Р Е Ш Е Н И Е

№ 263

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 15 юли 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А., като разгледа докладваното от съдия Иванова КАНД №260 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Уърлд Тач Тел“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от С. В. Ж. - управител, срещу решение №291 от 15.04.2016 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД №00504 по описа на съда за 2016 г.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №007 от 05.01.2016 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), издадено, срещу „Уърлд Тач Тел“ ЕООД, гр. Перник, с което за нарушение по чл. 324, ал. 5, във вр. с чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 72 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и във вр. с т. ІІ.2 от Списъка на мрежите и услугите, чрез които се осъществяват обществени електронни съобщения при спазване на общи изисквания (нар. по нататък Списъка), на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).

В жалбата се твърди, че с решението на районния съд и наложената глоба са в противоречие с „редица директиви и императивни норми на европейското законодателство, които защитават правото на европейските граждани на стопанска инициатива и развитие на собствен бизнес.“ Доводите на жалбоподателя, макар единствено бланкетни, съдът възприема като касационни основания за обжалване по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, а именно - нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция, като по същество отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от С. В. Ж. - управител на „Уърлд Тач Тел“ ЕООД, гр. Перник. Поддържа жалбата. Представя като писмено доказателство в подкрепа на касационните основания за обжалване - извлечение относно проведени телефонни разговори в кабини на „Уърлд Тач Тел“ ЕООД, гр. Перник, за периода 28.05.2016 г. - 15.06.2016 г.

Ответникът по касационната жалба, Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), редовно призован, не изпраща представител и не депозира становище по касационната жалбата.

Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция, включително и в частта му, съдържаща преценка за неприложимост към случая на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В касационното производство писмени доказателства за установяване основанията за обжалване не са представени.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните с жалбата касационни основания съдът намира решението на първата съдебна инстанция за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по повод допустима първоинстанционна жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник след събиране, анализ и преценка на относимите към спора доказателства е приел от за установено от фактическа страна, че на 20.05.2015 г. по повод сигнал от гражданин, при извършена проверка на обект, с изградени в същия телефонни кабини и монтирани в тях телефонни апарати, находящ се в гр. Перник и стопанисван от „Уърлд Тач Тел“ ЕООД, гр. Перник, служители на КРС, след осъществено контролно изходящо повикване към служебен телефон, и издаден им фискален касов бон установили, че посредством описаните телефонни кабини дружеството предоставя обществена електронна съобщителна (ОЕС) услуга - VoIP услуга - пренос на глас, при която не се използват номера от националното номерационно пространство (ННП) и се осъществяват изходящи повиквания към обществени телефонни мрежи. За извършваната услуга от името на дружеството не са представени доказателства относно изпратено уведомление до КРС по реда чл. 66, ал. 1 от ЗЕС. Съставен е констативен протокол. По повод проверката от името на дружеството е представен договор за предоставяне на комуникационната услуга - пренос на глас чрез интернет с ЕТ**, съгласно който на „Уърлд Тач Тел“ ЕООД, гр. Перник е предоставен достъп до сървъра на ЕТ, през който се осигурявал достъп до алтернативен оператор в Германия. Установеното контролните органи възприели като предоставяне на ОЕС услуга, включена в Списъка по чл. 72 от ЗЕС, без подадено за това уведомление до КРС, което обосновало съставяне на акт за нарушение разпоредбите на ЗЕС в частта му, регламентираща осъществяването на електронни съобщения. На основание съставения акт за административно нарушение е издадено процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите районният съд при извършваната служебно цялостна проверка за законосъобразност на спорното административнонаказателно производство е приел от правна страна, че същото е протекло съобразно процесуалните правила, обективирано в акт и НП със съдържание съответно на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и без допуснати процесуални нарушения, които да ограничили правото на защита на наказаното лице.

При извършената проверка относно приложения материален закон решаващият първоинстанционен състав е постановил, че с процесното деяние, безспорно доказано за извършено и от наказаното дружество, е реализиран от обективна страна състав на нарушение именно по чл. 324, ал. 5 във вр. с чл. 336 във вр. с чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 72 от ЗЕС и във вр. с т. ІІ.2 от Списъка, без наличие на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Видът и размерът на наложеното административно наказание са преценени от районния съд като съобразени с правилата по чл. 27 от ЗАНН. С тези мотиви НП е потвърдено.

Решението е правилно.

Правилен, като съответен на фактите, установени пред районния съд, е изводът за производство, проведено съобразно процесуалните правила. Касационният съд споделя мотивите на районният съдия за процесуално законосъобразно производство по налагане на административно наказание.

Напълно се споделят изводите на решаващия първоинстанционен състав и за правилно приложен в производството материален закон. Наказаното лице бланкетно и без връзка с характера на настоящото производство, което е административнонаказателно, пледира нарушаване правото му на „стопанска инициатива и развитие на собствен бизнес“, предвид което този довод не следва да бъде обект на извършвания касационен контрол. Следва да се отбележи обаче за пълнота на решението, че ЗЕС, регламентиращ обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения, е именно част от регулацията по отношение посочените обществени отношения с основна цел равнопоставеност и ясни правила при третирането на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. В този смисъл несъобразяването на заложените в ЗЕС правила, с оглед постигане целите на закона и превъзпитаване на нарушителите към спазване на установения правен ред, е обвързано с административнонаказателна отговорност. В този смисъл по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че наказаното дружество е предоставяло ОЕС услуга, включена в Списъка по чл. 72 от ЗЕС, без подадено за това уведомление до КРС. Липсата на подадено уведомление до КРС за извършвана услуга, чрез която се осъществяват обществени електронни съобщения при спазване на общи изисквания, посочена в Списъка, съставлява неизпълнение на задължението по чл. 66, ал. 1 от ЗЕС във вр. с чл. 72 от ЗЕС, което законодателят е обвързал с административно наказание, налагано по административен ред (чл. 324, ал. 5 във вр. с чл. 336 от ЗЕС), което прави деянието административно нарушение в смисъла на чл. 6 от ЗАНН и във вр. с чл. 83 от ЗАНН.

Без основание е и оплакването на касатора за явна несправедливост на наложеното административно наказание. Съдът споделя в цялост мотивите на решаващия първоинстанционен състав за наложено административно наказание по вид и размер, съобразено с правилата на чл. 27 от ЗАНН, предвид наложено съответно по вид и в минимален размер наказание. Споделя се разбирането на районния съд и за липса на предпоставки за преквалифициране на процесното деяние като маловажно. Наказаното дружество, респективно представляващото го лице, възползвало се от правото на „свободна стопанска инициатива“, предвид характера на осъществяваната от същото дейност по предоставяне на ОЕС услуги се предполага да знае, че се явява субект на ЗЕС включително и в частта, регламентираща правилата за осъществяване на електронни съобщения, които е задължено да съобразява по повод извършваната дейност. Неизпълнени задължения към държавата от страна на ЮЛ, при осъществяване на тази дейност, законодателят е обвързал относимо към процесния случай с административна санкция в определени граници и с минимален размер от 3 000 лв. Такова по вид и размер е и процесното административно наказание, с отчетени от страна на наказващия орган смекчаващи обстоятелства. Деянието, реализирало състав на формално административно нарушение, поради което и неподлежащо на преценка относно последици, правилно е преценено от районния съд, респективно наказващия орган, като непредпоставено и от изключителни или многобройни, извън отразилите са на размера на наказанието, смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН), тъй като по делото доказателства в този смисъл не са налице. В тази връзка и приобщеното като писмено доказателство пред касационния съд извлечение относно проведени телефонни разговори в кабини на наказаното дружество за период, следващ деня на проверката, не обслужва в достатъчна степен защитната теза на жалбоподателя, както предвид горните мотиви, така и предвид липсата на поставен от законодателя при въвеждането на уведомителния режим праг - по финансов или друг показател, над който уведомлението до КРС да се дължи.

Горните изводи са основание да се отхвърлят оплакванията на касационния жалбоподател срещу законосъобразността на атакувания съдебен акт, като неоснователни. Районният съд е потвърдил процесното НП в процесуално законосъобразно производство, като е направил своите изводи по правото на база събрани и приобщени достатъчно и относими към спора и фактите доказателства. Предвид това обжалваното решение на Районен съд – Перник като валиден, допустим и съответен на приложимия материален закон съдебен акт ще бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд – Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №291 от 15.04.2016 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД №00504 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/