Р Е Ш Е Н И Е

№ 250

Гр. Перник, 14.06.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладвано от съдия Ивайло Иванов КАНД № 240 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Б.П.Е. от гр. Перник, срещу съдебно решение № 192 от 06.04.2016 година на Районен съд Перник, постановено по АНД № 00256 по описа на съда за 2016 година. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 15-1158-002139 от 06.11.2015 година, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, с което на Б.П.Е. са наложени следните административни наказания: „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1, във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП); „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл. 147, ал. 1, във връзка с чл. 185 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл. 70, ал. 3, във връзка с чл. 185 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР Перник, сектор ПП, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел от фактическа страна, че на 24.10.2015 година, в 10:15 часа в гр. Перник служители на ОД на МВР Перник, сектор ПП, възприели движещ се товарен автомобил марка ***, който във време на движение не бил с включени светлини. След спиране на водача на автомобила за проверка е установено, че автомобилът е управляван от Б.П.Е., който не бил поставил обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван, че управляваното от Б.П.Е. ППС не е представено за технически преглед в срок, както и че водачът не носи у себе си СУМПС. На същата дата за така установеното на Б.П.Е. е съставен акт за извършени четири административни нарушения на ЗДвП, въз основа на който на 06.11.2015 година е издадено процесното наказателно постановление.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание е протекло при съобразяване с процесуалните правила на ЗАНН.

По същество и по приложимия и приложен материален закон решаващият състав на районния съд, след преценка на приобщените по повод спора писмени и гласни доказателства, е приел за безспорно установено, като доказано, че на посочените в НП дата и място и при сочените обстоятелства Б.П.Е. е реализирал състави на вменените му четири нарушения на ЗДвП, за което правилно е реализирана неговата отговорност.

Видът и размерът на наказанията са преценени от първоинстанционния състав, като съобразени с правилата на чл. 27 от ЗАНН. На основание изводите си за правилно приложен освен процесуален и материален закон районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Пред настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени.

Решението е правилно.

Съобразено с разпоредбата чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, като кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора.

Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон следи служебно.

При извършената служебна проверка не се установи наличие на сочените от касатора основания за отмяна на проверявания съдебен акт в обжалваната му част. Настоящият касационен състав напълно споделя изведените от районния съд правни изводи за процесуално законосъобразно производство по налагане на административните наказания и правилно приложен в същото материален закон по отношение НП.

Без основание е оплакването на касатора за липса на точно описание в акта и НП на нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 4 от НП, съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС от съответно изброени категории, във време на движение да използват обезопасителните колани, с които ППС са оборудвани. Задължението е обвързано с налагането на административно наказание по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП. Както в акта, така и в НП обстоятелствено е описано, че водачът управлява товарен автомобил, за което по делото не се спори. Предвид това липсата на вписване на категорията на МПС не се явява съществен порок, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като по делото не се установява водачът да е бил препятстван да разбере какво е нарушението, което е извършил, за което е наказан. Подобни са изводите и по отношение нарушението по чл. 147, ал. 1, във връзка с чл. 185 от ЗДвП. Както в акта, така и в НП, се съдържа посочване, че срокът до който МПС е следвало да премине на технически преглед е до 04.09.2015 година. Това в достатъчна степен покрива елементите на вмененото на водача нарушение, състоящо се в неизпълнение на посочените разпоредби на ЗДвП към 24.10.2015 година. На същото основание ще бъде отхвърлено и възражението на наказаното лице по отношение на нарушението по т. 4 от НП. Обстоятелствената част на акта и НП кореспондират в достатъчна степен от обективна и субективна страна с правната квалификация на нарушението по чл. 70, ал. 3, във връзка с чл. 185 от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС без включени светлини за движение през деня или къси светлини. Непълнотата на акта по отношение описанието на нарушението законосъобразно е преодоляна от наказващия орган по ред на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, без с това правото на водача да се защити по същество да е било ограничено.

Без основание е и последното възражение на касатора, за порок на производството, състоящ се в несъответна правна квалификация на нарушението по т. 3 в акта за установено нарушение. Подобно на нарушението по т. 4, неправилно посочената в акта законова разпоредба към нарушението, състоящо се в неизпълнение на задължението за носене на СУМПС от страна на водача при управление на МПС, е коригирана от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като безспорни са нарушението, неговият автор и вината на извършителя, като не се установява наказаното лице да не е разбрало какво административно нарушение е извършил, срещу което адекватно да се защити.

Предвид гореизложеното наведените касационни основания са напълно неоснователни, поради което решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Като е приел процесните нарушения за доказани по безспорен начин, за извършени виновно от наказаното лице, с отговорност, ангажирана в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с разпоредбите на материалния закон и наложени съответни по вид и абсолютни по размер наказания, районният съд е достигнал до фактически и правни изводи, които касационната инстанция възприема напълно.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 192 от 06.04.2016 година, постановено по АНД № 00256 по описа за 2016 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/