О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№124
гр. Перник, 28.07.2016 г.
Административен съд - Перник, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова
Слава Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.к.а.н.д. №257 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във вр. с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод постъпила частна касационна жалба от „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК 831633691, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе №115Е, сграда Е, представлявано от Е. А. А. - Зам. Главен изпълнителен директор и Й. К. - Председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор, срещу определение №497 от 20.04.2016 г. на Районен съд - Перник по а.н.д.№00777 по описа на съда за 2016 г. С атакуваното определение е върната на подателя, като недопустимо подадена от лице без правен интерес, жалба от името на „Банка Пиреос България“ АД, гр. София срещу наказателно постановление №ПК-6-6 от 29.03.2016 г., издадено от Началник на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ (РОНСК) - Перник при Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район (ЮЗР) срещу Й. К., в качеството му на управител на „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, с което за нарушение по чл. 157, ал. 5 във вр. с чл. 233 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на Й. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се изразява несъгласие с изводите на районния съдия за недопустимост на обжалването поради липса на правен интерес от обжалване на наказателното постановление у „Банка Пиреос България“ АД, гр. София. Твърди се, че тъй като управителят на банката е наказан именно в това му качество, то безспорен бил интересът на дружеството да обжалва издаденото НП. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Уведомена по реда на чл. 232 от АПК насрещната страна, РОНСК - Перник при РДНСК – Югозападен район, не е депозирала възражение срещу частната жалба в тридневния срок.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от лице, за което постановеният съдебен акт е неблагоприятен и срещу определение, преграждащо пътя на съдебното производство, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че депозираната срещу описаното по-горе НП е процесуално недопустима за разглеждане, като подадена от лице без правен интерес от обжалване на същото, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН даваща право на съдебно оспорване на НП единствено на наказаното с този акт лице - нарушител, какъвто според обжалваното НП е физическото лице Й. К..
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е категорична, че право на жалба срещу издадено НП имат единствено нарушителят и поискалият обезщетение в седемдневен срок от неговото връчване. От обстоятелствената и диспозитивна част на процесното НП с №ПК-6-6 от 29.03.2016 г. на Началник РОНСК при РДНСК - ЮЗР е видно, че същото е издадено срещу Й. К. - представляващ „Банка Пиреос България“ АД, гр. София. Следователно правен интерес от обжалване на това НП има единствено Й. К., в качеството му на физическо лице. Ангажирана е административнонаказателна отговорност на физическото лице Й. К.. Касационният съд напълно споделя и мотива на решаващия първоинстанционен състав, че за ЮЛ, „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, по силата на така издадения акт на административно правораздаване, в случай на неговото влизане в законна сила, няма да се породят каквито и да било задължения. Съгласно чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК съдия от първоинстанционния съд връща жалбата или протеста, когато не са подадени от лице, което има право на жалба или протест. От което следва, че правилно е определението на първата съдебна инстанция да върне подадената жалба и да прекрати образуваното по същата производство.
С оглед доводите в касационната жалба, съдът ще допълни, че особеното качество, в което е наказан Йоанис Кириакопулос, а именно управител на банката, единствено обосновава ангажирането отговорността му по реда и във вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, но не променя факта на наложено административно наказание на Й. К., като физическо лице със и въпреки особеното му качество. Особеното качество на физическото лице Й. К., предвид характера на вмененото нарушение (без това да е извод по същество), е необходима предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност за административно нарушение, извършено при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, на - в случая ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Именно това е лицето, имащо право на жалба (лично или посредством надлежен процесуален представител) срещу наказателното постановление, чийто единствен адресат е. В процесния случай нередовността на обжалването вместо да бъде санирана, посредством представяне на редовно пълномощно за процесуално представителство на наказаното физическо лице, допълнително е задълбочена, видно от пълномощно на л. 11 от делото, даващо правото на В. С. - Директор на Дирекция „Правна“ при „Банка Пиреос България“ да представлява процесуално единствено и само ЮЛ „Банка Пиреос България“ АД, гр. София.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Административен съд - Перник
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №497 от 20.04.2016 г. на Районен съд - Перник по а.н.д.№00777 по описа на съда за 2016 г.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/