гр. Перник,05.08.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети юли,
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Емилия Иванова
при съдебния секретар А.М.***,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 242 по описа за
2016 г. на Административен съд Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
АПК, във връзка с чл. 83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано по жалба на Ю.М.И.
***, чрез адвокат Д.М.***, против Отказ за издаване на разрешение за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие №1920з-228/21.04.2016 г., издаден от
Началник Първо районно управление „Полиция“ при ОД на МВР Перник, потвърден с
решение № 313р-6666/28.04.2016 г.на Директора на ОД на МВР Перник.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на административния акт, поради нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и 2
от АПК. Според жалбоподателя не е налице отрицателната предпоставка по чл. 58,
ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, на която се позовава административния орган.
Моли съда да отмени обжалвания Отказ №1920з-228/21.04.2016 г., издаден от Началник Първо районно управление „Полиция“ при ОД на МВР Перник, като неправилен и незаконосъобразен.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Началник Първо Районно
управление към ОД на МВР Перник, редовно призован, не се явява, не се
представлява. По делото е представена писмена защита от процесуалния
представител с развити доводи за законосъобразност на обжалвания
административен акт.
Административен съд Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление
вх. № 192000-3499 от 21.03.2016 г., Ю.М.И. е поискал да му бъде издадено “разрешително
за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие “Глок-17С, к. 9Х19, DNE277”. Към заявлението са
приложени задължителните за редовността на същото документи, съгласно чл. 76,
ал. 4, чл. 61, ал. 4, във връзка с чл. 76, ал. 7 от ЗОБВВПИ, а именно: удостоверение
за годност и качество №9083 от 17.03.2016 г., издадено от Стрелкови комплекс
“Лори” ООД; карта за извършен предварителен медицински преглед; служебна бележка
от НСлС рег. № 383 от 22.02.2016 г.; свидетелство за съдимост, издадено от
Районен съд гр. Перник рег. №1552/22.02.2016 г.; ксерокопие от документ за
самоличност; диплома за завършено средно образование Серия А 88 №014018; разписка № 02000425909278 от 17.03.2016 г. за
платена такса и извадка от трудов договор, удостоверяваща местоработата и
длъжността, заемана от жалбоподателя.
Въз основа на
подаденото заявление и приложените към него документи е извършена служебна
проверка от младши полицейски инспектор /КОС/, обективирана в докладна записка
рег. № 19204-3651 от 15.04.2016 г., с която е предложено на Началник Първо РУ
Перник да откаже да издаде разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие, поради това, че “изложеното като мотив в заявлението е
изцяло декларативно, липсва конкретна заплаха за живота и здравето на
кандидата, от което е видно, че липсва основателна причина, която да налага
издаването на исканото разрешение”.
Началникът на Първо
районно управление „Полиция“ при ОД на МВР Перник, на основание чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказал издаването на разрешение за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие на жалбоподателя и е разпоредил отнемане
на издаденото разрешение серия РК №0307221, както и притежаваното от същия
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, с мотиви, че “заявителят кандидатства
за издаване на разрешение…., без да има основателна причина, която по несъмнен
начин обосновава издаването на исканото разрешение”.
Отказът е съобщен на жалбоподателя на 21.04.2016 г. На 22.04.2016 г. е подал жалба по административен ред до Директора на ОД на МВР Перник. С решение № 313р- 6666 от 28.04.2016 г. жалбата е отхвърлена. Оспорването пред Административен съд Перник е направено с жалба вх.№192000-5587 от 05.05.2016 г.
При така
установените факти, настоящият състав, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата неоснователна.
Оспореният акт отговаря на изискванията за
законосъобразност по чл.146 от АПК. Издаден е от
компетентен орган – Началник
Първо РУ при ОД МВР
гр.Перник, на
основание чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ. Отказът е издаден в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. В него са вписани
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи адресата на акта - трите имена, ЕГН и адрес. В него
са посочени фактическите и правните основания за издаването му както и пред
кого и в какъв срок може да бъде обжалван. Същият е мотивиран, като е посочено,
че причината за отказа от издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ е
недоказана необходимост.
Разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, приложима към
спорното правоотношение регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават
на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни
цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение.
В подаденото заявление вх.№192000-3499 от 21.03.2016 г., жалбоподателят сочи, че оръжието му е необходимо за самоохрана, което обосновава прилагането на хипотезата на чл. 6, ал.3, т.1 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал.3, т.1 ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ в действителност е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Същевременно, административният орган, във всеки конкретен случай, съобразно ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа на служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието, респективно липсата на доказана необходимост от издаване на горното разрешение. При така установените законови предпоставки, правилно е прието от административния орган, че посочените от заявителя обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно - не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие. Изложените от него съображения, не представляват основателна причина за издаване на исканото разрешение. Съображенията, свързани с носенето на големи суми пари, осъществяването на плащания с тях и дейността, която осъществява като снабдител, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Липсват доказателства, обосноваващи необходимост от притежаване на оръжие за изпълнение на трудовите задължения на И.***. Наред с това обезпечаването на физически и юридически лица по смисъла на чл. 94 ЗОБВВПИ, се осъществява при разрешителен режим, различен от този за самоотбрана. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
От събраните по делото
гласни доказателства се установи, че по повод трудовите си функции,
жалбоподателя е ставал свидетел на заплахи, отправени към работодателя му,
както и на хулигански прояви. Това е създало у него чувство за несигурност.
Въпреки това от приложената административна преписка е видно, че липсват
регистрирани сигнали в полицията свързани конкретно с жалбподателя или неговото
семейство. Според твърденията на свидетелката Л.*** мотивите Ю.И.*** да носи
оръжие са „заплахи към неговите шефове“, т.е. не към него, а такива свързани с трето
лице.
Следва да се отбележи
също, че наличието на
предходно издадено разрешително не е основание ново такова да се издаде
при облекчен режим. Това обстоятелство не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже при
всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на обстоятелствата за
издаването на разрешение за носене на оръжие. Ако желае издаване на разрешение
за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички
изисквания на закона и не са налице пречки да му бъде издадено такова. Законът
не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в
които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период, каквито
мотиви прозират в тезата на жалбоподателя. Процедурата и изискванията за
първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се
прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на
чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Противното би означавало, че разрешението не би
следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на
огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена
обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил
възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки,
наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗОБВВПИ. Не съществува законово
задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава
срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за
подновяването му да издаде отказ, както е сторено и в настоящия случай.
В тежест на иницииралото производството лице е
да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно
оръжие, като в конкретния казус при данните по преписката и въз основа на
приобщените доказателства изводът, че не са налице материалноправните
предпоставки за постановяване на позитивен административен акт по искането на И.***, е законосъобразен. От изложените
в тази връзка съображения от страна на жалбоподателя, подкрепени в хода на
съдебното производство и от свидетелките показания на разпитания свидетел, може
да се направи извод за наличието на конфликтни ситуации при
осъществяване на част от служебните задължения на жалбоподателя, но това обстоятелство само по себе
си не може да обоснове реалната необходимост по отношение на него да притежава
огнестрелно оръжие за самоотбрана. Идеята, че съществува заплаха за
евентуални ситуации за лицето и по повод кандидатирането на неговия работодател
за участие в предстоящите президентски избори, според изложеното в защитната теза на
процесуалния представител на жалбоподателя, само по себе си да обосновава необходимостта от придобиване,
съхраняване и носене на оръжие за самоотбрана.
Съдът счита, че ответникът правилно е
установил фактите, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и
правилно е приложил материалния закон, като е отказал издаването на исканото
разрешение и е разпоредил оръжието да се предаде на съхранение в служба
"КОС" при Първо РУ на ОД на МВР Перник.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което съдът
намира, че жалбата против него е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ю.М.И.***, с ЕГН **********,***, срещу постановен отказ от Началник Първо РУ гр. Перник, рег. № 1920з-228 от 21.04.2016 г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, потвърден с решение №313р-6666/28.04.2016 г. на Директора на ОД на МВР Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/