Р Е
Ш Е Н
И Е
№276
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
гр.
Перник, 14.07.2016 г.
Административен
съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на проведено на
тринадесети юли през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура –
Перник, прокурор А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 264
по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от Комисия за защита на потребителите (КЗП), против
решение № 23 от 08.04.2016г. на Районен съд-Брезник, постановено по АНД № 7 по
описа на съда за 2016г..
С
атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №К-15056 от
03.12.2015г. на Гл. директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП,
издадено срещу „Фън Спорт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Люлин, ул. „400“ № 50, вх. А, офис № 8, представлявано от Г. Р.-управител,
с което за нарушение по чл. 132, ал. 1 във вр. с чл. 214 от Закона за туризма
(ЗТ) на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
В
жалбата се твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния
закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна
инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством потвърждаване на
процесното наказателно постановление.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба „Фън Спорт“ ЕООД, гр. София, пред съда не изпраща представител.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение
за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В
пределите на служебната касационната проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
Разгледана
по същество съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с релевираните в жалбата
касационни основания, и след извършената служебно проверка относно правилното
приложение на материалния закон съгласно чл., 218, ал. 2, предл. посл. от АПК,
настоящият състав намира жалбата за неоснователна, въпреки, че не споделя
мотивите на районния съд, обосновали отмяна на наказателното постановление.
За да
постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Брезник, на
база събраните по делото и анализирани доказателства е приел за установено от
фактическа страна, на 28.07.2015 г. е извършена проверка от служители на КЗП в
обект - заведение за хранене и развлечение, находящ се в с. Конска, община
Брезник, област Перник, стопанисвано и експлоатирано от „Фън Спорт“ ЕООД, гр. София.
При проверката било установено, че в обекта дружеството, в качеството му на
стопанисващ туристически обект - заведение за хранене и развлечения, не е
поставено на видно място удостоверение за категоризация. При последваща
документна проверка, извършена на 17.08.2015г., стопанисващият обекта
представил две удостоверения за категоризация, удостоверено, че са получени от
името на дружеството на 14.08.2015г.. За така установеното, на 17.08.2015 г. на
„Фън Спорт“ ЕООД, гр. София е съставен акт за административно нарушение (АУАН)
на Закона за туризма в частта, регламентираща правилата за категоризиране на
туристическите обекти поради неизпълнение на задължението за поставяне на видно
място в такъв обект, на удостоверението за категоризация на същия. На основание
така съставения АУАН на 03.12.2015г. е издадено процесното наказателно
постановление, с което е реализирана административнонаказателната отговорност
на дружеството.
При
така установеното по фактите решаващият състав на районния съд при извършената
цялостна проверка на производството по налагане на административно наказание е
направил извод, че същото е протекло без допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват отмяна на НП на такова основание.
Разгледал
съществото на спора районният съдия приел, на основание изводите си по фактите,
че въпреки, че по делото е безспорно установено, като доказано, че наказаното
дружество е реализирало от обективна страна състав именно на вмененото му
административно нарушение, такова по чл. 132, ал. 1 във вр. с чл. 214 от ЗТ,
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон в
частта му, съдържаща изискване за преценка на всеки случай относно наличие на
предпоставки за преквалифициране на деянието, като маловажно. Установил в процесния
случай проява на обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН,
районният съд е отменил наказателното постановление на това основание.
Решението
е правилно, макар и касационният състав да не споделя изводите на районния съд
за приложимост към процесния случай на привилегията по чл. 28 от ЗАНН. С оглед
данните по делото, категорично липсва основание за извод за маловажност на
деянието в смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 3 от НК във вр. с чл.
84 от ЗАНН. По делото липсват данни за проявили се смекчаващи (изключителни или
многобройни) отговорността обстоятелства (тук преценка за липса на последици не
се дължи, предвид характера на нарушението), съобразно които нарушението да
представлява по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с нарушения от
същия вид. Преквалифицирането на процесния случай като маловажен при липсата на
сочените по-горе предпоставки, би означавало да се дерогира законодателното
предвиждане за административна санкция в случай на неизпълнение на задължението
по чл. 132, ал. 1 от ЗТ, обвързано включително с правото на гражданите да се
информират относно категорията на обекта, който посещават, съответно
критериите, на които същият отговаря и очакванията, които могат да имат относно
качество на предлаганите в същия услуги.
Напълно
се споделят изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на
производството по налагане на административно наказание. Но липсва конекститет
между възприетото за установено по фактите, (обстоятелствата по извършване на
нарушението) и доказателствата по преписката. Актът и НП обстоятелствено
предявяват извършването на нарушение, описано като: „не е поставено на видно
място издаденото удостоверение за категоризация (с посочен №72-94/13.05.2015г.,
отнасящо се за обект с категория - барове, кафе бар, категория една звезда за
срок от 5г.-до 13.05.2020г.), което е част от категорийната символика на
туристическия обект - заведение за хранене и развлечение.“ Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от ЗТ, която гласи, че „на
категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за
хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, се издава категорийна символика в зависимост
от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят
на видно място в обекта.“ Тази разпоредба е обвързана с административна санкция
съгласно чл. 214 от ЗТ, поради което неизпълнението й е административно
нарушение в смисъла на чл. 6 от ЗАНН. От данните, съдържащи се в
доказателствата по преписката и делото обаче не може да се направи категоричен
извод за реализиране на такова административно нарушение. Приобщени по делото
са: Удостоверение с №72-94/13.05.2015 г., отнасящо се за обект с
категория - барове, кафе бар, категория една звезда, за срок от 5 години - до
13.05.2020г., но и Удостоверение №00071 за категория една звезда, за
обект: кафе-бар за срок от 5 години - до 14.08.2020г., както и Удостоверение с
№71-93/13.05.2015г. за обект от
категорията „заведения за бързо хранене“ - закусвалня, една звезда, със срок за
5 години - до 13.05.2020г. Всички удостоверения са за обекти, находящи се в
аквапарк „Конца“ в с. Конска, със собственик Фън Спорт ЕООД, гр. София.
Удостоверение с №00071 съдържа и посочване, че се издава на основание заповед 962/14.08.2015г.
По делото се съдържа заповед на Кмета на Община Брезник, но същата е с № 963/14.08.2015г..
Приложено е още и Удостоверение от Община Брезник с изх.
№70-00-364/17.08.2015г. удостоверяващо, че в Общината са подадени на
13.05.2015г. заявления с нужните документи за категоризиране на кафе-бар и
закусвалня, намиращи се в аквапарк „Конца“, собственост на Фън Спорт, ЕООД, гр.
София и че удостоверенията за категоризирането им съответно под №№72-94 и 71-93
са връчени на управителя на “Фън Спорт”ЕООД, гр. София, на 14.08.2015г. От така представените доказателства, както и
предвид свидетелските обяснения, дадени пред съда е видно, че в аквапарка
функционират две заведения-едното кафе-бар, другото закусвалня. Въпреки
недостатъчно ясно описаната фактическа обстановка от акта и НП следва извод, че
проверен е обект-кафе-бар. За така проверения обект, във връзка с неговата
категоризация, по делото са налични две удостоверения: това с
№72-94/13.05.2015г., издадено за срок до 13.05.2020г. и това с №00071/14.08.2015г.
издадено за срок до 14.08.2020г. От друга страна, пред районния съд обяснения е
дал свидетелят Павлин Иванов, който под страх от наказателна отговорност е заявил,
че: към датата на проверката удостоверение не е било издадено. Удостоверенията
са били издадени и съответно получени на 17.08.2015г. Така противоречивите
писмени доказателства, съпоставени с обясненията на И. пред съда водят до
извод, че към датата на проверката провереният туристически обект не е
разполагал нито с временно удостоверение по чл. 130, ал. 1 от ЗТ във вр. с чл. 114, ал. 1 от ЗТ, нито с
окончателно такова по чл. 132, ал. 1 от ЗТ, за да е налице административно
нарушение, наказуемо по реда на чл. 214 от ЗТ. Фактите по случая покриват от
обективна страна по-скоро състав на нарушение по чл. 114, т. 1 във вр. с чл.
206, ал. 1 от ЗТ, тъй като по отношение на процесното нарушение липсват данни
за проява на съществен елемент на деянието, а именно наличие на издадено
временно или окончателно удостоверение за категоризация. Изложеното до тук
обосновава извод за изначална процесуална незаконосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, състояща се в непълнота на
доказателствата, несъответни на наличните доказателствата изводи по фактите и
погрешна правна квалификация на установеното при проверката. За съда обаче не
съществува възможност за изменение на така предявеното и погрешно квалифицирано
административнонаказателно обвинение по реда на чл. 354, ал. 2, т, 2 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН, тъй като липсва повдигнато фактическо „обвинение“ за
липса на издадено (липсата му не следва да се приема като непредставяне)
удостоверение за категоризация към момента на проверката на място. Налице е
нарушение на материалния закон, което не може да се санира.
С
оглед изложеното като е достигнал до извод за отмяна на оспореното наказателно
постановление, районен съд Брезник е постановил решение правилно като краен
резултат и същото ще бъде оставено в
сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 23 от 08.04.2016г. на Районен съд-Брезник, постановено по АНД
№ 7 по описа на съда за 2016г..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/