Р
Е Ш Е Н И Е
Административен
съд Перник, в публичното заседание проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретаря И.И. и с участието на прокурор
Мирослав Ангелов, прокурор при Софийска окръжна прокуратура, като разгледа
докладваното от съдията АД № 434 по описа за 2015 година на Административен съд
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
вр.с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на М.В.Й., с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Министерство на вътрешните работи, с която е предявен иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 235, ал. 2, предл.
второ от ЗМВР с цена на иска 15 000лева неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 09.09.2010г.. С уточнителна молба като ответници са
посочени Министерство на вътрешните работи и Главна дирекция “Борба с
организираната престъпност”, като исковете са за заплащане на неимуществени
вреди в размер на 12 000лв. от действия на служители на ГД”БОП” и
неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. от Министерство на вътрешните
работи по повод медийно отразяване на проведени действия в жилището й. В исковата молба се твърди, че
на 09.09.2010г., около 9.30часа докато
още е спяла и в просъница е чула тътен и силно тропане. Усетила, че някой
отмята завивката й. Видяла срещу себе си дуло на оръжие и няколко глави с
нахлузени върху тях качулки. Изтеглили я от леглото. Някой и казал да отиде в
хола, така като е по нощница и да не говори и да не мърда. В следващия момент
видяла, че там е майка й и по-малкия й брат, а около тях минавали въоръжени
хора с автомати и пистолети, който крещяли и обръщали всичко наопаки. Помислила
си, че това е грабеж или опит за отвличане на цялото й семейство. В следващия
момент през входната врата бил въведен баща й, който бил с белезници и само по
слип. Тогава забелязала, че на гърдите на хората с качулки имало надпис ГДБОП. Полицайте
обяснили, че се провежда специализирана акция на ГДБОД целяща разкриване на
тежки престъпления, които били извършени “от татко и чичо ми Б.М.”. Според нея
всичко това е извършено в пълно нарушение на разпоредбите на чл. 162 и чл. 163,
ал. 2 от НПК, тъй като служителите са проявили необяснима агресивност и са
извършили претърсване на домът й. Според нея нищо не е налагало да бъде
събудена по този начин и да стой само по нощница. В следствие на това ищцата е
получила масивна психотравма, изразяваща се в изпадане на състояние на силна
тревожност и продължително безпокойство. Претендира неимуществени вреди,
изразяващи се в силно притеснение, срам, ужас и паника. Притесненията й са от
обстоятелството, че снимков и филмов материал по случая е тиражиран от пресата
и телевизията, където баща й е показван гол до оградата на къщата, като
непосредствено след това е започвала учебната година и е била подложена на
подигравки и подмятания на съучениците си. Исковете са за обезщетение за
неимуществени вреди от притеснение, срам и унижение на ищцата породени от
действията на служители на ГД”БОП” в размер на 12 000 лв. и 3000лв. неимуществени
вреди от незаконосъобразни действия на служители на МВР по повод медийно
отразяване на случая. В писмени бележки се доразвиват доводите за доказаност на
заявените искови претенции.
Ответникът–Министерство на вътрешните работи иска да
се постанови съдебно решение, с което да се отхвърли предявения срещу него иск,
тъй като видеоматериалът е заснет от служители на ГД”БОП” и е качен в
страницата на МВР откъдето е обществено достъпен, включително и за медиите. Счита,
че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, защото в случая няма
извършени действия спрямо ицщата, който да могат да се приемат за
незаконосъобразни, няма причинно-следствена връзка между тези действия и
претендираните неимуществени вреди. Няма никакви вреди причинени от
административна дейност, тъй като претърсването и изземването е въз основа на
определение от 08.09.2010г. на съдия при СГС, по ЧД №С-637/2010г. и е свързано
с досъдебно производство по пр.пр. № 4-1888/2010г.. В писмено становище излага аргументи за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. С оглед на изложеното
предявеният иск като неоснователен и недоказан моли да се отхвърли като се
присъдят разноски, съобразно отхвърлената част на иска. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът-Главна дирекция “Борба с организираната
престъпност” в отговора си оспорва предявения иск по основание и по размер. В
пледоарията по същество и в писмени бележки доразвива доводи за неоснователност
на иска. Излага на първо място съображения, че към дата на предявяване на иска
не притежава пасивна легитимация да отговаря по иска. На следващо място твърди,
че не са изпълнени
всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като осъщественото
претърсване на 09.09.2010г. и съпровождащите го действия не представляват
административна дейност, която да се обхваща от чл. 1 на ЗОДОВ. Отделно от това
в настоящето производство не са доказани незаконосъобразни действия, които да
са предпоставка за уважаване на иска. Осъществените от ответника действия по
претърсване и изземване са свързани с обезпечаване на действия по разследването
по досъдебно производство по пр.пр. №
4-1888/2010г., като
спрямо ищцата не са предприемани неправомерно никакви мерки и тя не е задържана, спрямо нея не са използвани
помощни средства и физическа сила. Ищцата в 10.15ч. е отишла на изпит. Оспорва
изцяло и размера на исканото обезщетение от 12000лв., за претърпени
неимуществени вреди като прекомерно завишен. С оглед на изложеното моли да се
постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Заявява
претенция за присъждане на разноски.
Участващия в процеса представител на
прокуратурата-прокурор при Софийска градска прокуратура, определен със Заповед
№ 57 от 21.01.2016г. на апелативния
прокурор на Апелативна прокуратура – София за участие в съдебното производство
по делото, изразява становище, че предявените искове са недоказани и не следва
да бъдат уважени. Твърденията за неправомерни действия от страна на органи на
МВР по повод на извършено действие по разследването, а именно извършено
претърсване и изземване не установяват твърдяната вреда да е настъпила в
резултат на административна дейност на органа. От изложените факти би могло да
се направи извод за деликт по чл. 45 от ЗЗД, но не и за иск по чл. 1 от ЗОДОВ.
Отделно от това исковете за неимуществени вреди са изцяло недоказани. Изразява
становище, че ако се приеме иска за основателен само с оглед на това, че при
извършеното законосъобразно действие по разследването, при което обитателите са
претърпели известно неудобство би могло да се присъди обезщетение и искът да се
уважи в размер между 100 и 300лв..
Административен съд Перник
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди изтъкнатите
от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
От определение от 08.09.2010г. по ч.д. № С-637/2010г.
на СГС, наказателно отделение, 1 състав представено с исковата молба се
установява, че по искане на наблюдаващия прокурор е разрешено извършване на процесуално
следствено действие-претърсване на жилище, обитавано от В.Й.М., находящо се в гр. ***, с което се
цели изземване на предмети, книжа, компютърно информационни системи, съдържащи
информационни данни от значение за разследването по досъдебно производство №
4-1888/2010г. по описа на СГП. Производството по досъдебно производство №
4-1888/2010г. по описа на СГП е за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във
връзка с чл. 213а, ал.2, т. 1 от НК.
От определение № 36 от 20.03.2013г. се установява, че
досъдебно производство № 22П/10г. по описа на следствен отдел на СГП, по пр.
пр. № 4-1888/2010г. на СГП водено срещу Б.М. е прекратено и същото е
приключило.
За извършеното претърсване и изземване е съставен
протокол от 09.09.2010г., подписан от присъствалите на процесуално-следствените
действия В.Й.М. /баща на ищцата/, следователи, поемни лица и служители на МВР. Видно
от този протокол е, че са иззети документи, копия и оригинали от нотариални
актове, скици, записи на заповед, договори за покупко – продажба на МПС,
пълномощни за управление на МПС, пълномощно за представителство пред „ОББ” АД,
митническа декларация, фактура и банкноти в евро. Намерени са и 2997 броя патрони,
предадени на служител от КОС при ОД на МВР–гр. Перник.
От представена
от ищцата извадка от в. „Труд” от 16.09.2010г.
в статия озаглавена “Няма изчезнали пари от прокурорския брат” се установява,
че тогавашния министър на МВР е отчел като
грешка да се разпространяват кадри, на които братът на прокурора е
заснет по слипове и във връзка с това се е извинил. Цитирано е името на В.М. и е публикувана
фотоснимка анфас.
За уточняване
на незаконосъобразните действия и за преживения от нея стрес по реда на чл. 176
от ГПК даде обяснения ищцата М.Й..
Същата обясни, че в 9.00ч. на 09.09.2010г. се е звъннало на входната врата. Тя
е продължила да спи, като около 9.15ч.-20ч. в стаята й са нахлули двама или
трима маскирани мъже, единият от който е насочил оръжие над главата й и и е
наредил “Ставай и лягай до стената” и е дръпнал завивките. След това я отвели в
хола, където видяла майка си, брат си и по-малката си сестричка. Помислила си,
че това е обир. След това довели и баща
й и започнали да търъшуват из цялата къща. Тогава забелязала, че маскираните
имали надписи ГД”БОП”. В 10.15ч. е
излязла от къщи и е отишла на изпит.
След този инцидент ищцата започнала да не може да спи, получавала сърцебиене,
като чуе звънеца да звъни и си представяла, че тази история ще се повтори.
Според нея приятелите и съучениците я гледали странно, чувала коментари зад
гърба си по нейн адрес. Пишело във вестниците за семейството и същата изпитвала
огромен срам. Потърсила медицинска помощ при психиатър д-р М., които и изписал
медикаментозно лечение, което продължило пет-шест месеца.
За доказване на твърденията свързани с неправомерни
действия е допусната до разпит свидетелката Д.К.М.-майка на ищцата. Същата
заяви, че желае да свидетелства и е предупредена за наказателната отговорност. Свидетелката, описва детайли от проведената
полицейска операция. Свидетелства, че заедно
с двама мъже и една жена отишла да покаже стаята на дъщеря си. Тръгнала да я
буди и тогава била изблъскана встрани. Единият от маскираните събудил ищцата,
вдигнал я и я блъснал до стената. Отвели ги и двете в хола, така както дъщеря й
си била по нощница. Не им било позволено да си говорят. Свидетелката обяснила,
че детето трябва да ходи на изпит, като цивилната жена провела телефонен
разговор с някого след което я придружила да се облече. Според свидетелката към
10.30ч. ищцата е излязла от домът им и е
отишла сама на изпит. След инцидента ищцата не била добре и изпадала в паника, при
позвъняване на звънеца. Сменили звънеца и сигнала му. Майката спала известно
време с нея. Тъй като тревожността не
отшумявала я завели на лекар. В продължение на 5-6 месеца пиела ксетанор и
ривотрил. Същите имали успокойтелно действие и й били предписани от лекар. След
инцидента ищцата спряла да излиза, ходела само на училище. Там чувала негативни
и неприятни коментари. В мрежата пишело, че в къщи имало наркотици и дори какви
наркотици е взимала дъщеря й. Според нея ищцата изпитвала срам от това, което
се говорело по телевизията.
Свидетелката Л.З.К.-първа братовчедка на ищцата заяви,
че желае да свидетелства и е предупредена за наказателната отговорност. Същата към 2010г. е била на 15 години. От
показанията й се установява, че двете са били в една компания и са близки. За
период от 1-2 седмици свидетелката и е звъняла и я е търсила да излизат на
разходка. След този период е излизала с компанията вечер, като вечерния им час
е бил 9.30ч. до 10.00ч.. След като си е тръгвала, част от компанията говорела
зад гърба й, а другите я подкрепяли. От
ищцата знае, че е ходила на лекар и са й изписани лекарства, защото е била стресирана.
Според свидетелката ищцата се е затворила в себе си и за период от около шест
месеца не е искала да споделя и да общува и трудно се мотивирала да излиза навън.
Не знае дали си е развалила успеха в
училище.
Свидетеля В.А.З. приятел на ищцата, под страх от
наказателна отговорност даде обяснения. Към
2010г. е бил на 15 години. Същият познава ищцата от 2007г. и от тогава са в
една компания. Компанията се състояла от 12 човека. Когато е излизала с
компанията всички са се държали добре, а когато я нямало част от компанията е
лицемерничела. Същият я е изпращал два пъти след случката до вкъщи. За него
ищцата е била най-усмихнатия и най-добър човек, като след случилото се, за
което същият е узнал “от компанията, от целия град” ищцата се е променила. Според него тя не е
имала представа как да общува с хората и как да говори с тях. Това състояние е
отшумяло за около седем-осем месеца. Снижила си е успеха в училище, като той го
отдава на случилото се, а не че и е било трудно в училище. Според него ищцата е
употребявала лекарства, защото на моменти е говорила несвързано, притеснявала
се е и е треперела. Същият заяви, че я харесва.
Свидетеля М.К. А. е бил поемно лице и е вписан като
такъв в протокола от 09.09.2010г. за претърсване и изземване. Същият е присъствал през цялото време на
провежданите процесуално следствени действия. Тогава е бил служител в
Академията на МВР. Помни, че в къщата е имало едно момиче, но не си спомня да е
забелязал как е облечено и това да му е направило впечатление. Свидетелят не е
видял да има насочване към нея на оръжие, нито усмивки, нито подигравки. Не е
бил свидетел на груби действия от страна на полицейските органи. Малко след
това са я пуснали. Показанията му се кредитират и ценят, тъй като има преки и
непосредствени впечатления от извършваните действия и същият не е заинтересован
от изхода на делото.
От амбулаторен лист 001135 от 15.09.2010г., амбулаторен
лист 001169 от 24.09.2010г., амбулаторен лист 001193 от 01.10.2010г. и
амбулаторен лист 001377 от 16.11.2010г., издадени от д-р Р.К., психиатрична
практика при “ДКЦ І-Перник”ЕООД се установява, че М.Й. е с диагноза посттравматично
стресово разстройство. За периода от 13.09.2010г. до 15.09.2010г. същата е
лекувана с ксетанор 12.5мг по 1 таблетка дневно и ривотрил 2мг по 2т.дневно. За
периода от 15.09.2010г. до 01.10.2010г. терапията е променена, като лечението е
продължено със същите медикаменти, но дозата е намалена по 1 таблетка дневно и
от 16.11.2010г. е останал за прием само ривотрил 2мг. една таблетка дневно. В
последния амбулаторен лист е вписано, че продължава амбулаторнато наблюдение
като след тази дата няма индикации и доказателства за продължена терапия и
лечение. С оглед на това и въз основа на амбулаторните листове и на показанията
на свидетелката М. се приема, че ищцата за период от един месец е страдала от
посттравматично стресово разстройство,
което е възникнало след масивна психотравма по време на полицейска
акция. Заболяването е във връзка с преживения стрес при полицейската операция,
проведена на 09.09.2010г..
От показанията на свидетелите К. и З. се приема, че ищцата е изпитвала психически дискомфорт, смущение и
неудобство от отношението на компанията й към нея, в резултат от дадената
гласност на полицейската акция по претърсване и изземване, проведена на
09.09.2010г. в жилището което обитава, заедно с родителите си, а не от действия
осъществени спрямо нея.
От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
В настоящето производство ищцата претендира вреди от
незаконосъобразни действия на органите на ГД”БОП”, осъществени във връзка и в
изпълнение определение от 08.09.2010г. водено досъдебно производство №
4-1888/2010г. по описа на СГС и изразяващи се в “насочено срещу мен оръжие,
грубото ми измъкване от собственото ми
легло, блъскането ми от качулати мъже, заставянето ми да стоя гола пред тях/само
по тънка нощница/, забраната да мърдам и бруталното им третиране на мен и на
мойте близки извършени в нарушение на разпоредбите на чл. 162 и чл. 163, ал. 2
от НПК и чл. 70 и чл. 71 от ЗМВР, като и незаконосъобразни действия на органите
на МВР изразяващи се в медийното отразяване на случая от информационната служба
на МВР-с показването на голия ми баща по телевизията и изявленията за престъпни
действия от министъра на вътрешните работи пред средствата за масово
осведомяване”.
Исковата защита за вреди от дейност на администрацията
е възможна при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени
от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавни органи или
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Необходима предпоставка за допустимостта на иска за вреди от административен
акт е неговата незаконосъобразност да е установена в специално производство. За
незаконосъобразните действия или бездействия преценката се извършва от съда, сезиран с иска за обезщетение на
вреди, настъпили от тях.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана
в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. Под дейност на администрацията следва да се разбира такова
действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени
към възникване на административно отношение между административен орган и
гражданин. За да е налице незаконосъобразно действие, при или по повод
осъществяване на административна дейност, трябва да е съществувало задължение
за нормативно предвидено действие на органа, упражняващ административна
дейност. Когато вредите са причинени от незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, тази
незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение, съгласно разпоредбата на
чл. 204, ал. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася
само за фактически действия или бездействия на административен орган или негово
длъжностно лице при и по повод извършване на административна дейност.
Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по
АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ
доказателства и доказателствени средства.
Пасивно легитимирани по иска са органите, от чиито незаконни действия
са причинили вредите. Съдът е обвързан от посочените като ответници по иска и
не може да напътства страните срещу кого да предявят иск. Предявения иск за
обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни
действия в размер на 12 000лв. е насочен срещу ГД”БОП”. Съгласно чл. 205 от АПК искът се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Към датата на депозиране на
исковата молба ГД”БОП”, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на
вътрешните работи е юридическо лице. ГД”БОП” обаче е новосъздадена структура с
§ 15 от Закона за изменение и допълнение на Закона за министерството на
вътрешните работи, обн. ДВ. бр. 14/20.02.2014г.. Така създадената структура не
е универсален правоприемник на бившата ГД”БОП”. Това следва от § 94, ал. 1 от
Закона за изменение и допълнение на Закона на Министерството на вътрешните
работи, обн. ДВ бр. 14/20.02.2014г.. Вследствие на структурните реформи в МВР и
ДАНС и съгласно § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗДАНС
(ДВ бр. 52/13), ДАНС е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите
права и задължения на Главна дирекция "Борба с организираната
престъпност" в Министерството на вътрешните работи. В § 13 е уредено
преминаването на служебните трудови правоотношения на служителите на ГДБОП в
ДАНС. Следователно ДАНС е универсален правоприемник на юридическото лице
ГД”БОП”, от чийто действия са произтекли твърдяните вреди. Към дата на подаване
на исковата молба ДАНС съществува и е юридическото лице, от чието име са
осъществявани действия. С оглед на това искът насочен срещу ГД”БОП” се
явява недопустим. Съдът няма правомощия
да указва на страните срещу кого да насочват претенцията си, има единствено
задължение, съгласно чл. 227, предложение второ от ГПК, когато юридическото
лице престане да съществува, производството по делото да продължи с участието
на правоприемника. В случая обаче не сме в тази хипотеза.
Дори да
се приеме, че искът е допустим по отношение на ответника ГД”БОП”, то той е
изцяло неоснователен. Съгласно разпределената доказателствена тежест между
страните и с оглед на това, че съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК за иск с такъв
характер първо следва да се докажат незаконосъобразните действия и то такива
извършени при и по повод административна дейност. В случая според ищцата
тези действия са “насочено срещу мен оръжие, грубото
ми измъкване от собственото ми легло,
блъскането ми от качулати мъже, заставянето ми да стоя гола пред тях/само по
тънка нощница/, забраната да мърдам и бруталното им третиране на мен и на мойте
близки”. Твърденията за извършени
незаконосъобразни действия от страна на служители при ответника в рамките на
образувано досъдебно производство извършени въз основа на валидно основание
определение на СГС за претърсване и иземване не представляват административна
дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а са част от дейността на правозащитните
органи - разследващи органи, следствие, прокуратура, съд, осъществяващи
действия по прилагането на Наказателния кодекс. Дори да се приеме, че
ответникът е орган на изпълнителната власт, то действията, описани в исковата
молба и в уточнителната такава са такива във връзка с разследването на
престъпление и са извършени във връзка с досъдебно производство. Органите на ГД”БОП”
са действали за разкриване на престъпление, която дейност не е административна
и не се обхваща в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ / в идентичен смисъл са и определение №
11/13.02.2013г. по АД № 93/2012г.,
определение № 4 от 9.02.2016г. на ВКС по
АД № 39/2015г./ Спрямо ищцата не е извършвана никаква административна дейност в
нарушение на закона, от което да се породи и да се търси обезщетение по този
ред.
На първо место в настоящото производство ищцата
претендира вреди от незаконосъобразни действия на органите на ГД”БОП”,
осъществени във връзка и в изпълнение определение от 08.09.2010г. водено
досъдебно производство № 4-1888/2010г. по описа на СГС и изразяващи се в
нарушение на разпоредбите на чл. 162 и чл. 163, ал. 2 от НПК и чл. 70 и чл. 71
от ЗМВР. Тези действия не могат да бъдат предмет на настоящото производство,
тъй като не са действия на първо място на административен орган и второ не са
действия по отношение на административна дейност. Дори лицата, взели участие в
полицейската акция на 09.09.2010г. да са действително служители на ответника,
то извършените от тях действия, за които ищцата претендира незаконосъобразност,
не са действия на административен орган и нямат характера на административна
дейност. Характерен елемент за ангажирането на отговорността на съответния
административен орган е наличието на отношение на субординация или създаден
разрешителен режим, който да поставя физическото лице в положение на
непосредствена зависимост от решението на органа. Начинът на събиране на
доказателства в хода на досъдебно производство, както и действията по претърсване
и изземване, по никакъв начин не поставят ищеца в положение на непосредствена
зависимост от тяхното решение, тъй като на първо място не осъществяват
административна дейност и на второ место са действия по разкриване на
престъпление, което не е решение на административен орган. Тези действия не
могат да бъдат предмет на искова
претенция по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Независимо от това следва да се отбележи, че единствено
от събраните по делото гласни доказателства следва да се прецени има ли в
казуса извършени незаконосъобразни действия и кои са те. За доказване на незаконосъобразни действия
следва да се преценят обясненията дадени от свидетелката М., която е майка на
ищцата и да се съпоставят с изложената фактическа обстановка в исковата молба и
дадените обяснения в съдебно заседание от ищцата Й.. Заявените
незаконосъобразни действия уточнени в допълнителната молба са “насочено срещу
мен оръжие, грубото ми измъкване от
собственото ми легло, блъскането ми от качулати мъже, заставянето ми да стоя
гола пред тях/само по тънка нощница/, забраната да мърдам и бруталното им
третиране на мен и на мойте близки. Тези действия се твърди да са извършени в
пълно нарушение на разпоредбите на чл. 162 и чл. 163, ал. 2 от НПК и чл. 70 и
чл. 71 от ЗМВР.
С оглед изминалия дълъг период от време от
полицейската акция до датата на предявяване на исковата молба, както и това, че
на 09.09.2010г. ищцата е била пълнолетна и сама е могла да разбира и ръководи
действията и постъпките си се налага убеждението, че се донаслагват факти,
който да подкрепят предявения иск. Доколкото й ищцата и майка й дадоха
обяснения под страх от наказателна отговорност се налага убеждението, че
обясненията на М. дадени пред настоящия
състав стоят изолирано и пресъздават съвсем друга фактическа обстановка. От тях се установява, че “майката заедно с
двама мъже и една жена отишла да покаже стаята на дъщеря си. Тръгнала да я буди
и тогава била изблъскана встрани. Единият от маскираните събудил ищцата,
насочил оръжие, вдигнал я и я блъснал до
стената. Отведоха ни и двете заедно в хола, така както дъщеря й си била по
нощница. Не им било позволено да си говорят”. Според ищцата “спях, когато в стаята ми нахлуха двама или трима маскирани
мъже, единият от който насочи оръжие над главата ми и ми нареди “Ставай и лягай
до стената” и ми дръпна завивките. След което ме изведоха в хола и видях майка ми, брат ми и
по-малката ми сестричка. Помислих, че това е обир”. В тази насока показанията на М. са
фрагментарни, неточни и не могат да служат като сигурна доказателствена основа
за осъждане на ответника. От
противоречивите показания не може да се приеме, че по отношение на ищцата са
предприети фактически действия изразяващи се в грубо измъкване от леглото й и блъскането й от
качулати мъже. Заставянето й да стои само по нощница не се
възприема като фактическо действие, което да обуславя търсенето на отговорност
по този ред. А и изхождайки и от показанията на поемното лице, може да се
приеме, че никой от присъстващите не е обръщал внимание на външния й вид, нито
спрямо нея са извършвани груби действия.
Горното мотивира състава да приеме, че така заявените действия не кореспондират
с чл. 162 и чл. 163, ал. 2 от НПК и чл. 70 и чл. 71 от ЗМВР, на които
правни основания се твърди, че са извършени в противоречие. По отношение на носенето
на оръжие от служители на ответника, съгласно с чл. 175, ал. 5 от ЗМВР /отм./
на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и
друго вещево имущество и снаряжение, а полицейските органи изпълняват дейността
си с разпоредените униформено облекло, отличителни знаци и оборудване,
включващо задължително оръжие и боеприпаси, помощни средства /белезници и
палка/ и средства за свръзка, като полицейските
органи могат да се оборудват допълнително с друго оръжие, помощни, защитни,
технически и други средства, съответстващи на спецификата на задачите. В конкретния случай при изпълнение на
правомощията си е законосъобразно носеното на оръжие, в противен случай ще е
налице неизпълнение на служебно задължение. Съгласно Инструкция №I-9 от 16.07.2009г. за условията
и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители на ДА”НС” забранява се откритото носене на служебното оръжие,
освен ако това не се налага за изпълнението на конкретно служебно задължение. В
случая служебното задължение е участие в претърсване и изземване, като
преценката за методите е на ръководителя на операцията. По възприетото от ищцата
действие “насочено над главата ми оръжие”, настоящият състав приема, че в
определени случаи с оглед особеностите на ситуацията и предполагаемите варианти
за нейното развитие е допустимо открито носене на оръжие. От чисто житейска гледна точка, ако ответниците
са разполагали с достатъчно достоверна информация относно местонахождението на
определени доказателства и намиращи се в къщата субекти, то оръжието, което може
да е видяла при събуждането си не е следвало да е насочено над главата й. И тъй
като както се посочи по-горе показанията на М. в тази връзка /че й тя е била
със служителите/ не се ценят, то се налага извода, че действайки
в рамките на планирана операция за разкриване на конкретно престъпление,
гаранция срещу произволната намеса в правата на гражданите се явява
предварителното разрешение на съда за допускането на тази намеса. С оглед
изложеното настоящия състав приема, че спрямо ищцата не е използвана физическа
сила, нито помощни средства, а носеното от служителите оръжие е в предвидения от закона случай и в законоустановените
предели.
Въз основа на изложеното и с оглед разпределената
доказателствена тежест ищцата не успя да докаже незаконосъобразността на
действието, съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, на което се ангажира отговорността
по ЗОДОВ. В случая се установи и че няма административна дейност, която да е
осъществявана от ответника ГД”БОП”. Вреда,
от неотменено по реда на АПК действие при този изход не се установява, а причинна
връзка се изследва само ако има признато
незаконосъобразно действие и вредоносен резултат. С оглед на това предявеният
иск чл. 1 от ЗОДОВ е неоснователен и недоказан.
По отношение на заявените като незаконосъобразни
действия от страна на ответника-МВР изразяващи се в “медийното отразяване на
случая от информационната служба на МВР-с показването на голия ми баща по
телевизията и изявленията за престъпни действия от министъра на вътрешните
работи пред средствата за масово осведомяване” не се ангажираха годни
доказателства, които да докажат, че медийното отразяване на казуса е по
инициатива на ответника МВР и то от своя страна да е довело до вреди за ищцата.
Искът в тази му част е неоснователен и
недоказан. В отговора по иска ответника-МВР оспорва пасивната си легитимация и
представя писмо изх. № УРИ 8121р-13344-28.07.2014г. на директора на Дирекция
“Пресцентър и връзки с обществеността” при МВР от което се установява, че
операцията е проведена под ръководството и прякото наблюдение на Софийска
градска прокуратура, а видеоматериалът е заснет от оператор на ГД”БОП”.
Изготвеният репортаж е публикуван в интернет на страницата на МВР и е
обществено достъпен за медийте. По делото няма твърдения свързани със
съдържанието на този репортаж. След като този материал е качен на страницата на
този ответник, то същият се приема за надлежна страна. Единственото писмено доказателство в подкрепа
на иска е извадка от вестник “Труд”. На 16.09.2010г. е публикувано със снимка
на бащата на ищцата в "Труд" заглавие: "Няма изчезнали пари от
прокурорския брат”. В статията е
изнесена информация, че министъра на МВР няма да назначава проверка за изчезнали пари от дома
на В.М. при полицейска акция проведена в дома му, както и е отчетено като
грешка на МВР да разпространява кадри, на които братът на прокурора е заснет по
слипове. Според настоящия състав тази публикация не съдържа нито оценки, нито
квалификации, които да засегнат личното
достойнство на ищцата. По отношение на нея липсват, а и не се твърди да е
изнасяна информация, която да е засегнала по какъвто й да е начин честта и
достойнството й. Отделно от това не се доказа по безспорен и категоричен начин,
че ответника е издател на вестника, нито, че по негово нареждане, чрез негови
действия, който да се приемат за незаконосъобразни са публикувани обстоятелства свързани с
проведената на 09.09.2010г. полицейска акция. Съгласно пар. 1, т. 2, т. 3 и т.
4 от ДР на Закона за авторското право и сродните му права, издател е юридическото лице, което непосредствено
организира възпроизвеждането, разпространението и финансирането на произведение.
Ответника по делото не е юридическо лице, с предмет на дейност възпроизвеждане,
разпространение и финансиране на произведения. Независимо, че вътрешното убеждение на
състава е, че афиширането на подобен род полицейски акции е неправилно и гласността
и публичността, която се дава предварително манипулира общественото мнение в
определена насока, в случая обаче с тази публикация не е прекрачена допустимата
граница. Други годни доказателства, който да се ценят в подкрепа на ищцовата
претенция не са ангажирани. Показанията на свидетелите К. и З. и близките им
отношения с ищцата налагат убеждението, че неимуществените вреди се претендират
от отразяването на процесуално
следственото действие-претърсване, а не от осъществени спрямо ищцата действия.
Доколкото гласните доказателства са допустими в това производство главно за
установяване размера неимуществените вреди, то настоящия състав приема, че при
недоказано незаконосъобразно действие по повод медийно отразяване, размера на
същите е ирелевантен, както и не следва да се изследва въпроса с причинно
следствената връзка. Въз основа на изложеното иска за присъждане на
неимуществени вреди от медийно отразяване по отношение на МВР ще се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Въз основа на изложеното ищцата не
успя в настоящият случай да докаже незаконосъобразно действие осъществено от
ответниците. При това положение не е налице основната предпоставка по смисъла
на разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК, а именно отменени незаконосъобразни действия на
длъжностни лица от състава на ГД”БОП” и на МВР, от които именно действия да са
причинени твърдяните неимуществени вреди на ищцата. Това налага извод за
неоснователност на предявените искове и отхвърлянето им. Следва
отхвърляне и на обусловения от тях кумулативно предявен акцесорен иск за лихва
за забава.
При този
изход на спора ищеца няма право на разноски.
Ответника
по делото МВР е поискал присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част на
иска. Представя списък на разноските по ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ при
отхвърляне на иска изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Предявения срещу МВР иск е в размер на 3000лв. и на основание
чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ищцата ще бъде осъдена да заплати на МВР сума в размер на 321
лева.
Ответната
страна ГД”БОП” заявява искане за присъждане на разноски. Пред съда се представлява от юрисконсулт. Заявената
претенция е направена своевременно. Разгледана по същество и с оглед изхода на
спора е основателна. Предявения срещу
ГД”БОП” иск е в размер на 12000лв. и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ във
вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ищцата ще бъде осъдена да заплати на ГД”БОП” сума в
размер на 890 лева.
Водим от
изложеното и на основание чл. 204, ал. 4 от АПК, съдия при Административен съд
Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на М.В.Й. срещу Министерство на вътрешните работи за заплащане на
сумата от 3000лева и срещу ГД”БОП” за заплащане на сумата от 12000лева, ведно
с иска за лихва за забава в размер на
законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от 09.09.2010г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА М.В.Й.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Министерство на вътрешните работи
съдебни разноски в размер на 321 лева.
ОСЪЖДА М.В.Й.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ГД”БОП” съдебни разноски в размер
на 890 лева.
Решението
може да се обжалва в 14 дневен срок от страните пред Върховен административен
съд на Република България.
Съдия:/п/