Р Е Ш Е Н И Е

№ 274

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 14.07.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 276 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от П.В.Е.,***, против решение № 302 от 22.04.2016 г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 00621 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К №1089297, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу П.В.Е.,*** за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Недоволен от решението на Районен съд - Перник Е. го обжалва, като твърди, че съдебният акт постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът моли за отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), пред съда не се представлява. В писмена молба депозирана по делото от процесуален представител ю.к. Н., се прави искане за даване ход на делото. Изразява се становище, че касационната жалба е неоснователна и се прави искане решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Участвалият по делото прокурор, представителят на Окръжна прокуратура– Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник, на база събраните и анализирани доказателства е приел за установено от фактическа страна, че на 16.04.2015 г. в 11:28 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока от гр. София към гр. Перник, монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 регистрирало преминаване през тунела на автомобил с рег. № ***, управляван със скорост от 112 км/ч.. На основание извършена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства и установяване, че автомобилът е собствен на физическото лице П.В.Е.,***, срещу последния, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, е издаден електронен фиш за нарушение правилата на ЗДвП в частта им, регламентираща максимално разрешените стойности на скорост на движение при управление на МПС.

При така установеното по фактите Районен съд – Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същите не страдат от съществени пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на процесуално основание.

По същество и относно приложимия и приложен материален закон решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на лицето собственик на автомобила. Тези изводи са мотивирали потвърждаване на обжалвания ЕФ.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен при съществени процесуални нарушения предвид неустановени в производството пред съда процесуални пороци на административнонаказателното производство, както и поради несъбрани относими към спора доказателства.

Неоснователно е оплакването, че ЕФ не съдържа дата на издаване и връчване, издател и неговата длъжност и подпис, указание относно ред и срок за обжалване, пълно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, което да е съответно на правната му квалификация.

Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, съгласно легалната дефиниция, съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/. Нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред чл. 189, ал. 14 е относим само към съставяните актове и НП за нарушения на ЗДвП, не и към ЕФ. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, нормите на ЗАНН са неприложими, като конкретно относно формата следва да се приемат за задължителни единствено посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В този смисъл е и ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г., които мотиви, освен предвид задължителната сила на тълкувателния акт (чл. 130, ал. 2 от ЗСВ), настоящият касационен състав изцяло споделя. Обсъжданата норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не изисква ЕФ да съдържа вписана дата на неговото издаване и връчване и посочване на конкретния негов издател. Същото се отнася и до непосочването в ЕФ на срока и реда за обжалване, което наред с факта на извършено обжалване на процесния ЕФ и в срока по чл.189, ал. 8 от ЗДвП е основание извод за неограничено по никакъв начин право на защита. Изложеното е повод за отхвърляне на всички оплаквания на касатора, съдържащи твърдения за формална незаконосъобразност на ЕФ. Актът е издаден именно по реда на визираната в ЗДвП процедура, като има съдържанието, изисквано от нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП.

Неоснователно е и оплакването на касатора, незапознал се нито лично, нито посредством процесуалния си представител, с приложената административнонаказателна преписка, без присъствие и на проведеното по делото съдебно заседание, за допуснато от районния съд нарушение при събирането на доказателствата във връзка със спора. По делото са събрани достатъчно и безпротиворечиви доказателства относно мястото и начина на извършването на нарушението. Това се отнася конкретно и относно въведеното ограничение на скоростта в процесния участък преди тунел „Големо Бучино“ на АМ, с посока София - Перник, както и относно авторството на нарушението, определено изначално презумптивно в закона (чл. 188, ал. 1 от ЗДвП). Тук е мястото да се отхвърли и оплакването във връзка с неустановеност на извършителя. ЗДвП в чл. 188, ал. 1 предвижда собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, да отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Част от процедурата по издаване на електронен фиш и във вр. с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е и възможността по чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, дадена на собствениците на МПС, с които е извършено нарушение на ЗДвП, а именно - в 14-дневен срок от получаване на съответния фиш, да представят пред съответната териториална структура на МВР декларация с данни за лицето, извършило нарушението, придружена с копие на свидетелството за управление на МПС на това лице, каквото указание се съдържа и в ЕФ. По делото не се установява Е., собственик на МПС, с което нарушението е извършено, да е декларирал, че е предоставил ползването на автомобила на друго лице към момента на извършване на нарушението. Не са налице и данни, нито твърдения за наличие на други обстоятелства, които да предпоставят анулиране на издадения срещу Е. ЕФ (чл. 189, ал. 6 от ЗДвП). Следователно по силата на оборимата презумпция на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, правилно административнонаказателна отговорност е потърсена и реализирана спрямо настоящия касатор.

Преценено и служебно за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС - собствено на П.Е., на 16.04.2015г. в 11:28 часа в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ в посока София - Перник със скорост в тунела от 112 км/ч при въведена с ПЗ В26 забрана за движение в посочения участък със скорост, надвишаваща 80 км/ч, правилно е обосновал реализирането на административнонаказателна отговорност на собственика на МПС с рег. № *** съгласно разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. С това приложимият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд - Перник съдебен акт.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 302 от 22.04.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 00621 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2 /П/