Р Е Ш Е Н И Е

№265

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 27.06.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА.

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 262 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Д.М.В. ***, посредством процесуалното представителство на адв. В.К. ***, против решение № 251 от 21.04.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 00204 по описа на съда за 2016г..

С атакуваното решение, наказателно постановление (НП) №15-1158-001859 от 08.10.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР - Перник, издадено срещу Д.М.В. *** е изменено в частта, с която за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал.1, т. 6 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания „лишаване от право“ на управление на МПС за срок от 3 (три месеца) и „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева), като размерът на глобата е намален на 350 лв. (триста и петдесет лева) и e потвърдено в частта, с която за нарушение по чл. 100, ал. 1. т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева).

В жалбата се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, за нарушение на процесуалния и материален закон и за явна несправедливост на наложените административни наказания, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Иска да се отмени решението на първата съдебна инстанция и да се реши спора по същество, като се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на служебната касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с релевираните касационни основания, и след извършената служебно проверка относно правилното приложение на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2, предл. посл. от АПК, настоящият състав намира жалбата за основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник, след събиране, анализ и съвкупна преценка на доказателствата, относими към правния спор, е приел за установено от фактическа страна, че на 31.08.2015г. в гр. Перник, по ул. “Юрий Гагарин” с посока към кръстовище Ив. Пашов в хода на осъществяван контрол по спазване правилата за движение по пътищата, техническо средство със система за видеоконтрол „TFR 1-M” №576, технически изправно, монтирано на патрулен автомобил на сектор ПП към ОД на МВР-Перник, регистрирало движение в обхвата на радара на автомобил с рег. № РК 1234 ВА, със скорост от 102 км/ч (след приспаднат толеранс), като автомобилът бил фиксиран във видеоклип, показан на водача, който бил показан на водача. В. не представил и контролен талон към свидетелството за управление на МПС (СУМПС). На същата дата на В. е съставен акт за две нарушения на ЗДвП, едното на правилата за скорост и второто за неизпълнение на задължение от страна на водач на МПС, състоящо се в неносене на контролен талон към СУМПС. Въз основа на така съставения акт е издадено и процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд-Перник е приел от правна страна, че актът и издаденото въз основа на него НП са съставени и издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, в производство без допуснати съществени процесуални нарушения.

Разгледал съществото на спора и във връзка с изводите си по фактите районният съдия приел от правна страна, че на посочените в НП дата, място и час и при вписаните обстоятелства, В. е осъществил от обективна и субективна страна две административни нарушения на ЗДвП, квалифицирани правилно от наказващия орган.

При извършваната преценка относно вида и размера на съответно наложените административни наказания районният съдия е установил, че размера на налаганото в кумулация административно наказание „глоба“ за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е неправилно определен предвид разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6, предл. последно, поради надвишаване на скоростта с 52 км/ч, съответно липса на превишаване с нови 5км/ч над 50км/ч. На това основание наказателното постановление в изменено единствено по отношение размера на наказанието „глоба“ за това нарушение, като същият е намален на 350 лв. Останалите административни наказания районният съд е приел за определени съобразно разпоредбите на ЗДвП, а наказателното постановление потвърдено в останалата му част.

Решението е неправилно.

Основателно възразява наказаното лице за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно производство. По повод възраженията в жалбата при извършената касационна проверка се установи, че съставеният акт за административно нарушение с бланков № 013543 от дата 31.08.2015г., на основание на който е издадено процесното наказателно постановление, е абсолютно негоден да даде начало на производство за налагане на административно наказание. С оглед данните по преписката и от самия акт, както и предвид обясненията на актосъставителя, дадени пред районния съд в съдебно заседание, проведено на дата 08.03.2016 г. се приема следното:

Актът за установено нарушение, обосновал процесното НП е с удостоверена дата на съставяне 31.08.2015г., като на тази дата изхождайки от свидетелските показания на актосъставителя, водача на автомобила не е бил спиран. Поради тази причина АУАН не е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН на 31.08.2015г.. Независимо подписан от актосъставителя, към същия този момент документът не е съдържал реквизитите по чл. 42, т. 6 от ЗАНН, от които най-същественият се отнася до изискването за вписване на трите имена на нарушителя и неговото ЕГН. Освен това в акта към същия този момент е липсвало, както описание на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, така и неговата правна квалификация. Този факт е потвърден пред районния съд от свидетеля Владислав Костадинов-актосъставител, като освен това видимо и без експертно мнение е, че актът съдържа вписвания с различно мастило и почерк. Липсващите в акта така посочени данни са „дописани“ на друга дата, различна от посочената в документа, като дата на съставяне, неясно кога и от кого, без доказателства, вкл. относно компетентност на последния. Тези пропуски се преценяват от съда като абсолютно съществени, препятстващи съдебната проверка за законосъобразност. От една страна ако се приеме, че в случая е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, то предвид липсата на съществени реквизити към 31.08.2015г., дата удостоверена с подпис на съставителя, актът следва да бъде приравнен на правно нищо към датата на неговото съставяне, с оглед това, че същият предявява административнонаказателно обвинение за извършено административно нарушение на „неизвестен“ (по думите на актосъставителя) извършител, каквато процесуална възможност ЗАНН не предвижда.

От друга страна дори да се приеме, че процесният акт в пълнота (въпреки, че това е абсурдно) е съставен на дата, следваща датата на извършване на нарушението и в условието на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя, тъй като в акта е вписана дата на предявяване и връчване 11.09.2015г., то тази дата, неустановена, няма да кореспондира с вписаната в акта дата на неговото съставяне. Това освен задължително, с оглед разпоредбата на чл. 42, т. 2 от ЗАНН, е от значение и относно проверката за компетентност на актосъставителя и спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН към същия този момент. Освен това за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, се изисква и особена процедура по предявяване на покани и издирване на нарушителя за връчването им, каквито данни в производството няма.

Не на последно място актът за установено административно нарушение отново абсолютно недопустимо, е обосновал издаване на процесното НП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. На основание изложеното по-горе производството в тази му част също е опорочено. Тук освен, че липсва нарушител към 31.08.2015г., липсва и нарушение към тази дата, защото при положение, че водачът не е спрян на тази дата, то няма как контролния орган да провери дали е носил в себе си контролон талон към СУМПС. Но административно наказание е наложено. Как и кога е установено и защо в акта е дописано, че на 31.08.2015г. В. не е носил у себе си контролен талон към СУМПС, при положение, че не се установява на тази дата водачът да е бил спиран за проверка, от данните по преписката и делото не става ясно.

Във връзка с горното споделя се тезата на пълномощника на наказаното лице, че в производството са смесени процедурите за налагане на административно наказание за нарушение на ЗДвП по общия ред на ЗАНН и специалното производство по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Административнонаказващият орган, вместо да извърши проверката по чл.52, ал. 4 от ЗАНН, е заложил на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП без да вземе под внимание първата част на разпоредбата, визираща редовно съставените актове. Непрекратил преписката на посоченото основание, липсата на неиздаден нов, законосъобразен акт за установеното административно нарушение в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, алтернативно електронен фиш по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, наказващият орган е издал наказателно постановление при съществени процесуални нарушения, което се явява абсолютно основание за неговата отмяна в цялост.

По изложените доводи решението на районния съд ще бъде отменено. Констатираните съществени процесуални нарушения не могат да се санират при ново разглеждане на правния спор. Поради тази причина решението, с което е изменено наказателно постановление №15-1158-001859 от 08.10.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР - Перник по т. 1 и е потвърдено по т. 2 ще се отмени, а делото ще се реши по същество, посредством отмяна в цялост на процесното наказателно постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 251 от 21.04.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 00204 по описа на съда за 2016г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №15-1158-001859 от 08.10.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР - Перник, издадено срещу Д.М.В. ***, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал.1, т. 6 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания „лишаване от право“ на управление на МПС за срок от 3 месеца (три) и „глоба“ в размер на 400 лева (четиристотин лева) и за нарушение по чл. 100, ал. 1. т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2. /п/