Р Е Ш Е Н И Е

№ 262

Гр. Перник, 24.06.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Г. А. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 254 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. К., срещу съдебно решение № 1 168 от 01.07.2014 година на Районен съд Перник, постановено по АНД № 1 743 по описа на съда за 2011 година.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 0035838 от 15.08.2011 година издадено от заместник – директора на ТД на НАП – София, с което на ЕТ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от управителя В. М. С. са наложени две административни наказания – имуществена санкция в размер на по 500 лева (петстотин лева) за всяко, за извършени две нарушения по чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година), във връзка с чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи срещу изводите на районния съд за несъставомерност на процесните деяния, във връзка със санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, както и срещу мотивите на районния съд за несъобразяване на производството с едногодишния срок от установяване на нарушението по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление в цялост и по отношение на двете нарушения.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт М. К., която изцяло поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба, ЕТ ***, се представлява от адвокат К.С. ***. Възразява срещу жалбата, сочи наличие на допълнително основание за отмяна на процесното наказателно постановление поради изтекла по отношение и на двете нарушения абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс (НК), във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като решението на районния съд бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено .

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционни да се остави в сила.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел за установено от фактическа страна изцяло обективираното в АУАН и НП, а именно: че ЕТ***, в качеството му на осигурител по смисъла на чл. 5 от КСО не подал в срок не по – късно от деня, следващ деня на възникване на последното данъчно задължение за внасяне на осигурителни вноски за съответния месец, в компетентната ТД на НАП, Декларации образец № 1 по чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, съдържащи данните по чл. 2, ал. 1, т. 2от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година, за месеците юли и август 2010 година. Установено е, че в процесния случай възнагражденията за месеците юли и август 2010 година не са начислени, поради което срокът за внасяне на осигурителните вноски (възникването на последното данъчно задължение) съгласно разпоредбата на 7, ал. 3 от КСО е бил до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т. е. за месец юли – до 31.08.2010 година и за месец август – до 31.09.2010 година, а съответно срокът за подаване на Декларации Образец № 1 е бил до 01.09.2010 година, съответно до 01.10.2010 година. Декларации Образец №1 за месец юли и август. 2010 година са подадени пред компетентната ТД на НАП – София на 17.02.2011 година Нарушението било установено от орган по приходите на 23.06.2011 година при извършена проверка на ЕТ***, приключила с протокол, съдържащ горните констатации. Така на 27.06.2011 година със съставяне на АУАН за две нарушения на КСО, срещу търговеца е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

От правна страна първоинстанционният съд е приел производството по налагане на административно наказание за съобразено с процесуалните правила на ЗАНН. По съществото на спора районният съд, е приел за безспорно установено по делото, като доказано, че именно наказаното лице е реализирало състав на вменените му две административни нарушения, както и е приел, че деянията са неправилно квалифицирани като административни нарушения по чл. 355, ал. 1 от КСО, вместо по чл. 355, ал. 2 от КСО, съответно с неясни мотиви е приел, че в процесното производство са неприложими сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, като е направено недовършено обсъждане на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. На посочените основания процесното НП е отменено.

Решението е неправилно, но предвид следващите си констатации, настоящия касационен състав не следва да обсъжда в детайли правилното приложение на материалния закон в проверявания съдебен акт, в частта му на относима към съставомерността на процесните две нарушения правна норма, като единствено ще отбележи, че правилно деянията са квалифицирани във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО. Нормите на чл. 355, ал. 1 и ал. 2 от КСО са в отношение на обща към специална що се отнася до субекта на нарушението – ЕТ неизпълнил, задължение към държавата за периодично предоставяне на данни в НАП, като в случая е приложим общият ред.

Административен съд Перник в настоящия касационен състав, при извършената служебно проверка в цялост относно правилното приложение на материалния закон, като взе предвид и възраженията на ответника по касационната жалба намира, че на 02.03.2015 година, съответно на 02.04.2015 година по отношение и на двете процесни нарушения е изтекъл абсолютния давностен срок по смисъла на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл, 80, ал. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН (вж. Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС и ВАС по ТД № 1/2014 година). След тези дати възможността за осъществяване на административнонаказателно преследване за процесните две нарушения е изключена, като погасена по давност. По делото е безспорно, че двете нарушения са извършени, като довършени, след изтичането на срока, в който декларация Образец № 1 е следвало да бъде подадена съответно: за месец юли – до 01.09.2010 година и за месец август – до 01.10.2010 година. От деня, следващ деня на изтичане на задължението за действие в срок, започват да текат и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – едногодишният за съставяне на акт от извършване на нарушенията на 02.09.2010 година, съответно 02.10.2010 година, съответно тримесечният за съставяне на АУАН от установяване на нарушенията на 23.06.2011 година и шестмесечният от съставянето на акта на 27.06.2011 година за издаване на НП. В процесния случай всички тези срокове са съобразени. Но датата на нарушенията е и началният момент, в който по отношение на всяко едно от тях започва да тече срокът, представляващ абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, в който производството, започнало законосъобразно в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, следва да приключи с влязло в сила НП, годно да обоснове административнонаказателна отговорност. Абсолютната погасителна давност за наказателно преследване е 4 години и 6 месец след довършване на деянието. С оглед данните по делото възможността за осъществяване на административнонаказателно преследване за процесните две нарушения, извършени като довършени, съответно на 02.09.2010 година и на 02.10.2010 година е погасена по давност съответно на 02.03.2015 година за първото нарушение и на 02.04.2015 година за второто нарушение, тъй като към тези два момента е изтекъл абсолютният период от 4 години и 6 месеца, съгласно предвиждането на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН. С изтичането на този период, който към настоящия момент е повече от 5 години и 8 месеца е погасена възможността компетентните органи да реализират правомощията си по административнонаказателното правоотношение.

Гореизложеното налага отмяна на решението на първата съдебна инстанция и прекратяване на образуваното административнонаказателно производство.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. Второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 1168 от 01.07.2014 година, на Районен съд Перник, постановено по АНД № 1743 по описа на съда за 2011 година, с което е отменено наказателно постановление № 0035838 от 15.08.2011 година, издадено от заместник – директора на ТД на НАП София, с което на ЕТ***, седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от управителя В. М С са наложени две административни наказания – имуществена санкция в размер на по 500 (петстотин лева) за всяко от тях, за извършени две отделни нарушения по чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано с акт за установяване на административно нарушение серия АА с № 0035838/27.06.2011 година, съставен от С. Г. А. – инспектор по приходите в ТД на НАП София.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/