Р Е Ш Е Н И Е

№ 280

гр. Перник, 26 август 2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

По докладваното от съдията Георгиева административно дело № 273 по описа за 2016г. на Административен съд Перник, при участието на секретаря И.И., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)

Производството по делото е образувано по жалба на С.Б.С.,*** срещу заповед рег. № 313з-989 от 17.09.2015г. на младши автоконтрольор при Пътна полиция при ОД на МВР–Перник, с която е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ-Перник. По съображения за противоречие на заповедта с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й, се иска отмяната й от съда и присъждане на направените от жалбоподателя съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а за представител изпраща мл. адв. Б., заедно с адв. Г.. Поддържа жалбата на заявените в нея основания и пледира същата да се уважи като основателна. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и моли да му бъдат присъдени.

Ответникът-полицейски орган при сектор ПП при ОД на МВР-Перник не се явява и не изпраща представител.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество

По фактите:

От тел. 112 на 17.09.2015г. е постъпило обаждане в ОДЧ към ОД на МВР-Перник. Сигналът е подаден от С.С., с адрес *** и е със съдържание, че два автомобила са запречили неговия автомобил паркиран пред блок № 31. Сигналът е заведен в регистър за завеждане на постъпили сигнали и разпореждания воден от ОДЧ-ОД на МВР-Перник.

На място на адрес гр. *** са изпратени служители на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Перник. Жалбоподателят ги видял и излязъл при тях. Полицаите установили собствениците на автомобилите запречили автомобила на жалбоподателя. Последните се появили и преместили автомобилите си. На жалбоподателя е разпоредено да премести автомобила си, след което е разпоредено да даде проба за алкохол и да си даде документите. Същият отказъл. Тъй като лъхал на алкохол е задържан и е закаран в сградата на 02-ро РУ. Там е издадена заповед за задържане на лице с рег. № 3133-989 от 17.09.2015г.. В РУ поради некачествено дадена проба с Алкотест Дрегер на водача е издаден талон за изследване на кръвта. Съставен е и акт за установяване на административно нарушение № 013758 от 17.09.2015г., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят дал кръвна проба. Заключението на експерта е, че в кръвната проба има наличие на етилов алкохол в количество 0.43промила. На основание чл. 54 от ЗАНН административно наказващия орган във връзка с резултатите обективирани в експертна справка № 253 от 29.09.2015г. е прекратил административно наказателната преписка по АУАН № 013758 от 17.09.2015г..

Горната фактическа обстановка се възприема от представената по делото административна преписка, съдържаща задържане на лице с рег. № 3133-989 от 17.09.2015г., ведно с декларация, протокол за личен обиск, разписка за върнати вещи, акт за установяване на административно нарушение № 013758 от 17.09.2015г., експертна справка № 253 от 29.09.2015г., справка рег. № 1158р-6959 от 07.10.2015г., докладна записка вх. № 1158р-6958 от 07.10.2015г., която като неоспорена от страните се приема за годно доказателство.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК намира жалбата за основателна.

По правото:

Със заповед за задържане на лице с рег. № 3133-989 от 17.09.2015г., издадена от младши автоконтрольор при сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Перник, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2-7 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ-Перник. В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица за срок от 24 часа произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че издателят на заповедта заема длъжност "младши автоконтрольор" при ОД на МВР-Перник, то се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. При издаването на заповедта полицейският орган е действал при условията на оперативна самостоятелност, с която е разполагал. Полицията е изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита на собствеността. Въз основа на изложеното се приема, че не е налице основание за отмяна на оспорения акт в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Според посоченото в заповедта правно основание за задържането–чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР– полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането, чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, според което, когато актът се издава в писмена форма трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същия подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразността му преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в него фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

Цитирането на приложимата правна норма–чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. На практика в заповедта липсват каквито и да е било фактически основания за издаването й. В случая, видно от съдържанието на оспорената заповед, в нея като фактическо основание, довело до реализиране на правомощието на полицейския орган по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е вписано “съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, след употреба на алкохол не може да контролира поведението си”. По този начин както за задържаното лице, така и за съда остават неясни причините, довели до задържането му. Не става ясно кои са конкретните действия, осъществени от жалбоподателя, срещу кого са насочени, в какво са се изразявали и посредством, които да се приеме, че същият е попречил на органите да изпълнят задълженията си. Няма и никакви данни, че е бил предупреден да не пречи. Този пропуск в съдържанието на заповедта поначало не може да се запълни с даването на допълнителни разяснения от издателя на акта, нито може да се приеме, че в справка рег. № 1158р-6959 от 07.10.2015г., изготвена след депозиране на жалбата до съда са изложени мотиви релевантни към заповедта за задържане. Следва да се отбележи, че именно тази справка, с изложените в нея съображения е послужила за прекратяване на административно-наказателното производство по АУАН № 013758 от 17.09.2015г. от административно наказващия орган. По принцип в хода на съдебното производство, съдът няма правомощия да се занимава с дейности по отстраняване на пропуските в акта, защото по този начин би влязъл в процесуалното положение на негов издател, а не на решаващ спора орган. Поради това пропускът да се впишат в заповедта конкретните фактически основания за задържането на конкретното лице представлява сериозен порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, самостоятелно обуславящ отмяната му като незаконосъобразен.

Независимо от това в хода на съдебното дирене и във връзка с указаната на страните доказателствена тежест съдът е дал процесуална възможност на ответника да ангажира доказателства за наличието на посоченото в заповедта правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 2-07 от ЗМВР за задържане на жалбоподателя и да ангажира годни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че жалбоподателя към момента на издаване на акта е пречел на полицейския орган да извърши служебните си задължения, след като е бил надлежно предупреден. От представените и приети по делото доказателства, нито едно не сочи, че настоящият жалбоподател е бил надлежно предупреден да не пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. От нито един от документите съдържащи се в административната преписка не може да се направи извод, че същият е имал поведение, представляващо пречка за изпълнение на служебните задължения на полицейския орган.

Въз основа на изложеното и позовавайки се на събраните по делото доказателства настоящия състав приема, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи "могат да задържат лице”, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. По смисъла на посочената разпоредба данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на ПАМ е наличие на поведение от страна на конкретно лице, представляващо пречка за изпълнение на служебните задължения на полицейски орган и наличие на предупреждение, отправено до същото лице и отказ от негова страна да преустанови поведението си. Доказателства в тази връзка не са налице.

По отношение на посоченото в заповедта следващо правно основание, което не може да се прочете еднозначно дали е написано: чл. 72, ал. 1, т.2 и 07 от ЗМВР, или чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, или чл. 72, ал. 1, т. 2 –т.7 от ЗМВР, или чл. 72, ал. 1, т. 2-07 от ЗМВР при липса на фактически съображения изложени от органа в тази насока се приема, че е налице съществено нарушение на формата на акта.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че за извършеното със заповедта задържане не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което заповедта се явява издадена в противоречие с материално правните разпоредби и ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

На следващо място, предвид характера на задържането по този текст като принудителна административна мярка, с която се ограничава правото на придвижване на лицето, задържането следва да отговаря и на основния принцип за пропорционалност, възприет от законодателя при прилагане на всяко ограничение на основни права и свободи. По този начин освен нормите на чл. 72, ал. 1, т. 2 и на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР с постановяване на заповедта за задържане е нарушен и чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България, установяващ конституционно гарантирано право на гражданите на РБ на лична свобода и неприкосновеност, в доразвитие на което в ал. 2 се сочи, че никой не може да бъде задържан, подлаган на обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със закон и в случай на неотложност. В настоящия случай, предвид представените по делото доказателства, не се установява, а и не се твърди от органа, че е налице неотложност на случая, наложила предприемането на задържането. Некачествено дадена проба за алкохол, не влече след себе си задължително задържане в поделенията на ответника за съставяне акт за установяване на административно нарушение. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. В тази насока следва, че издадената заповед не съответства и на целта на закона. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено в целта на закона. /в тази вр. решение по делото "Петков и Профиров срещу България" (Petkov and Profirov v. Bulgaria (applications nos. 50027/08 and 50781/09). В случая задържането на С. не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито се явяват заповедите за задържане.

Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.

Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Същите са доказани в размер на 300лв. и представляват договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 16066 от 23.09.2015г..

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С.Б.С. заповед рег. № 313з-989 от 17.09.2015г. на младши автоконтрольор при сектор Пътна полиция при ОД на МВР–Перник.

ОСЪЖДА ОД на МВР–Перник да заплати на С.Б.С., с ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/