Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр. Перник, 13 септември 2016г..
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
При участието на секретар протоколиста И.И. по докладваното от съдията Георгиева административно дело № 317 по описа за 2016г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 и сл. от ЗУТ.
Образувано е по жалба на “Мултимедиа-БГ”ЕООД против
заповед № ДК-10-ЮЗР-38 от 12.04.2016г. на началника на РДНСК, Югозападен район.
Със заповедта е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ на Главен
архитект на община Радомир да издаде разрешение за строеж на обект: “Въздушна
кабелна мрежа “Мултимедиа” Стефаново-Долни Раковец”, обективиран в писмо изх. №
АБ-94-00-142/1/18.02.2016г..
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразен
административен акт. Отказът на главния архитект на община Радомир да издаде
разрешение за строеж е незаконосъобразен, тъй като е направен в несъответствие
с материално правните разпоредби. Изложените съображения за отказ са
неоснователни, а заповедта е немотивирана и липсва яснота относно основанията,
на които началника на РДНСК, ЮЗР се е произнесъл. Поради тази причина и
последвалата заповед, с която е оставен в сила отказът се явява материално
незаконосъобразна. С тези доводи се иска отмяна на оспорваната заповед като
неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В съдебно заседание пълномощника
на жалбоподателя адв. В. моли да бъде уважена изцяло подадената жалба и да се
отмени оспорената заповед като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В
писмени бележки доразвива доводите си за незаконосъобразност на атакувания акт.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - началник РДНСК, Югозападен
район чрез процесуалния си представител юк. И. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага съображения същата да бъде отхвърлена,
респективно да се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.
В указания срок представя писмени бележки, в които доразвива своите съображения
за законосъобразност на протеклото административно производство приключило с
атакуваната в настоящето производство заповед.
Заинтересованата страна-главен архитект на община Радомир,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административен съд-Перник, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
“Мултимедиа-БГ”ЕООД е регистрирано по Обща лицензия №
217 за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа
за пренос на данни без използване на ограничен ресурс и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея на
територията на област Перник, област София-град и област София, съгласно
удостоверетие за регистрация по Обща лицензия № 217-05625 от 20.04.2005г.. Жалбоподателят
фигурира в Публичния регистър на предприятията, уведомили комисията за
регулиране на съобщенията за намеренията си да осъществяват обществени
електронни съобщения.
Със заявление с вх. № АБ-94-00-16 от 07.01.2016г.
дружеството е поискало от главния архитект на община Радомир да му бъде
издадено разрешение за строеж за изграждане на “Въздушна кабелна мрежа
Мултимедиа-Стефаново-Долни Раковец”. Към заявлението са представени договор за наем на елементи от стълбовната
разпределителна мрежа от 01.06.2012г. и анекс № 2 към същия договор, инвестиционен проект, ведно с обяснителна
записка и конструктивно становище. С писмо изх. № АБ-94-00-16/1 от 14.01.2016г.
заявителят е уведомен да отстрани
нередовности в заявлението. Със заявление с вх. № АБ-94-00-142 от 11.02.2016г.
отново е поискано издаване на разрешение за строеж и са представени извадки от
регулационните планове на селата Стефаново и Долни Раковец. Въз основа на
посочените документи по заявлението е постановен изричен отказ на Главния архитект на община Радомир да издаде
разрешение за строеж за изграждане на обект: “Въздушна кабелна мрежа “Мултимедиа”
Стефаново—Долни Раковец”, като мотивите са, че не е представена специализирана
карта, нито стълбовната мрежа е заснета и нанесена в кадастралния план; не е направено
обследване на строежа; представения договор за наем не регулира съвместното
разполагане и ползване на стълбовната електроразпределителна мрежа; по
отношение на стълбовете за улично осветление не е сключен договор с община
Радомир. С оглед изложените доводи и на основание чл. 149, ал. 1 от ЗУТ е
отказано издаване на разрешение за строеж.
Постановения отказ е връчен на жалбоподателя на
25.02.2016г, видно от обратна разписка приложена по делото. С жалба вх. №
АБ-94-00-142/2 от 10.03.2016г. жалбоподателят е оспорил отказа по
административен ред. Между временно е оспорил отказа и директно в
Административен съд-Перник. Образувано е АД № 217/2016г. и е постановено
определение, с което жалбата е оставена без разглеждане и делото е изпратено по
подведомственост на РДНСК, ЮЗР за произнасяне по жалбата срещу отказа на
главния архитект. Материалите по АД № 217/2016г. са приобщени към настоящето
производство.
Със Заповед № ДК-10-ЮЗР-38/12.04.2016г.,
Началникът на РДНСК, Югозападен район е отхвърлил жалбата като неоснователна и
е оставил в сила отказът на гл.архитект на Община Радомир да издаде разрешение
за строеж за обект: “Въздушна кабелна
мрежа “Мултимедиа” Стефаново—Долни Раковец”.
Заповедта е редовно връчена на жалбоподателя по пощата
с обратна разписка, като в законоустановения 14 – дневен срок същият е упражнил
правото си на жалба.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата, с която е сезиран съда е подадена от адресата
на оспорената заповед, който има правен интерес от обжалването и същата е
депозирана в преклузивния 14 – дневен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Оспорваната заповед на Началника на РДНСК,
ЮЗР е постановена по реда и при условията на чл. 216, ал.6, във връзка с ал. 1,
т. 2 и ал. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираните разпоредби, отказите за издаване на
разрешения за строеж, когато не са съставна част на комплексния проект за
инвестиционна инициатива, не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред, а
подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните
дирекции за национален строителен контрол и когато жалбата е допустима,
началникът на РДНСК или упълномощеното длъжностно лице пристъпва към
разглеждането й по същество и се произнася с мотивирана заповед, с която може
да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като
остави в сила обжалвания акт. В случая е налице отказ за издаване на разрешение
за строеж от гл.архитект на община Радомир,
а потвърждаващата този отказ заповед на Началника на РДНСК, Югозападен
район представлява валиден административен акт, издаден от материално и
териториално компетентен орган. Органът
се е произнесъл и в предвидения в чл. 216, ал. 7 от ЗУТ преклузивен срок. С
оглед на това не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
При преценка на заповедта съдът
намира, че същата е издадена при спазване на изискването за форма, като са
изложени фактическите и правните основания за издаването й и съдържа
реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. В административния акт се съдържат
изложени правни основания за издаването му. Същият е мотивиран, доколкото в
съдържанието му е описана фактическата обстановка, установена в производството
пред община Радомир и са посочени правни норми и тяхното съдържание и същите са
съотнесени към констатациите на главния архитект. Изложени са доводи, с които е
прието, че по същество правилно главния архитект на общината е отказал да
издаде разрешението за строеж, тъй като не е представена извадка от
специализирана карта за съществуващата стълбовна мрежа и за липсата на технически паспорт на строежа и
за непредставен договор за наем на елементи от стълбовете за улично осветление.
От мотивите на издадената заповед става
ясно кои са фактите и обстоятелства обосновали крайния му извод за законосъобразност на отказа да бъде
издадено разрешение за строеж. От своя страна главният архитект на община
Радомир е отказал издаването на разрешение за строеж, с изложени в писмото му
доводи за законосъобразност. По същество настоящият състав намира, че оспорения
акт е постановен в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения
на административно производствените правила. При това положение не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед е материално законосъобразна. Жалбоподателят е предприятие,
предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и като такова
дейността му се регулира от разпоредбите на Закона за електронните съобщения.
Съгласно чл. 281, ал. 1 от ЗЕС изграждането на електронни съобщителни мрежи,
съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се извършва по реда на този закон
и на ЗУТ. Въздушните кабелни мрежи представляват електронни съобщителни мрежи и
са част от техническата инфраструктура и са строеж по смисъла на пар. 5, т. 38
от ДР на ЗУТ и за изграждането им е необходимо издаване на разрешение за
строеж. Правилата и нормите за
проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нови кабелни електронни
съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, и при реконструкция и
основен ремонт на съществуващи мрежи, за които се изисква разрешение за строеж,
съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ, се определят с Наредба № 35 от
30.11.2012г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в
експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им
инфраструктура, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Според чл. 6, ал. 4 от Наредба № 35/2012 г., изискуемите
документи за строежите по чл. 6, ал. 3, т. 1 са: 1) извадка от специализирана
карта за съществуващата кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата и
инфраструктура или за друга техническа инфраструктура; 2) договор за съвместно
разполагане и/или ползване, както и 3) становища на инженер-конструктор и инженер
с професионална квалификация в областта на съобщенията, с чертежи, схеми,
записка с техническите характеристики на кабелната електронна съобщителна мрежа
и прилежащата и инфраструктура и указания за тяхното изпълнение. Съгласно
издадено от авторите на наредбата - министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и
благоустройството, задължително тълкуване на чл. 6 от Наредба № 35 от 2012г.,
посоченото изброяване на изискуемите документи е изчерпателно. Според чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, в случаите, когато не се
изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение за строеж се издава само
въз основа на искането за разрешение и документ за собственост, за учредено
право на строеж или за право да се строи в чужд имот по силата на специален
закон.
В този смисъл липсата на технически паспорт
по чл. 148, ал. 13 от ЗУТ, така като е посочил главния архитект, а и по
горестоящия орган не може да послужи като основание за постановяване на отказ.
Наредбата се прилага
за кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура,
включително в границите на урбанизираните територии. В чл. 6, ал. 3 от същата
наредба е предвидено, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за изграждане на кабелни електронни
съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура по чл. 147,
ал.1, т.2 от ЗУТ, в т.ч. за /т.1/ изтегляне и/или окачване на
съобщителни кабели в съществуваща законна съобщителна или техническа
инфраструктура. Според ал. 4, за строежите по ал. 3, т. 1 се представят извадка
от специализирана карта за съществуващата кабелна електронна съобщителна мрежа
и прилежащата й инфраструктура или за друга техническа инфраструктура. В
конкретния случай не се обориха констатациите на органа. До приключване на
съдебното дирене не се представи извадка от специализирана карта за
съществуващата стълбовна мрежа, която е част от техническата инфраструктура.
Представените извадки/подложки на регулационните планове на с. Стефаново и с.
Долни Раковец, с нанесени от проектанта върху тях трасета на съобщителна мрежа не
представляват заснета и нанесена в
кадастралния план или в специализирана карта друга техническа инфраструктура. Съгласно
чл. 64 от ЗУТ елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с
устройствени планове. Неразделна част от общите и подробните устройствени
планове са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура. С
план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се
определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията, съгласно чл.
108, ал. 2 от ЗУТ, като представените подложки на регулационни планове нямат
характеристиките на план-схема по ЗУТ, респ. на специализирана карта по смисъла
на чл. 2, ал. 4 от ЗКИР необходима за издаване на разрешение за строеж,
съгласно чл. 6, ал. 4 от наредбата. По делото не са ангажирани доказателства,
от които да е видно, че изчертаното трасе съответства на съществуващата
стълбовна мрежа, не е налице дори приемо-предавателен протокол по отношение на
отдадените под наем стълбовни елементи, съгласно чл. 4 от договора. Всичко това
е достатъчно основание да се приеме, че
като е потвърдил отказа на главния архитект на община Радомир да издаде
разрешение за строеж ответника е
постановил материално законосъобразен административен акт оспорването
срещу който ще бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Крайният извод на съда не се
променя и от изложеното в писмените бележки на жалбоподателя и позоваването му на решение постановено по АД № 483/2016г. по
описа на Административен съд Пловдив. Следва да се отбележи, че избирателния
прочит на мотивите на съдебния акт, игнорирайки написаното в пункт 17 води до
превратно тълкуване. Това е така, защото по това дело не е било спорно, че в регулационния план на гр. Кричим, е била
отразена съществуващата стълбовна мрежа на електроразпределителното дружество и
е била нанесена в плана, а изслушаната експертиза е потвърдила трасето на
електронно съобщителната мрежа. Въпреки указаната доказателствена тежест в тази
връзка, жалбоподателя не ангажира доказателства, който да оборят констатациите
на органа.
На следващо място доводите
на жалбоподателя, че специализирана карта се изготвя от трето лице като цяло се
споделят. Това обаче не е основание да се приеме, че такава карта не се
представя. Това не е самоцелно, защото съответните трасета, габарити и
съоръжения следва да са нанесени за да може да се направи преценка дали и съответния товар може да бъде поненесен от
процесните съоръжения, т.е. да се прецени техническата пригодност на
физическата инфраструктура.
Доводите за противоречие
на оспорвания акт с текстовете на т. 14, т. 18, т. 19, т. 24, т. 36 от
преамбюла на Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и съвета относно
мерките за намаляване разходите за разгръщане на високоскоростни електронни
съобщителни мрежи са неоснователни. С посочените текстове като цяло се уреждат
търговските взаимоотношения между мрежовите оператори и предприятията
предоставящи обществени съобщителни мрежи и са разписани правата за
доставчиците на достъп до физическата инфраструктура. Директивата до настоящия
момент не е транспонирана. Същата поражда правни последици за адресатите си от
01.07.2016г.. По смисъла на директивата „Физическа инфраструктура“, е всеки
елемент от мрежа на мрежови оператор по т. 3, който е предназначен за
разполагане на други елементи от мрежа, без самият той да се превръща в активен
елемент от мрежата, като тръбопроводи, мачти, канали, инспекционни шахти,
шахти, разпределителни кутии, сгради или подстъпи към сгради, антенни
съоръжения, кули и стълбове. В директивата се говори до съществуваща физическа
инфраструктура и за техническа пригодност на физическата инфраструктура, т.е.
при поискване на предприятие,
предоставящо ел. съобщителни мрежи, мрежовия оператор дължи
представяне на достъп до информация
за местоположение и трасе. Самото нанасяне, съществуване местоположение и трасе
не е предмет на директивата, а се урежда в отделните закони имащи отношение към
устройството на територията. С оглед на това доводите за противоречие не се
възприемат за основателни.
С оглед на установените
фактически обстоятелства и по изложените правни съображения настоящия състав
приема, че заповедта, предмет на оспорване по делото е издадена в съответствие
с материалния закон. В обективираният в писмо изх. № АБ-94-00-142/1/18.02.2016г.
отказ на Главен архитект на община Радомир да издаде разрешение за строеж на
обект: “Въздушна кабелна мрежа “Мултимедиа” Стефаново-Долни Раковец” са
изложени доводи съответстващи на материално правните разпоредби непозволяващи
издаване на разрешение за строеж. При това положение не са налице отменителните
основания и по чл. 146, т. 4 и т. 5 от ЗУТ и жалбата е изцяло неоснователна,
поради което съдът я отхвърля.
При този изход на спора, неоснователна се явява
претенцията на оспорващия за присъждане на строените разноски.
Ответната страна претендира разноски. Заявената
претенция е направена своевременно. Разгледана по същество и с оглед изхода на
спора е основателна. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по
жалбата юрисконсулско възнаграждение в размер на 600лева, определено по реда на
чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 215 от
ЗУТ, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Мултимедиа-БГ”ЕООД против заповед
№ ДК-10-ЮЗР-38 от 12.04.2016г. на началника на РДНСК, Югозападен район.
ОСЪЖДА
“Мултимедиа-БГ”ЕООД, с ЕИК 130123223, със седалище и адрес на управление
на дейността гр. София, жк. “Зона Б-
Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен
срок от получаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ:/п/