Р Е Ш Е Н И Е

№ 273

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 14.07.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 275 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от В.Н.К.,***, против решение № 65 от 01.04.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2194 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К №1036272, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу В.Н.К.,*** за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Недоволна от решението на Районен съд-Перник К. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът моли за отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), пред съда не се представлява. В писмена молба депозирана по делото от процесуален представител ю.к. Н., се прави искане за даване ход на делото. Изразява се становище, че касационната жалба е неоснователна и се прави искане решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник, на база събраните и анализирани доказателства е приел за установено от фактическа страна, че на 01.03.2015г., в 10:58 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока от гр. София към гр. Перник, монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 регистрирало преминаване през тунела на автомобил с рег. № ***, управляван със скорост от 103 км/ч.. На основание извършена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства и установяване, че автомобилът е собствен на физическото лице В.Н.К.,***, срещу последната, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, е издаден електронен фиш за нарушение правилата на ЗДвП в частта им, регламентираща максимално разрешените стойности на скорост на движение при управление на МПС.

При така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същите не страдат от съществени пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на процесуално основание.

По същество и относно приложимия и приложен материален закон решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на лицето, собственик на автомобила. Тези изводи са мотивирали потвърждаване на обжалвания ЕФ.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Касаторът твърди, че при постановяване на съдебния акт районният съд не е спазил основния принцип за разкриване на обективната истина, заложен в нормите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като не е изследвал в пълнота и обективно всички обстоятелства по делото. Сочи неправилно тълкуване от страна на решаващия състав на първата съдебна инстанция на нормата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, което довело районния съд и до неправилен извод за доказаност относно факта на обозначаване на контролирания посредством „заснемащи технически средства“ пътен участък. Касационният съд намира неоснователно това оплакване на наказаното лице. Целенасоченото изваждане от контекста на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП единствено на думата „видеонаблюдение“, както и подобното цитиране извън контекста на останалата част от мотивите на ТР№1 по ТД №1/2013 г. на ВАС навежда на извод за опит за освобождаване от носене на административнонаказателна отговорност на несъществуващо процесуално основание при безспорно установено за извършено и процесното нарушение, с автор наказаното в производството лице. Нормата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП указва, че „при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение; контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение. Точка 8 от същата разпоредба гласи, че обозначаването се осъществява чрез „поставяне на пътни знаци“ и оповестяване „в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи“ на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. На свой ред, съгласно мотивите на ТР №1 по ТД №1/2013 г. на ВАС, „пътната отсечка, обхваната от техническото средство, трябва да е предварително обозначена, което произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която задължава контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение.“ От така цитираните текстове единствено изводимото вменено за контролните органи задължение е да „обозначат“ пътната отсечка, в която се осъществява контрол по спазване правилата за движение, посредством поставянето на съответен пътен знак, а не на знак относно факта на извършвано видеонаблюдение, каквото процесното действие не е, независимо, че част от системата за скорост са камери, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. В производството безспорно е установено, че към датата и часа на процесното нарушение, посочената пътна отсечка - тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ в посока София - Перник, е била обозначена преди участъка относно факта на осъществявания контрол по спазване правилата за движение от всички участници в движението, посредством монтирана табела с текст „RADAR” (чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1 от ППЗДвП ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г., приложим към датата на извършване на нарушението). Т.е. участниците в движението (вкл. водачи на МПС) в процесния участък към онзи момент са били надлежно информирани относно осъществявания контрол посредством АТТС. Липсата на предвиждане към момента на нарушението в относимата редакция на ППЗДвП на пътен знак, даващ информация конкретно относно осъществяван контрол с АТТС, не следва да се тълкува превратно в опит за откриване на несъществуващи процесуални порок на производствата по налагане на административни наказания за нарушения на ЗДвП.

Преценено и служебно за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС - собствено на В.К., на 01.03.2015 г. в 10:58 часа в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ в посока София - Перник със скорост в тунела от 103 км/ч при въведена с ПЗ В26 забрана за движение в посочения участък със скорост, надвишаваща 80 км/ч, правилно е обосновал реализирането на административнонаказателна отговорност на собственика на МПС с рег. №*** с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. С това приложимият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд - Перник съдебен акт.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 01.04.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2194 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/