Р Е Ш E Н И Е
№ 312
Гр. Перник, 28.09.2016
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично
съдебно заседание проведено на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета
година,
в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар
Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 268
по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 204
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 121,
ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1
от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано
е по искова молба на В.Д.И. ***, чрез адвокат Е.Г.
*** с адрес ***, ***, ет. 2, кантора № 223, моб. тел. *** срещу Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление
гр. ***, ул. „***“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 104, ал.
1 от ЗДСл за заплащане на обезщетение в общ размер на 7 800 лева за периода от
06.06.2014 година до 06.12.2014 година /шест месеца/. Ищецът твърди, че със
Заповед № ЧР 178 от 06.06.2014 година на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е
прекратено служебното му правоотношение, поради съкращаване на заеманата
длъжност. С Решение № 14 299 от 29.12.2015 година, постановено по
административно дело № 135 по описа за 2015 година на Върховния административен
съд заповедта е била отменена като незаконосъобразна, по която ищеца е заемал
длъжността „***“ и е получавал основна месечна заплата в размер на 1 100 лева. Твърди,
че през посочения период – от 06.06.2014 година до 06.12.2014 година не е
заемал друга държавна служба, по коята да е получавал възнаграждение. Заявява,
че към датата на признаване на уволнението за незаконно – 29.12.2014 година,
съгласно постановеното съдебно решение от Върховния административен съд
основното месечно възнаграждение за заеманата длъжност е не 1 100 лева, а
1 300 лева, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
в общ размер на 7 800 лева, представляваща обезщетение за времето през което не
е заемал държавна служба, а именно за периода от 06.06.2014 година до 06.12.2014
година /шест месеца/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на иска – 08.06.2016 година до окончателното й заплащане.
По
делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение за
прихващане на сумата от 2 200 лева, представляваща платено обезщетение по
реда на чл. 106, ал. 2 от ЗДСЛ за периода от 06.06.2014 година до 06.08.2014
година от общия размер на претенцията по предявения иск.
В
хода по съществото на делото процесуалния представител на ищеца адвокат Е.Г. ***
претендира ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за посочения шест
месечен срок в размер на 6 600 лева, а не както е предявен иска за сумата
от 7 800 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане.
С
оглед на така направеното уточнение от процесуалния представител на ищеца в
проведеното съдебно заседание на 19.09.2016 година, настоящия съдебен състав с
протоколно определение е допуснал изменение на предявения иск, като същия се
счита предявен за сумата от 6 600 лева, представляваща обезщетение за
периода от 06.06.2014 година до 06.12.2014 година, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 08.06.2016 година до
окончателното й заплащане.
В
проведеното съдебно заседание на 19.09.2016 година, процесуалния представител на
жалбоподателя, адвокат Е.Г. *** счита, предявения иск за основателен и доказан.
Моли съда да отхвърли направеното искане за прихващане с платеното обезщетение по
реда на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за два месеца. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното
съдебно заседание на 19.09.2016 година, процесуалния представител на ответника,
юрисконсулт *** счита така предявения иск за частично основателен, като от
пълния размер на претендираната сума се приспадне сумата от 2 200 лева,
плетена на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за период от два месеца. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Административен съд
Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № ЧР
178 от 06.06.2014 година на основание чл. 106,
ал. 1, т. 2 от ЗДСл на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури е прекратено служебното правоотношение, поради
съкращаване на заеманата длъжност с В.Д.И. /настоящ ищец/.
С Решение №
14 299 от 29.12.2015 година, постановено по административно дело № 135 по
описа за 2015 година на Върховния административен съд заповедта е била отменена
като незаконосъобразна, по която ищеца е заемал длъжността „***“ и е получавал основна
месечна заплата в размер на 1 100 лева
От представените копия
на служебна книжка № 01-242 19.04.2012 година, серия А -2007 и трудово книжка №
182, серия Т, № 126244 е видно, че в периода от 06.06.2014 година до 06.12.2014
година В.Д.И. /настоящ ищец/ не е работила по друго служебно или трудово правоотношение.
В подкрепа на установения факт е Справка – данни за осигуряването по ЕГН за
периода от 01.06.2014 година до 31.12.2014 година, издадена от териториална
дирекция София при НАП.
Видно
от служебна бележка изх. № ПУ-02-00432 от 15.07.2016 година, издадена от
Агенция по заетостта, бюро по труда гр. Перник се установява, че настоящия ищец
е бил безработен в периода от 09.06.2014 година до 01.10.2015 година.
Пред
настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните даденото
заключение на вещото лице В.П. по
извършената съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че размера
на основната заплата е 1 100 лева към момента на признаване на уволнението
за незаконно, съответно обезщетението за периода от 06.06.2014 година до 06.12.2014
година е в общ размер на 6 600 лева. Вещото лице е установило, че на настоящия
ищец е изплатено обезщетение в общ размер на 2 200 лева на основание чл.
106, ал. 2 от ЗДСл през месец юли и месец август 2014 година, която сума е
получена по банков път. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го
кредитира, като компетентно, безпристрастно и обективно дадено.
Между страните няма
спор, че ответника е платил дължимото обезщетение на основание чл. 106, ал. 2
от ЗДСЛ в общ размер на 2 200 лева за месеците юли и август 2014 година,
което е получено от ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
За да бъде уважен
искът с правно основание с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл
следва да са кумулативно налице следните материално – правни елементи от
правопораждащия фактически състав, а именно: отмяна на прекратяването на
служебното правоотношение; оставане на служителя незает по служебно или трудово
правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение
за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по-ниско
възнаграждение; наличие на причинна връзка между вредата и прекратяването на
служебното правоотношение. Вредата, подлежаща на обезщетяване от ответника, се
определя по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл,
като в случая е определяща получаваната основна месечна заплата към момента на
признаване на уволнението за незаконно, която е в размер на 1 100 лева.
Така посочения размер е установен от вещото лице по приетото и неоспорена от страните
заключение.
С отмяната на заповедта за уволнение възниква
правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител
държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител
в относимата към разглеждания казус, която предвижда обезщетение при отмяна на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната
заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска
заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на основаната
заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно
или на неявяването му да заеме службата.
Посочените по-горе
кумулативни предпоставки за възникване правото на обезщетение по реда на чл.
104, ал. 1 от ЗДСл са налице. От приетите по делото доказателства не се
установява да е извършено плащане на това обезщетение от ответната страна. От приетото
и неоспорено от страните заключението на вещото лице пред настоящата съдебна
инстанция се установява, че дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в
общ размер на 6 600 лева за шест месеца /06.06. – 06.12.2014 година/.
В
настоящото съдебно производство своевременно е направено възражение за
прихващане на дължимото обезщетение с изплатената сума в общ размер на
2 200 лева на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Както се установи между
страните няма спор, че обезщетението по реда на чл. 106, ал. 2 от ЗДСЛ е
изплатено на настоящия ищец. Ето защо дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл
в общ размер на 6 600 лева, следва да се намали като се прихване
изплатеното обезщетение в размер на 2 200 лева по чл. 106, ал.2 от ЗДСл.
Съгласно чл. 106, ал.2 от ЗДСл,
в случаите на прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т.2 от ЗДСл /по каквато причина е прекратено и
правоотношението с ищеца/, държавният служител има право на обезщетение за
времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. Това
обезщетение има за цел да възмезди служителя за вредите, последвали
прекратяването на служебното правоотношение, т.е. произтича от същото
фактическо основание, както и обезщетението по чл. 104, ал.1 от ЗДСл
– прекратяване на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа.
Законът е регламентирал различен срок и размер на обезщетението, в зависимост
от законосъобразността на административния акт за прекратяване на служебното
правоотношение. Когато служебното правоотношение е прекратено законосъобразно,
обезщетението, което законодателят е предвидил е в размер на две месечни
заплати /чл. 106, ал.2 от ЗДСл/,
а когато е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е прекратено
служебното правоотношение е отменен от съда като незаконосъобразен, дължимото
обезщетение е в размер на не повече от 6 месечни заплати / чл. 104, ал.1 от ЗДСл/.
При обезщетения на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл и
на чл. 106, ал. 2 ЗДСл са
налице две ликвидни и изискуеми парични вземания, като с възражението за
прихващане двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от
тях. Без правно значение за прихващането е фактът, че двете парични вземания се
дължат на различни основания, тъй като законът не изисква те да произхождат от
едно и също основание. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, прихващането се
извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши, а именно когато с влязло в сила решение е
отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния
служител и от който момент вземанията са станали изискуеми. Недопустимо е за
един и същи период от време /2 месеца/ служителят да получи обезщетение в двоен
размер, тъй като това би довело до неоснователното му обогатяване.
Следва да се посочи, че по отношение
възражението за прихващане от обезщетението по чл. 104, ал.1 от ЗДСл
на обезщетението по чл. 106, ал. 2
от ЗДСл съдебната практика е трайна и по-горе приетото от настоящия състав на
съда е в унисон с тълкуването на Върховния административен съд по правилното
приложение на закона, обективирана в Решение № 14 051 от 21.12.2015
година, постановено по административно дело № 15 327/2014 година, V
отделение.
С оглед изложеното, настоящия съден
състав приема, че на ищеца се дължи обезщетение по чл.
104, ал.1 от ЗДСл, тъй като са налице
материалноправните предпоставки за изплащането му. Обезщетението се дължи за
срок от 6 месеца, общо в размер на 6 600 лева, при основна заплата от 1
100 лева, като след извършване на прихващане с изплатеното от ответника на
ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 2 200 лева, дължимото обезщетение по чл.
104, ал. 1 от ЗДСл възлиза в общ размер на 4 400 лева, в който
размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до
претендирания пълен размер на 6 600 лева да се отхвърли, като
неоснователен.
В
случая е основателна претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати и
законна лихва върху дължимото обезщетение в размер на 4 400 лева, считано от
датата на предявяване на иска – 08.06.2016 година до окончателно й изплащане,
съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Закана
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното
искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
направените съдебни разноски следва да се уважи, съразмерно с уважената част от
иска, като ответника й заплати сумата в размер на 383.60 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се уважи, съразмерно с отхвърлената част от иска, като
ищеца му заплати сумата в размер на 440 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1 да заплати на В.Д.И. *** на
основание чл. 121, ал. 1,
т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ сумата
в общ размер на 4 400 лева, представляваща обезщетение за периода от 06.06.2014
година до 06.12.2014 година, за времето, през което не е била на държавна
служба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 4 400 лева до пълния
претендиран размер.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление
гр. ***, ул. „***“ № 1 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на В.Д.И. ***
сумата в размер на 383.60 лева, представляваща направени
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Д.И. *** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1
сумата в размер на 440 лева, представляваща направени разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: