О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 123

гр. Перник, 28.07.2016 г.

Административен съд - Перник, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.к.а.н.д. №256 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод постъпила частна касационна жалба от „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК 831633691, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе №115Е, сграда Е, представлявано от Е.А. А. – Зам.главен Изпълнителен Директор и Й. К. – Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен Директор срещу Определение №496 от 20.04.2016 г. на Районен съд - Перник по а.н.д.№00776 по описа на съда за 2016 г. С атакуваното определение е върната на подателя, като недопустимо подадена от лице без правен интерес, жалба от името на „Банка Пиреос България“ АД, гр. София срещу наказателно постановление №ПК-4-4 от 29.03.2016 г., издадено от Началник на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ (РОНСК) - Перник при Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район (ЮЗР) срещу Е.А. А., в качеството му на управител на „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, с което за нарушение по чл. 157, ал. 5 във вр. с чл. 233 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на Е. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се изразява несъгласие с изводите на районния съдия за недопустимост на обжалването поради липса на правен интерес от обжалване на наказателното постановление от „Банка Пиреос България“ АД, гр. София. Твърди се, че тъй като управителят на банката е наказан именно в това му качество, то безспорен бил интересът на дружеството да обжалва издаденото НП. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Уведомена по реда на чл. 232 от АПК насрещната страна, РОНСК - Перник при РДНСК – Югозападен район, не е депозирала възражение срещу частната жалба в тридневния срок.

Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от лице, за което постановеният съдебен акт е неблагоприятен и срещу определение, преграждащо пътя на съдебното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че депозираната срещу описаното по-горе НП е процесуално недопустима за разглеждане, като подадена от лице без правен интерес от обжалване на същото, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН даваща право на съдебно оспорване на НП единствено на наказаното с този акт лице - нарушител, какъвто според обжалваното НП е физическото лице Е.А. А..

Определението е правилно.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е категорична, че право на жалба срещу издадено НП имат единствено нарушителят и поискалият обезщетение в седемдневен срок от неговото връчване. От обстоятелствената и диспозитивна част на процесното НП с №ПК-4-4 от 29.03.2016 г. на Началник РОНСК при РДНСК - ЮЗР е видно, че същото е издадено срещу Е.А. А. - управител на „Банка Пиреос България“ АД, гр. София. Следователно правен интерес от обжалване на това НП има единствено Е. А. А., в качеството му на физическо лице. Административнонаказателна отговорност е ангажирана на физическото лице Е.А. А.. Касационният съд напълно споделя и мотива на решаващия първоинстанционен състав, че за ЮЛ, „Банка Пиреос България АД, гр. София, по силата на така издадения акт на административно правораздаване, в случай на неговото влизане в законна сила, няма да се породят каквито и да било задължения. Съгласно чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК съдия от първоинстанционния съд връща жалбата или протеста, когато не са подадени от лице, което има право на жалба или протест. От което следва, че правилно е определението на първата съдебна инстанция да върне подадената жалба и да прекрати образуваното по същата производство.

С оглед доводите в касационната жалба, съдът ще допълни, във връзка с доводите в жалбата, че особеното качество, в което е наказан Е. А., а именно управител на банката, единствено обосновава ангажирането отговорността по реда и във вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, но не променя факта на наложено административно наказание на Емил Ангелов, като физическо лице със и въпреки особеното му качество. Особеното качество на физическото лице Е.А., предвид характера на вмененото нарушение (без това да е извод по същество), е необходима предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност за административно нарушение, извършено при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, на - в случая ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Именно това е лицето, имащо право на жалба (лично или посредством надлежен процесуален представител) срещу наказателното постановление, чийто единствен адресат е. В процесния случай нередовността на обжалването вместо да бъде санирана, посредством представяне на редовно пълномощно за процесуално представителство, допълнително е задълбочена, видно от пълномощно на л. 8 от делото, даващо правото на адв. Р. да представлява процесуално единствено и само ЮЛ „Банка Пиреос България“ АД, гр. София.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Административен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №496 от 20.04.2016 г. на Районен съд - Перник по а.н.д.№00776 по описа на съда за 2016 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/