РЕШЕНИЕ

№307

гр. Перник, 20 септември 2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на шестнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 347/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от А.Н.Г., с ЕГН **********,*** срещу обективиран в писмо изх. рег. № 1920р-340 от 06.06.2016г. отказ на Началник Първо РУ-гр. Перник за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и отнемане на издадено разрешение серия РК № 0203786, както и отнемане на притежавано от заявителя огнестрелно оръжие и боеприпасите към него.

В жалбата се излагат аргументи, че отказът е незаконосъобразен и постановен при съществени нарушения на административно производствените правила. Оспореният акт бил немотивиран и вътрешно противоречив. С оглед на тези твърдения иска от съда да отмени оспорения отказ и да присъди направените по делото разноски. Предсавя се и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата-Началник на 01 РУ”П”-Перник към ОД на МВР-Перник, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Перник след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното:

По фактите:

Отказ рег. № 1920р-340 от 06.06.2016г. на Началник на Първо Районно управление-Перник е връчен на жалбоподателя на 16.06.2016г., видно от положен подпис върху самия акт. Жалбата до съда е входирана от ответника с вх. № 192000-7973 от 29.06.2016г.. Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Физическото лице-А.Г., притежава разрешение серия РК, № 0203786 за носене и употреба на огнестрелно оръжие, видно от представеното по делото разрешение. Разрешението е издадено от Началник на Първо РУ-Перник и е със срок до 13.05.2016г..

Със заявление вх. № 192000-5444 от 03.05.2016г. настоящия жалбоподател е поискал продължаване срока на разрешителното за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Изложил е съображения, че същото му е необходимо за самоохрана, тъй като е управител на “М*** и съдружник в “Б*** и му се налага да носи служебни пари за заплати на работници, както и да отчита дневни обороти в банки. Към заявлението е представил документи.

В справка рег. № 1920р-2886 от 26.05.2016г., оперативни работници, на които е възложена проверката са направили проверка на заявлението по линия на “Териториална полиция” и по линия “Криминална полиция”. Констатациите са, че за заявителя няма данни да е нарушавал обществения ред, както и няма данни да контактува с лица, извършили престъпления и такива с криминални прояви. Същият няма криминалистични регистрации и няма данни да поддържа връзки с криминално проявени лица. Няма данни да се занимава с незаконна дейност. Няма данни срещу заявителя да са прилагани мерки по ЗЗДН.

С процесния отказ е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, постановено е отнемането на разрешение серия РК, № 0203786 за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и е отнето притежаваното от заявителя огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Административния орган е приел, че за лицето кандидатстващо за разрешение не е налице основателна причина да притежава огнестрелно оръжие.

Така установената фактическа обстановка се възприема от представените с административната преписка писмени доказателства и въз основа на нея се правят следните правни изводи:

Административният акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган. Заявленията, съгласно чл. 81 от ЗОБВВПИ се подават до началника на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя и съответно разрешенията или отказите се издават от същия. Съгласно чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР по постоянния адрес на физическото лице, респ. по адреса на съхранение, е компетентен да издава разрешение за съответната дейност. По делото е представена заповед № 313з-377 от 23.02.2016г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която издателят на оспорвания отказ е определен да замества началника на 01 РУ”П” от 22.02.2016г. до завръщането на титуляра. По силата на изричаната заповед подписалият акта разполага в пълен обем с правомощия на началник на районното управление. С оглед изложеното настоящия състав приема, че издателя на акта разполага с правомощията визирани в чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Въз основа на това следва, че административният акт е валидно издаден от материално и териториално компетентен орган и не са налице основания за отмяната му в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният акт е издаден в условията на оперативна самостоятелност и при преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Отказът е в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Посочени са правнорелевантните за хипотезата на чл. 76 от ЗОБВВПИ факти, като наред с това административният орган е приел, че по реда на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ фактите са недоказани, относно наличието на основателна причина и необходимост на заявителя от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоохрана, която по несъмнен начин да обосновава издаване на исканото разрешение. При издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и административното производство е проведено при липсата на съществени такива. С оглед на изложеното не се установяват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Общите положения за придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, оръжия и боеприпаси са разписани в чл. 50 и сл. от ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол е законосъобразността отказ на началника на Първо РУ”Полиция” към ОД на МВР-Перник, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Според разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешение не се издава на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Безспорно е, че жалбоподателят притежава разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие със срок по чл. 84, ал.2 от закона – до 13.05.2016г., като същият е подал заявление за подновяване на 03.05.2016г., т.е. преди изтичане на срока на действие на притежаваното разрешително. Съгласно нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР с изискуемите приложения към него, като съгласно ал. 3, разрешението за подновяване се издава по реда на чл. 83. По аргумент от чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Независимо от употребената в закона терминология "подновяване на разрешението", процедурата се извършва като при първоначалното издаване на разрешение, предвид препратката на чл. 87, ал. 3 от закона към чл. 83, който регламентира реда за издаване на разрешението. Поради тази причина, дали се касае за първоначално издаване на разрешение или става въпрос както е в случая за подновяване на разрешението, заявителя следва да докаже необходимостта от притежаването на оръжие.

В случая заявлението е мотивирано с това, че настоящия жалбоподател е управител на търговски дружества и му се налага да носи пари за заплати на работниците и да отчита дневните обороти в банки. По отношение на снабдяване с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ за служебни и за граждански цели в законодателството ни е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. От представената по делото административна преписка и от ангажираните от жалбоподателя доказателства не се установява и не се доказва основателна причина за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и не се оборват изводите на административния орган за липсата на основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие.

Независимо от това дали искането е за служебни или за граждански цели е необходимо съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, заявителя да обоснове и докаже основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Анализът на този текст от закона налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване, респ. съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават несъмнен извод, че е налице основателна причина. Наличието й е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическото лице притежанието на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Следователно, издаването на законосъобразен индивидуален административен акт в случая включва освен констатирането на обстоятелствата, за установяването на които цитираната разпоредба изисква съответния, надлежно издаден официален писмен документ, и обсъждането на въпроса за наличието на основателна причина, свързана с необходимост от притежание на оръжие. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите за издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина. На основание чл. 170, ал. 2 от АПК в негова доказателствена тежест е да установи наличието на условия за издаване на исканото разрешение, като до приключване на съдебното дирене не се ангажираха относими доказателства, който да се кредитират като основателна причина за носене на огнестрелно оръжие. Няма каквито и да било данни за отправяни заплахи и закани за посегателства върху живота и здравето му, доказателства за извършени конкретни актове от други лица, които да са застрашили личната му безопасност и които да обосноват необходимост с оглед личната му сигурност и защита за в бъдеще да носи огнестрелно оръжие. Потенциалната нужда от такова оръжие във връзка с дейността му като управител и съдружник в търговски дружества сама по себе си не представлява основателна причина по смисъла на закона. Самоотбраната предполага реална опасност от посегателства, каквато не е установена от жалбоподателя, както в административното производство, така и в производството пред съда. Въведеният от закона разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини, изброени в закона, тъй като дейностите по ЗОБВВПИ, вкл. носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него са свързани с висок риск от обществена опасност. Определяща за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение за огнестрелно оръжие за самоотбрана е реалната опасност от посегателства върху живота, здравето и имуществото на физическото лице, което го иска, каквато в случая не се констатира. На безспорно високия риск от обществена опасност, която се свързва с дейностите с огнестрелно оръжие, следва да съответства основателна причина, за да бъдат разрешени. Самоотбраната като такава предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по друг начин. Дейността на жалбоподателя като управител на търговски дружества и пренасянето от него на парични средства сама по себе си не представлява такава опасност, а осъществяването й не предполага носенето на оръжие. В нормативната уредба са разписани правила за осъществяване на охрана на търговски и други обекти, както и относно пренасянето на парични суми, при прилагането и спазването, на които жалбоподателят разполага с възможност да организира защитата на имуществото си. С издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие не би се постигнала заявената цел да се охраняват собствените му търговски интереси свързани с парични постъпления и обороти.

В крайна сметка носенето на оръжие не е субективно право на желаещия, а следва по недвусмислен и категоричен начин да се обоснове и докаже необходимост от притежанието му.

Последица на отказа да се издаде исканото разрешение е приложената принудителна административна мярка отнемане на разрешение за носене и съхранение серия РК, № 0203786 и изземване на притежаваното от него късо огнестрелно оръжие-пистолет “Валтер Р22” и боеприпаси за него. Законовата уредба е в чл. 155 и чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ. След като е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и срока на предходното такова е изтекъл, то се обуславя приложимостта на тази принудителна мярка. В чл. 153, т. 6 е дадено правомощие на органите на МВР да осъществяват контрол върху дейности с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия чрез отнемане на издадено разрешение по реда на този закон и изземване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Изземването е кумулирано с отнемане на разрешението с оглед разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В случая е постановено решение за отнемане на разрешение и лицето, спрямо което е постановено предава изделията обект на разрешителното. С оглед на това разпоредителната част на акта, кореспондира с посоченото от органа правно основание и в тази си част решението на органа се явява законосъобразно и съответно на материално правните норми.

По изложените съображения административният съд счете, че оспорваното решение е действителен индивидуален административен акт, издаден в предвидената от закона форма, при спазване на съществените процесуални правила и в съответствие с материалния закон и предвидените в него цели. Жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Г. против обективиран в писмо изх. рег. № 1920р-340 от 06.06.2016г. отказ на Началник Първо РУ-гр. Перник за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/