гр. Перник, 22.07.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Емилия И.
при участието на съдебния
секретар А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 16
по описа на Административен съд Перник за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на с чл. 145 – чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона
за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на Л.Б.В.***,
с ЕГН **********,***, срещу заповед № РД–18–75 от 10.11.2015 г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/,
с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и
кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, в частта й относно поземлен
имот с идентификатор 61577.502.1243.
При оспорването се твърди, че е налице разминаване между
площта на имота по документи на собственост и по кадастрална карта. Проблемът
съществува от близо 50 години, но при изготвянето на новата кадастрална карта
не е отстранен за пореден път.
От съда се иска да бъде разрешен спора, като се приведе
кадастралната карта в съответствие с документа за собственост.
Ответникът по жалбата – Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр.София, редовно призован, не изпраща представител в проведените открити съдебни заседания. В писмено становище изразява доводи за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна А.А.А.*** се явява лично, като заявява,че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена в обжалваната част.
Заинтересованата
страна Р.А.Н.***, редовно уведомена за съдебното заседание, не се явява и не
изпраща представител.
Административен
съд Перник, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-16-9/14.08.2014г. на Изпълнителния
директор на АГКК-София, е открито
производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за
землището на гр. Радомир, община Радомир, област Перник, обнародвана в ДВ бр.
73 от 02.09.2014г. Определено е правоспособното лице, на което е възложено
изработването на кадастралната карта и кадастрални регистри, а на собствениците
е наредено в срок от 30 дни от обнародването на заповедта да означат на свои
разноски границите на поземлените имоти, в съответствие с актовете си за
собственост.
Със Заповед № РД-14-2/15.01.2015 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр.София, е назначена
комисия, която да приеме кадастралните карти и кадастралните регистри за
територията на община Радомир.
С възражение с вх. № 336 от 18.06.2015г. Л.Б.*** е възразила
против нанасянето на имот с № 61577.502.1243 и е поискала да бъдат
уточнени границите му, като се коригира и квадратурата му съгласно документите
за собственост.
С протокол №
65 от 05.08.2015 г. на специално назначената със заповед № РД-14-2/15.01.2015г.
на ИД на АГКК-София, комисия под т. 470 в протокола е взела решение да се извърши
проверка на място за границите. Върху възражението на жалбоподателката, след
оглед на място е отбелязано, че поземленият имот е заснет с граници, които
съвпадат с действащия регулационен план и с регулационния план от 1969 г. Това
е дало основание на административния орган да не уважи постъпилото възражение в
хода на административната процедура по изготвяне на кадастралната карта.
Със Заповед № РД-18-75/10.11.2015г. на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта
и кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, община Радомир, област
Перник. Заповедта е публикувана в ДВ бр. 95 от 08.12.2015 г.
Видно от скица на поземлен имот № 15-8992 от 11.01.2016 г.
се установява, че при изработването и одобряването на КК и КР за землището
на гр. Радомир, имот с идентификатор 61577.502.1243
по одобрената КК е нанесен с площ от 463 кв. м и е записан в кадастралния
регистър като собственост на А. А. В.*** съгласно нотариален акт №2, том І,
дело 6 от 08.01.1969 г. издаден от нотариус при районен съд Радомир. Жалбоподателката,
заедно с конституираните по делото заинтересовани страни е наследник на А. А. В.***,
съгласно приложено по делото удостоверение за наследници.
За изясняване на делото от фактическа страна е прието и
неоспорено от страните заключение по извършена съдебно–техническа експертиза,
което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като обективно, компетентно и
кореспондиращо с ангажираните по делото писмени доказателства. От приетото
заключение се установява, че процесният ПИ с идентификатор 61577.502.1243
попада в УПИ ХVІ-1243 по действащия план от 2001 г. Констатирано е разминаване
в площта на имота, която е вписана в документите за собственост и тази която е
нанесена в кадастралната карта. Разликата е 35 кв.м.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния срок за оспорване по чл. 49, ал. 2 от ЗКИР от активно легитимирано
лице, имащо правен интерес от оспорването на процесната заповед, насочена е
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите в
тази връзка са следните:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, в предписаната от закона форма.
Съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР
кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този
закон ред. По смисъла на чл. 24 от ЗКИР основна единица на кадастъра е
поземленият имот – част от земната повърхност, включително и тази, която трайно
е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. В
разпоредбите на чл. 41 от ЗКИР и чл. 41 от Наредба № 3/28.04.2005 година за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри /Наредба № 3/ е установено, че кадастралната карта и кадастралните
регистри се създават чрез обединяване на данни от карти, планове, регистри и
други източници, одобрени по предвидения законов ред.
От ангажираните по делото доказателства се установи,
че одобрената кадастрална карта е
разработена въз основа действащия ЗРКП на гр.Радомир, одобрен със заповед №367
от 28.12.2001г.
Изработването на КК и КР е сложна дейност, протичаща на
няколко етапи и включва задължения на различни правни субекти за събирането на
данните по чл. 41 от ЗКИР, като задължения имат както административния орган,
така и собствениците на имоти в обхвата на изработената кадастрална карта по
аргумент на чл. 41, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. При съвкупната
преценка на писмените доказателства, събрани и приети в процеса безспорно се
установява, че ответникът е разполагал с данни относно собствеността и акта,
въз основа на който жалбоподателката установява вещните си права. Въпреки
изложеното, ответникът не се е съобразил при изработването на кадастралната
карта и регистри с акта, от който жалбоподателката черпи вещните си права, като
е вписал, че недвижим имот № 61577.502.1243 е с площ от 463 кв.м.
Срещу титула за собственост на жалбоподателката, нотариален
акт за дарение на недвижим имот №2, том І, дело №6/1969 г., няма противопоставими права на трети лица, поради което органът е
следвало да го зачете и да съобрази с него нанасянето на площта на процесния имот в КК. Административният орган
не е изяснил безспорно въпроса относно различието в площите на имота по
предходните планови и документа за собственост. По този начин е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до
материална незаконосъобразност на заповедта в тази част.
Заповедите, включително и оспорената в посочената част,
издадени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, нямат конститутивно, а само
констативно действие. В тях се отразява действителността такава каквато е към
момента на изготвяне на съответната карта. Административният орган е длъжен да
зачете доказателствената сила на представените титули за собственост и да впише
имотите според тях. След като данните за собствеността са установени по реда на
чл. 41 от ЗКИР, административният орган е длъжен да запише в кадастралните
регистри, визираните в тях лица.
При издаване на административния акт в оспорената му част
изпълнителният директор на АГКК не се е съобразил с наличните релевантни факти
и данни за собственост, нито има данни да е бил в невъзможност да ги установи.
В производството по Глава V от ЗКИР наред със задълженията на собствениците за
доказване правото си на собственост, съществуват и задължения на
административния орган за установяване правнорелевантните факти.
От представените по делото доказателства е видно, че
проекта на КК е бил оспорен по административен ред, като възражението е било
разгледано от назначената със заповед №РД-14-2/15.01.2015 г. на ИД на АГКК,
комисия. От съставения протокол на комисията не е ясно какво е нейното решение и дали площта на
имота следва да се коригира или не. Записът „за имот 502.1243 – проверка на място за границите“ не е равнозначен на
произнасяне по постъпилото от жалбоподателката възражение. Не е ясно дали е
извършена проверка на място, ако е извършена, какви са нейните констатации и
как същите са отразени на кадастралната карта.
Индикация, че са правени проверки на място е вписването
върху подаденото възражение по административен ред „проверка на място за
сграда“ и след това „материализираните граници и заснетите на място съвпадат с
действащия РП и РП от 1969 г.“ Тези отбелязвания не се подписани и не е ясно от
кого са направени, не е посочена и дата. Липсата на дата препятства преценката
на съда, относно това кога е извършвана проверката, преди разглеждането на
възражението от комисията по чл.47, ал.7 от Наредба №3 или след това и
съответно дали указаното в протокол №65/05.08.2015 г. е изпълнено.
При постановяване на оспорената заповед административният
орган не е проявил достатъчно активност за установяване на фактическото
положение, поради което настоящият състав намира, че същият не е изпълнил
задължението си по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от
значение за случая, при което е налице нарушение на принципите на истинност в
административното производство по издаване на административните актове залегнал
в чл.7 и служебното начало по чл.9 от АПК.
Горното мотивира съда да отмени заповедта в обхвата на имот с идентификатор с идентификатор 61577.502.1243 по кадастралната карта на гр.Радомир, общ.Радомир. Естеството на акта и специфичната форма и съдържание на кадастралната карта и кадастралните регистри изключват възможността делото да бъде решено по същество. Това налага преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на реда на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 4-6 от Наредба № 3/2005 г. при установяването на границите на поземлените имоти предмет на спора. При произнасянето си административният орган ще следва да се съобрази и с приложените документи за собственост, издадени преди издаването на заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София.
В настоящото производство искания за присъждане на разноски не са направени, поради което и не се дължи произнасяне по тях.
Мотивиран от
гореизложеното настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№ РД–18–75 от 10.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър /АГКК/, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена
кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, в
частта й относно кадастралния регистър на
поземлен имот с идентификатор 61577.502.1243.
ИЗПРАЩА административната
преписка на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/