Р Е Ш Е Н И Е

№264

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 14 юли 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№261 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Митница „Югозападна“ - Благоевград посредством процесуалното представителство на ст. ю.к. Антонина В., срещу решение №141 от 03.03.2016 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по а.н.д. №1276 по описа на съда за 2015 г.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) №747 от 03.02.2015 г., на Началник на Митница „Югозападна“, издадено срещу Р.-Н.А., гражданин на Република Румъния, за нарушение по чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон (ВЗ) във вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 1.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон (по-нататък Наредба № Н-1 от 1.02.2012 г.) във вр. с чл. 18, ал. 1 от ВЗ, за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Жалбоподателят възразява срещу изводите на районния съд за противоречие между диспозитивните части на акта и НП що се отнася до липса на препращане в акта и към разпоредбите на, като твърди, че това не е довело до очевидна разлика в квалификацията на процесното нарушение, както и че пропускът е законосъобразно преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. С жалбата се изразява несъгласие и с изводите на решаващия първоинстанционен състав относно липса на доказателства по преписката за връчване на декларацията по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, като се твърди, че по делото са налице достатъчно доказателства относно факта на предоставена на нарушителя възможност да декларира пренасяните парични средства. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на първата съдебна инстанция и за съществено нарушаване на процесуалните правила за водене на производството поради липса на участващ в хода му формално назначен преводач, като твърди, че първо ЗАНН не предвижда задължителното участие на преводач, а на следващо място - нормите на НПК тук са неприложими. От касационния съд се иска да отмени обжалвания съдебен акт и да се произнесе по същество, като потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, Р.-Н.А., пред съда се представлява надлежно от адв. С. Х. - САК. Възразява срещу жалбата, включително и посредством депозирани пред съда писмени бележки, и моли решението на Районен съд - Кюстендил да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага същото да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Делото се гледа от Административен съд - Перник като касационна инстанция по силата на определение №6504 от 01.06.2016 г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по адм. дело №5761/2016 г. на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

В касационното производство писмени доказателства за установяване основанията за обжалване не са представени и приобщени.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните с жалбата касационни основания съдът намира решението на първата съдебна инстанция за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по повод допустима първоинстанционна жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Кюстендил е приел от фактическа страна, че на 09.10.2014 г. около 16:00 часа на изходящо трасе „леки автомобили“ при митнически пункт „Гюешево“ - Република България, при напускане територията на страната Р.-Н.А., румънски гражданин, не е декларирал парични средства пред митническите органи в размер на 15 940 британски лири с левова равностойност в размер на 39 285.00 лв., които А. пренасял във фабрични кухини на управлявания от същия лек автомобил, като парите са открити при извършена щателна проверка от митническите служители след сканиране на автомобила. За извършената проверка не са съставяни протоколи. Така установеното обосновало съставяне на Р.-Н.А. на акт за административно нарушение на ВЗ в частта му, изискваща от физическите лица, преминаващи през границата на страната да декларират пред митническите органи пренасянето на парични средства в случай, че същите са в размер над 10 000 или повече евро или тяхната равностойност. Производството завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите районният съд при извършваната служебно цялостна проверка за законосъобразност на спорното административнонаказателно производство е приел от правна страна, че същото страда от съществени процесуални пороци, състоящи се в: разлика в правната квалификация на процесното нарушение в акта и НП поради допълване в НП, като част от нарушените разпоредби, на норми от Наредба № Н-1 от 1.02.2012 г.; липса на доказателства, писмени, в производството нарушителят да е бил надлежно уведомен от митническите органи относно задължението му да декларира пренасяни от същия парични средства; липса на осигурен в производството преводач на лицето, чужд гражданин, невладеещ български език, включително липса на осъществен писмен превод на съставения акт за нарушение. Така установеното районният съд квалифицирал като процесуални нарушения, съществено ограничили правото на защита на наказаното лице, поради което наказателното постановление е отменено изцяло на посоченото основание.

Решението е правилно, без касационният съд да споделя в цялост мотивите на районния съд.

Правилен, като съответен на фактите, установени пред районния съд, е изводът за производство, проведено в нарушение на процесуалните правила, довело до съществено ограничаване правото на защита на нарушителя, що се отнася до липсата на предоставени на съда убедителни доказателства (с оглед оплакванията на наказаното лице), относно осигурен в производството превод както устен, така и писмен, в етапа по съставяне и връчване на акта за установено нарушение. От установеното по фактите, което е съответно на доказателствата, е видно, че нарушителят не владее български език, поради което за равнопоставено участие в производството с оглед правото му на защита, същият е имал нужда от преводач. Съгласно обясненията на свидетелите, дадени пред районния съд, нарушителят - румънски гражданин, не владеел български език. Свидетелите твърдят, че А. е владеел английски език. По делото достатъчни убедителни доказателства в тази посока не са събрани въпреки показанията на свидетелите по делото, тъй като формално такова удостоверяване, с оглед характера на процесуалното действие, липсва. Гражданството на А., предпоставящо владеене на румънски език, противопоставено на събраните пред съда доказателства за извършен, макар и неформален превод в производството на език, различен от обективно предполагаемия майчин език на нарушителя, в случая английски, както и не на последно място твърденията в жалбата, са основа, достатъчна за извод относно нарушено право на защита. По делото не са събрани и приложени преки доказателства относно това, че обвинението в извършване на административно нарушение, предявено с процесния акт е преведено дословно и разбираемо за нарушителя на говорим и разбираем от същия език. С това в производството по налагане на административно наказание е допуснато неотстранимо процесуално нарушение. Правилно районният съд е приел допускането му за незаконосъобразност, обосноваваща отмяна на завършващия производството акт.

За пълнота на решението ще се отбележи, че касационният съд не споделя останалата част от мотивите на съдебния акт за незаконосъобразност, състояща се в разлика в правната квалификация на процесното нарушение в акта и НП поради допълване в НП, като част от нарушените разпоредби, на норми от Наредба № Н-1 от 1.02.2012 г. и липса на доказателства, писмени, в производството нарушителят да е бил надлежно уведомен от митническите органи относно задължението му да декларира пренасяни от същия парични средства.

Липсата на посочване в акта и на разпоредби на Наредбата не се явява съществен процесуален порок първо защото процесното деяние се състои в неизпълнение на задължението по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, конкретно обвързано с административно наказание в санкционната норма на чл. 18, ал. 1 от ВЗ и второ - тъй като правната квалификация е прецизирана, макар и не в абсолютна степен нужно, по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Що се отнася до извода за липса на удостоверено в производството връчване на декларация на нарушителя, то с оглед характера на процесното нарушение, състоящо се в неизпълнение на задължение за деклариране поради наличие на предпоставки за това по чл.11а, ал. 1 от ВЗ, а не в неизпълнение на задължение за деклариране, предпоставено включително и от „поискване“ от митническите органи (чл. 11б от ВЗ), удостоверяването на „поискването“, съответно връчване на декларацията, не е част от фактическия състав на процесното нарушение, тъй като за реализирането му не е необходимо лицето да е подканено да декларира.

Горните изводи са основание да се отхвърлят оплакванията на касационния жалбоподател срещу законосъобразността на атакувания съдебен акт, като неоснователни. Районният съд е отменил процесното НП в процесуално законосъобразно производство, като е направил своите изводи на база събрани и приобщени достатъчно и относими към спора и фактите доказателства. Предвид това обжалваното решение на Районен съд – Кюстендил като валиден, допустим и съответен на приложимия материален закон съдебен акт ще бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд – Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №141 от 03.03.2016 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по а.н.д. №1276 по описа на съда за 2015 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/