Р Е Ш Е Н И Е

№ 267

гр. Перник, 21.07.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №203 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба на А.Т.А.***, с адрес: ***, срещу Решение №********** от 16.03.2016 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Перник, с което е потвърдено Разпореждане №********** от 12.01.2016 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на административния орган за липса на основание да се признае, че две трети от общия осигурителен стаж на заявителя от 27 години, за периода от 01.01.1991 г. до 28.12.2009 г., е в условията на първа категория труд, тъй като не отговарял на изискването същият да бъде в системата на гражданска защита и при изпълнение на дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Пледира наличие на достатъчно представени в производството и относими документи, обосноваващи извод за две трети действително изслужени години, от 27 години общ осигурителен стаж за посочения период в системата на гражданска защита, при условията на труд от първа категория.

Жалбата съдържа и доводи за липса на мотиви в атакувания административен акт, относно характера на извършваните от А. дейности - възприети от административния орган, като такива с „инцидентен“ характер и еднократни, обхващащи кратък период от време.

Доводите в жалбата се подкрепят и с депозирани по повод спора писмени бележки. Искането е да бъде отменено оспореното решение и да се върне преписката на Директора на ТП на НОИ - Перник за ново произнасяне.

Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - Перник, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно, като сочи липса на доказателства в спорния период жалбоподателят да е извършвал дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР и пледира правилност на изводите в решението, относно категорията на положения от А. труд за периода 01.01.1991 г. до 28.12.2009 г.

Подробни съображения са развити в писмени бележки.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Перник, след като се запозна с материалите, представени по делото, становищата на страните и извърши проверка на оспорвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес да обжалва. Обжалва се акт, който подлежи на съдебен контрол - решение на Директора на ТП на НОИ - Перник.

Производството пред административния орган е започнало по заявление с вх. № 2113-13-685 от 19.11.2015 г. подадено от А.А. *** (л. 9 от делото) , с което е поискал от му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал. 6, т. 2 от КСО, като за целта е приложил пред административния орган документи по опис, удостоверяващи осигурителен стаж, подробно описани е раздел „А“ от заявлението, както и други документи, описани в раздел „Б“.

С уведомително писмо, изх. №1029-13-2622/11.12.2015 г. (л. 20 от делото), експерт по осигуряването „ОП“ към ТП на НОИ - Перник е поискала от настоящия жалбоподател да представи допълнителни писмени доказателства във връзка с така подаденото заявление, а именно - образец В/УП3 за периода от 01.05.2000 г. до 28.12.2009 г. от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Перник, в който да бъде вписано обстоятелството, че заявителят е изпълнявал дейности по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), а след изменението му, дейности по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗМВР. Изискани, съответно представени, са и длъжностни характеристики, заповеди за назначаване, преназначаване и други относими документи.

С разпореждане №********** от 12.01.2016 г. от длъжностно лице по пенсионно осигуряване, на А.А.*** е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отказът е обоснован с липса на данни в представените към заявлението документи, обуславящи „зачитането“ на труд от първа категория по чл. 69, ал. 6 от КСО за периода 01.01.1991 г. до 28.12.2009 г. На база приложените доказателства е направен извод, че в същия този период А.А., заемал длъжности: „инспектор в ОбНС Радомир ВО“ към Районно военно управление гр. Перник - за периода 01.01.1991 г. до 30.04.1992 г.; „инспектор по ГЗ“ и „инспектор“ към отдел „Гражданска защита“ - София област, „старши експерт“ към отдел „Гражданска защита“ - ОА Перник и „главен инспектор“ в Дирекция „Гражданска защита“, обл. Перник, ДАГЗ към МС, е изпълнявал дейности, административни по своя характер, а не оперативни, поради което полаганият по тях труд е такъв, от трета категория.

Против постановеното разпореждане А.А.*** е подал жалба с вх. №1012-13-10 от 17.02.2016 г., по описа на ТП на НОИ - Перник, в която се излагат доводи за несъгласие и се иска от ръководителя на ТП на НОИ - Перник да вземе под внимание съображенията в жалбата при своето произнасяне.

С оспореното в настоящото производство Решение №********** от 16.03.2016 г. Директорът на ТП на НОИ - Перник е отхвърлил жалба с вх. №1012-13-10 срещу разпореждане №********** от 12.01.2016 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което „съгласно чл. 69, ал. 6 от КСО“ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.Т.А.***.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на ИАА, като не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия. Осъществявайки проверка на административния акт в този смисъл съдът констатира,че решението е постановено от компетентен орган по смисъла на чл.117, ал.3 вр. с чл.117, ал.1,т.2, б.“а“ от КСО, в предписаната от закона форма и при спазване на реквизитите и съдържанието. Постановяването на решението е в едномесечния срок считано от датата на подаване на жалбата по административен ред. Спазени са административно производствените правила по КСО и АПК.

При проверката относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, настоящият състав намира, че е допуснато неправилно приложение на относимите правни норми. За да достигне до тези изводи съдът съобрази следното:

Между страните не се спори по фактите, а относно това дали положения от жалбоподателя труд за периода от 01.01.1991 г. до 28.12.2009 г. е при условията на чл. 69, ал.5 от КСО. Законовия текст определя за категория лица възможността да се пенсионират при преференциални условия, като са поставени и специфични изисквания. Изискванията следва да са налице кумулативно, за да може съответното лице да се ползва от привилегията да се пенсионира при условията на първа категория труд. Изисква се лицата да имат качеството служители в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР към датата на прекратяване на правоотношението, както и общ осигурителен стаж от 27 години, като най-малко две трети от този стаж да са действително отслужени в системата на гражданска защита, както и да са свързани с някои от дейностите по чл.17, ал.2,т.6 от ЗМВР.

С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът намира, че по отношение на труда, положен от жалбоподателя за периода 01.01.1991 г. до 28.12.2009 г. е налице нормативно основание за определянето му като такъв от първа категория, поради следното:

Настоящият съдебен състав не споделя довода на ответника, обосновал отказ за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по съображения, че жалбоподателят не е изпълнявал някоя от дейностите по чл. 17, ал. 2, т.6 от ЗМВР, което е едно от кумулативните изисквания за отпускане на пенсия по реда на чл. 69, ал.6 от КСО.

Съгласно представените длъжностни характеристики, които са били известни и на административния орган при произнасянето му, служителят е изпълнявал дейности по организация на мероприятия, ръководство и координация на спасителни и аварийно - възстановителни дейности в огнища на поражение на територията на областта, участие в дейностите при защита на населението при бедствия, планиране, организация и участие при възникване на бедствия, организация и участие в наблюдението и контрола на радиоактивното, химическото и бактериологичното замърсяване на територията на областта, подпомагане, контрол и участие в защитата на населението при бедствия, аварии и катастрофи, контрол върху състоянието на потенциално опасните обекти, съхраняването, използването и производството на потенциално опасни вещества, организация и участие в мероприятия, свързани с химическата, радиационната и биологическа защита на населението при аварии и вследствие на тероризъм и др. под. Следователно, освен превантивната дейност, осъществявана чрез извършване на проверки, контрол и наблюдение и свързаното с тях изготвяне на доклади, оценки, списъци, планове и отчети, А.*** е изпълнявал и други служебни задължения, реализирани чрез фактически действия с горната насоченост.

Действително според длъжностните характеристики, които са представени по делото, значителна част от задачите и функциите са свързани с организация, ръководство и контрол на дейностите от вида на посочените в чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за защита от бедствия /ЗЗБ/, съответно по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР/отм./ сега чл.17, ал.2,т.6 от ЗМВР, но съществуват и такива, които са свързани с прякото участие в такива дейности. Жалбоподателят не само е организирал административната дейност по предотвратяването на бедствията и авариите и преодоляването на последиците от тях, но е и участвал на място в провежданите мероприятия. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото заповед №111/2001, №204/2001 г. №357/2001 г; №73/25.02.2005 г. на Кмета на Община Радомир, както и съставените протоколи за извършвани проверки в случаите на възникнали аварийни ситуации.

В длъжностните характеристики от 2002-2010 г. от преките задължения са посочени функции и задачи "участва в работата на отдела при провеждане на Спасителни и неотложни аварийно възстановителни работи в областта". Вменено му е да осъществява контрол на потенциално опасните обекти на територията на областта, както и да се явява на работа в извън работно време когато това е необходимо. Всички тези служебни ангажименти се различават от чисто административната дейност, която е възприел като осъществявана решаващият административен орган. Дейността по организацията и осъществяването на контрол при провеждане на аварийно-спасителни дейности и аварийно-възстановителни дейности очевидно се осъществява на мястото на инцидента, изисква не по-малка отговорност и прецизност и също носи риск за здравето и живота, напротив тук отговорността е и за хората от екипа, който е изпратен на място. Ето защо действията, организация и контрол на аварийно-спасителните и аварийно-възстановителните работи не са извадени от визираните в т.6, ал.2, на чл.17 от ЗМВР дейности. От логическото тълкуване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че доколкото са употребени изразите "операции", "инциденти" и "аварийно-възстановителни работи", законодателят е имал предвид всички участващи в провежданото мероприятие служебни лица. Безспорно се установи, че жалбоподателят е бил служебно лице, което е участвало в спасителните екипи и поради това не може дейността му да бъде изключена от контекста на цитираните норми.

Действителното системно участие на жалбоподателя в провеждане на спасителни и аварийни работи се потвърждава и от събраните по делото писмени и гласни доказателства в хода на съдебното производство.

От показанията на свидетеля К.*** се установява, че оспорващият е отговарял за провеждане на спасителни и неотложни възстановителни работи при ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи на територията на община Радомир и е участвал лично в спасителните дейности. Посочени са и конкретни случаи, в които А.*** е бил на мястото на инцидента.

От приложените по делото регистри на аварийно-спасителните и аварийно-възстановителните действия е видно, че личното участие на жалбоподателя не е било епизодично и инцидентно, а на него са възлагани функции, свързани с отстраняване на възникналите кризисни ситуации.

Това налага извода, че участието на А.А.*** в дейности по чл.17, ал.2,т.6 от ЗМВР преди чл. 52 г ал. 2, т. 8 от ЗМВР, респ. чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 5, дори в случаите, когато не е извършвал пряко спасителни или възстановителни работи, а е ръководил операциите, обуславя приложимост на чл. 69, ал.6 от КСО, противно на твърдяното от административния орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че в спорния период от 01.01.1991 г. до 28.12.2009 г. жалбоподателят А. е заемал различни длъжности в системата на гражданска защита, при които е извършвал визираните в чл.17, ал.2, т.6 от ЗМВР дейности, т.е. спорната между страните предпоставка от изискуемите по чл. 69, ал. 6 от КСО е налице.

Като е приел, че за процесния период дейността на жалбоподателя не може да се отчете като такава при условията на чл. 17, ал.2, т.6 от ЗМВР, респ. разпоредбата на чл. 69 от КСО е неприложима, и е отказал да признае осигурителния стаж за първа категория труд, административният орган е постановил несъобразено с изискванията на материалния закон решение, което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него разпореждане. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия по КСО, при спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в настоящето решение.

При този изход на делото и с оглед направеното искане на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото, изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат в размер 350 лева. По делото няма данни за направени други разходи от жалбоподателя, тъй като в производството държавна такса не се дължи и не е внасяна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, предл.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А.Т.А.***, Решение № **********/16.03.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Перник и потвърденото с него Разпореждане № **********/ 12.01.2016 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Перник.

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП НОИ Перник за ново произнасяне по заявление вх.№ 2113-13-685/19.11.2015 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.Перник да заплати на А.Т.А.***, ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лв, представляваща направени разноски в производството.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

СЪДИЯ:/п/