Р Е Ш Е Н И Е

№ 246

Гр. Перник, 15.06.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАД № 235 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 37в, ал. 5, изр. последно от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие“ (ОСЗ) Перник, чрез юрисконсулт Людмила Любомирова, срещу съдебно решение № 10 от 12.06.2015 година, постановено по гражданско дело № 4 по описа на Районен съд Трън за 2015 година.

С атакувания съдебен акт е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-230/03.10.2014 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Перник, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗ, въз основа на доклад на Комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ е извършено служебно разпределение на масивите за ползване на земеделска земя в землището на с. Зелениград, община Трън, област Перник за стопанската 2014/2015 година.

Касаторът твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Възразява срещу изводите на районния съд за приключило производство по издаване на процесната заповед след сроковете по чл. 37в от ЗСПЗЗ, като се застъпва теза за инструктивен характер на същите. Касаторът изразява несъгласие и с останалите изводи на първата съдебна инстанция за процесуална незаконосъобразност на административното производство и неправилно приложен в същото материален закон, като пледира спазване на реда, регламентиран в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ) и съответствие на акта с относимите материалноправни разпоредби. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба А.Б.Н. редовно призована се явява лично. Възразява срещу жалбата, моли решението на Районен съд Трън да бъде оставено в сила.

В проведеното съдебно заседание заинтересованите страни по касационната жалба – „Агро Биоконсулт 2013” ЕООД, „Био Бест” ЕООД, „Румасия 2005” ЕООД, А.Б.К., Г.Д.В., К.П.С., П.П.Г., С.В.В., Т.Т.М., Р.Г.Г., редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от А.Б.Н. ***, срещу Заповед № РД-230 от 03.10.2014 година на директора на ОДЗ Перник, за разпределение на масивите в землището на с. Зелениград, община Трън, област Перник, издадена по реда и на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ въз основа на доклад на комисия по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-138/04.08.2014 година на директора на ОДЗ Перник. С изготвения доклад Комисията по чл. 37в, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ е представила проект за служебно разпределение на ползването на земите по масиви в землището на с. Зелениград за стопанската 2014/2015 година, поради непостигнато между собствениците и/или ползвателите на имоти в землището доброволно споразумение при условията на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗЗ за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в същото.

Решаващият съд е приел оспорения административен акт за издаден от компетентен орган, но в процесуално незаконосъобразно производство поради приключване на процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ извън установения в чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 25 от 2012 г.) срок – до първи октомври на съответната стопанска година и след започването на същата. Решаващият първоинстанционен съдебен състав е приел още, че заповедта е издадена и при следващи съществени процесуални нарушения поради неуведомяване, респективно неучастие на заинтересованите страни в „допълнителното“ производство по служебно разпределяне на ползването на земите по масиви, в което е издадена атакуваната заповед. Районният съд е установил неправилно приложен в производството и материален закон, като е възприел, че при извършеното служебно разпределение неправилно е определена площта, която се полага на ползвателя А.Б.Н., тъй като същата имала „повече земи, които обработва“ и съобразно чл. 37в, ал. 3. т. 2 от ЗСПЗЗ следвало да й бъдат разпределени земи, пропорционално на площта земи, които обработва. На посочените основания заповедта е отменена изцяло като незаконосъобразна, а преписката върната за ново произнасяне от страна на административния орган.

Решението е неправилно.

Районният съд правилно, като съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора. Но несъответни на приложимия закон са неговите правни изводи.

На първо място неправилно е решението в частта, с която съдът е възприел допуснато в производството по издаване на процесната заповед съществено процесуално нарушение, състоящо се в приключване на производството извън рамките на срока по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 25 от 2012 г.) Така установеният от законодателя срок е инструктивен по своя характер и като такъв не преклудира възможността за административния орган да се произнесе.

Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ предвижда, че масиви за ползване на земеделските земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на това споразумение, което се отнася за всяко землище се ръководи от комисия, назначена със заповед на Директора на съответната ОДЗ. Разпоредбата на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ предвижда хипотеза, в която собствениците и/или ползвателите не сключат доброволно споразумение. В този случай комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви в срок до 15 септември на съответната година. На основание съставения проект Комисията изготвя доклад до директора на ОДЗ, който на свой ред издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната стопанска година. Така предвидените срокове не са преклузивни, а инструктивни, от какъвто характер основно са сроковете в административното производство (вж. Решение №4379 от 28.03.2011 година на ВАС по адм. д. № 8933/2010 година.). Въпреки това тези срокове не са самоцелни, тъй като регламентирането им е обусловено и от целта на издавания административен акт. Заповедта за разпределение на ползването има за цел да улесни обработването на земеделските земи, поради което без съмнение, за да е същата целесъобразен административен акт, следва да се издаде преди началото на всяка стопанска година (която съгласно Закона за арендата в земеделието, §2, т. 3 от ДР, е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година). Целта е да се гарантира установеността на стопанисването на земеделската земя за съответния период. В тази връзка разбирането, че сроковете, отнасящи се до производствата с характера на процесното не следва да бъдат съобразявани не се споделя от настоящия съд, но с оглед конкретиката на казуса и факта на спазване на всички останали срокове в настоящото производство, включително за определяне на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ до 05.08.2014 година и изготвянето на проекта по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ до 15.09.2014 година (внесен на 14.09.2014 година), то издаването на процесната заповед на 03.10.2014 година, вместо до 01.10.2014 година, т.е. с два дни след срока не се установява да е рефлектирало негативно на целите на производството.

Неправилни са и изводите на решаващия първоинстанционен съдебен състав за допуснати съществени процесуални нарушения в производството и поради липса на данни за уведомяване на заинтересованите лица относно заседанието на Комисията на 05.09.2014 година. Безспорно обявлението за провеждане на заседание на Комисията по чл. 37в, ал. 1 на 05.09.2014 година за изпълнение на дейностите по чл. 72б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и чл. 372, ал. 3 от ЗСПЗЗ, представено по делото (лист 56), въпреки подписано и надлежно заверено относно неговото съдържание и авторство, не следва да се цени като документ, удостоверяващ дата по отношение на трети лица, респективно надлежно доказващ факт на уведомяване на последните. Но по делото не се установява това да е рефлектирало върху правото на заинтересованите лица да присъстват на заседанието на Комисията, видно от съдържанието на Протокол № 23 от 05.09.2014 година и Протокол 23-І /без посочена дата/, отразил присъствието на всички ползватели, подали заявление за създаването на масиви в землището на с. Зелениград Следователно липсата на доказателства относно уведомяване по реда, предвиден в закона, за провеждането на това заседание, в процесния случай не се явява тежък процесуален порок, който да се квалифицира като самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Лицата, заинтересовани от създаването на масиви в посоченото землище, измежду които и А.Б.Н., не са били лишени от правото им да узнаят, респективно да присъстват на заседание на Комисията за сключване на доброволно споразумение за разпределение.

Неправилни са и изводите на районния съд за неправилно приложен с административния акт материален закон.

Съгласно чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията по ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването по масиви в срок до 15 август на съответната година по следния ред: т. 1. правото на ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най – голям дял собствена и/или арендована/наета земя в масива; т. 2 площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендувана/наета земя в съответното землище.

От така цитираната разпоредба е видно, че правото за предоставяне ползването по отделни масиви се предоставя на ползвателя с най – голям дял земя в масива, но също и че останалите земи, за които декларации не са подадени или договори не са сключени, се разпределят, пропорционално на площта, която заявителят има право да ползва и съобразно начина на трайното ползване на тази земя в съответното землище. Последният не може да претендира да му бъдат предоставени за ползване всички масиви, в които има най – голям дял земя, ако с това ще се наруши правото на останалите собственици/ползватели да получат в разпределение земя, с площ, пропорционална на площта, съобразено с начина на ползване, на собствената им/арендувана земя в съответното землище. Т. е. редът по т. 1, за предоставяне ползването на отделен масив на ползвателя с най-голям дял собствена/арендована/наета земя се прилага при спазване на ограничението за пропорционалност при разпределението на земеделските земи включени в землището. С други думи на собственика/ползвателя, който притежава най – голям дял земя в съответни масиви в дадено землище не може да бъде предоставен за ползване всеки един от тези масиви единствено съобразно чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ, ако с това ще се наруши предвиждането на т. 2 на чл. 37в от ЗСПЗЗ за пропорционалност между доказаните права на всички собственици/ ползватели на земеделски земи в съответното землище (виж Решение № 1 044 от 21.01.2012 година на ВАС по адм. дело № 12311/2011 година.) Това е и целта на закона – да гарантира справедливо разпределение на ползването на земеделските земи, в случаите при които не е налице споразумение между собствениците и/или ползвателите.

В настоящо производство липсва постигнато доброволно споразумение за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с. Зелениград за стопанска 2014/2105 година, посредством което собствениците/ползвателите на земеделски земи да уредят съобразно своите претенции ползването. С това е проявена нужната на закона отрицателна предпоставка, обуславяща служебното разпределение на масивите, извършено по реда на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, обективирано в процесната заповед. Ответникът е оспорил единствено извършеното разпределение по реда на т. 1 от чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, но не спори относно разпределението по реда на т. 2 от посочената правна норма. Административният орган не оспорва факта на несъобразяване на разпределението в контекста единствено на т. 1, но пледира спазен принцип на пропорционалност, съобразно т. 2 и съобразяване на връзката между двете разпоредби. В смисъла на гореизложеното оспорването на разпределението единствено по отношение на конкретните два масива, се явява неоснователно предвид липсата на оспорване на извършеното разпределение в цялото землище и спазен принцип на пропорционалност. Настоящият касационен състав приема, че при служебното разпределение на ползването на масивите в землището на с. Зелениград, основния принцип за пропорционалност по отношение на доказаните права на всички собственици и ползватели на земеделски земи за съответното землище, регистрирани по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ е спазен. При извършеното с обжалваната заповед служебно разпределение на ползването са съобразени правата на всички ползватели в това число и на А.Б.Н.. Предвид на това следва да се приеме, че оспорената заповед съответства на материалния закон.

По изложените мотиви решението на районния съд е неправилно и като такова следва да се отмени.

Заповед с № РД-230/03.10.2014 година на директора на ОДЗ Перник е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на правомощията му, в необходимата форма, при съобразяване с административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия към датата на неговото издаване материален закон и съответен на целта на закона, поради което жалбата на А.Б.Н. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ съдебно решение № 10 от 12.06.2015 година, на Районен съд Трън, постановено по гражданско дело № 4 по описа на съда за 2015 година, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-230/03.10.2014 година, на директора на Областна дирекция „Земеделие” Перник, издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, въз основа на доклад на Комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, за разпределение на масивите за ползване на земеделска земя в землището на с. Зелениград, община Трън, област Перник, за стопанската 2014/2015 година и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.Н. от гр. П., срещу Заповед № РД-230/03.10.2014 година, на директора на Областна дирекция „Земеделие” Перник, издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, въз основа на доклад на Комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за разпределение на масивите за ползване на земеделска земя в землището на Зелениград, община Трън, област Перник за стопанската 2014/2015 година, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/