изводите за процесуална законосъобразност на производството по налагане на административните наказания. Съставянето на акта за установено нарушение в присъствието на само един свидетел, въпреки предвиждането на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, не следва да се възприема като процесуално нарушение - самостоятелно основание за отмяна, тъй като с допускането на същото, не се установява в настоящия случай правото на нарушителя да се защити да е било ограничено. Като се вземат предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указваща, че актът следва да бъде подписан поне от един от свидетелите, както и безспорната установеност по делото на обстоятелствата по извършване на нарушението, кореспондиращи изцяло със съдържанието на АУАН и НП, следва извод за несъщественост на обсъждания процесуален порок.

Неоснователно се оплаква касаторът и за липса на пълно и точно описание на нарушенията в АУАН и НП. Както АУАН, така и НП съдържат описание на нарушенията и обстоятелствата по извършването им в степен покриваща елементите от обективна и субективна страна на двете процесни нарушения - едното по чл. 5, ал 1, т. 1, във връзка с чл. 185 от ЗДвП и другото по чл. 123, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за съставен АУАН при неизяснена фактическа обстановка. На първо място не се установява, макар това да не се тълкува във вреда на наказаното лице, в производството пред административния орган В.К. С. да е възразил или да е депозирал обяснение по случая, което да не е взето предвид от наказващия орган. На следващо място, с оглед всички доказателства приобщени по повод спора, безспорно установено е, че на посочените в АУАН и НП дата място и час и при сочените обстоятелства, В.К. С. е блъснал пресичащ на пешеходна пътека пешеходец, с което както е реализирал ПТП, така и като участник в движението е поставил в опасност здравето и живота на друг такъв участник, независимо от липсата на установени физически наранявания на лицето след инцидента. Безспорен е и фактът, че след реализираното ПТП В.К. С., независимо че е транспортирал пострадалия до лечебно заведение, не е уведомил компетентната служба на МВР.

Не се приема за основателно и следващото оплакване в жалбата за неправилно приложен в производството материален закон в частта му по отношение на второто вменено на В.К. С. нарушение. Превратното тълкуване, което жалбоподателят прави на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, във връзка с §6, т. 30 от ДР на ЗДвП не се възприема от настоящия касационен съдебен състав. Липсата на идентичност в използваните от законодателя изрази в двете разпоредби, а именно: „…пострадали хора“ и „… предизвикало нараняване на хора“, по разбиране на съда не следва да се тълкува в смисъл, че първо: необходимо е участник в движението и участник в ПТП да е физически наранен, поради което второ: задължението на водача, участник в ПТП, да уведоми е предпоставено от собствената му преценка, респективно зависи от изводите, направени при лекарски преглед. Фактът на реализирано ПТП, както в смисъла на ЗДвП по отношение на участващите в същото хора, така според значението на думата „произшествие“, в резултат на което едно лице е извън обичайното си физическо състояние, включващо положение на тялото и пр., е достатъчен да породи задължение за водача на МПС, участник в ПТП, да уведоми компетентните служби на МВР за това произшествие. В този смисъл всички останали пространни доводи в жалбата, в подкрепа на релевираното оплакване за неправилно приложен материален закон настоящия касационен състав не следва да обсъжда.

Предвид горното изложените касационни основания са напълно неоснователни. Потвърдил наказателното постановление, като приел процесните нарушения за доказани по безспорен начин за извършени и от наказаното лице, районният съд е достигнал до фактически и правни изводи, които касационната инстанция възприема напълно.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 105 от 21.03.2016 година, постановено по АНД № 817 по описа на съда за 2015 година на Районен съд Дупница.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/