№ 113
Гр. Перник, 08.07.2016
година.
Административен
съд Перник, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
като
разгледа административно дело № 263 по описа за 2016 година на съда, докладвано от съдия Ивайло Иванов,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на А.П.Д.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.В.С., с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
15-5314-000043 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от 13.07.2015 година, на Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която временно е отнето СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.
Жалбоподателят
твърди, че на 18.05.2016 година по време на проведено съдебно заседание по
а.н.дело № 194 по описа за 2016 година на районен съд Радомир е разбрал за
издадената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-5314-000043, във връзка с подадена от
него жалба срещу Наказателно постановление № 15-5314-000382 от 13.07.2015 година.
Излага доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като заявява, че съставения
АУАН не отговаря на обективната истина, както и че настоящия жалбоподател не е
управлявал МПС. Моли съда да отмени оспорения административен акт.
Настоящият съдебен
състав в изпълнение на разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от АПК служебно е изискал
административната преписка, тьй като жалбата е подадена не по надлежния ред
пред административния орган, а пред Административен съд Перник.
Административен съд
Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Акт аз
установяване на административно нарушение /АУАН/ от 24.06.2015 година е
установено, че настоящия жалбоподател на посочената дата управлява МПС след
употреба на алкохол – 0.62 промила, без свидетелство за управление на МПС
/СУМПС/ и без част втора на свидетелство за регистрация на МПС /СРМПС/, с което
е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т.1, чл. 150 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
За
установената употреба на алкохол на водача – настоящ жалбоподател е издаден
талон за медицинско изследване, въз основа на който му е направено медицинско
изследване на кръвта, с което е установено наличие на 0.64 промила, видно от
експертна справка № 122 от 29.06.2015 година.
Въз основа
на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 15-5314-000382 от 13.07.2015 година от Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с което с което са му наложени
следните административни наказания: „Глоба“ в размер на 640 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, „Глоба“ в размер на 10 лева и
„Глоба“ в размер на 10 лева. Наказателното постановление е връчено при отказ на
наказаното лице на 23.02.2016 година, като отказа е удостоверен с подписа на
един свидетел – очевидец, а именно Велизар Валентинов Иванов с ЕГН **********
от гр. Радомир, ул.
„Люляково“ № 3.
На 13.07.2015 година
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е издал оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от 13.07.2015 година на Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Перник, с която на настоящия жалбоподател временно е
отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест
месеца. Оспорената заповед е връчена на същата дата на връчване на наказателното
постановление, а именно на 23.02.2016 година, като му е връчена на настоящия
жалбоподател при отказ, който отказ надлежно е удостоверен подписа на един
свидетел – очевидец – В. В. И. с ЕГН ********** ***. Административният орган е
указал на наказаното лице, че има право да обжалва заповедта в 14-дневен срок
по административен ред пред директора на ОД на МВР Перник и по съдебен ред пред
Административен съд Перник.
При извършване на
задължителната проверка по чл. 159 от
АПК настоящия съдебен състав констатира, че подадената жалба срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 15-5314-000043 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от 13.07.2015 година на
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е недопустима, като просрочена по
следните съображения:
Съгласно чл. 149 АПК правото на оспорване се
упражнява в 14 дневен срок от съобщаване на административния акт. Това е
изрично посочено, както се отбеляза и по – горе в оспорената заповед, поради
което в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. В настоящия
случай, видно от приложената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
15-5314-000043 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от 13.07.2015 година на
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник се установява, че оспореният
акт – заповедта е връчена на жалбоподателя на 23.02.2016 година, при отказ,
който отказ надлежно е удостоверен с подписа на един свидетел – очевидец, а
именно В. В. И. с ЕГН ********** *** № 3. Действително в АПК, не се
съдържа разпоредба относно случаите на съобщаване на акта при отказ на
получателя, поради което настоящия съдебен състав счита, че следва да намери
приложение нормата на чл. 44, ал.
1, изр. 4 и изр. 5 от ГПК,
с оглед препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 44 от ГПК
определя как следва да се удостовери връчването на съобщения и като такава е
приложима за всички получатели на съобщения. Издателят на оспорения акт, който в
случая е Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с оглед
представената по делото заповед, както и изричното заявление на жалбоподателя,
че при посещение в РУ „Полиция“ Радомир относно връчване на НП, което е връчено
при отказ заявява, че не е разбрал за оспорената заповед, която отново е
връчена при отказа на същата дата. В конкретния случай, съгласно чл. 44, ал. 1, изр. 5 от ГПК, отказът на получателя да приеме
съобщението не засяга редовността на връчването, поради което оспорената
заповед му е редовно връчена на 23.02.2016 година, съответно срока за обжалване
е изтекъл на 08.03.2016 година /вторник/
– присъствен ден, изчислен по реда на чл. 60, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК. В противен случай, ако се приеме че при наличие на отказ за връчване на
административен акт, връчването не е редовно, то означава същото да е в
абсолютна зависимост от поведението на лицето, а от друга страна връчването да
се осъществи неопределено във времето, съответно определените от законодателя
срокове да се игнорират напълно. В случая жалбата до Административен съд Перник,
срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 15-5314-000043 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от 13.07.2015
година на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е депозирана по пощата на 31.05.2016 година, видно от
пощенския плик, т.е. почти три месеца след изтичане на срока за обжалване,
който е 14 дневен.
Ето защо жалбата е подадена след изтичане на
преклузивния процесуален срок, поради което се явява процесуално недопустима на
основание чл. 159, т. 5 от АПК и за настоящия съдебен състав не възниква задължение
да се произнесе по същество относно нейната основателност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
159, т. 5 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на А.П.Д. с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат С.В.С., с адрес ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 по чл. 171, т.
1, б. „б“ от 13.07.2015 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Перник, с която временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от шест месеца, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно
дело № 263 по описа за 2016 година на Административен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, подадена чрез
Административен съд Перник в 7 – дневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя.
ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните
на основание чл. 138 от АПК.
Съдия: /п/