О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 157

Гр. Перник, 15.09.2016 година.

Административен съд Перник, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 209 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба вх. № 32 319 от 23.12.2015 година на И.П.Д. с ЕГН **********, в качеството му на родител и законен процесуален представител на малолетното дете *** с ЕГН **********, чрез адвокат *** срещу Агенция за социално подпомагане, за извършени действия и бездействия от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. *** за сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, представляващи претърпени неимуществени вреди от малолетното дете, вследствие на принудително отнемане от неговата биологична майка, докато е било кърмено и нанасяне на трайна вреда върху здравословното му състояние.

По така подадената искова молба е образувано административно дело № 12 478 по описа за 2015 година на Административен съд – София град, което с Определение № 854 от 12.02.2016 година е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд Перник.

Пред Административен съд Перник е образувано административно дело № 109 по описа за 2016 година, по което съдията – докладчик е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния административен съд за определяне на компетентния съд.

С Определение № 4281 от 12.04.2016 година, постановено по административно дело № 3 666 по описа за 2016 година на Върховния административен съд е определен за компетентен съд Административен съд Перник, който да се произнесе по исковата молба на И.П.Д. ***, в качеството му на родител и законен процесуален представител на малолетното дете *** П..

Пред Административен съд Перник е образувано настоящото административно дело № 209 по описа за 2016 година, по което съдията – докладчик с Разпореждане от 03.05.2016 година е оставил делото без движение, като е дал задължителни указания на ищеца.

С уточняваща молба вх. № 1 820 от 11.07.2016 година процесуалния представител на ищеца адвокат Анели Чобанова категорично заявява, че предявената претенция в размер на 3 000 лева е за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2015 година – дата на принудителното изземване на малолетното дете от майка му и настаняването му в Дом за медико – социални грижи за деца „***“ /ДМСГД/ гр. София. Заявява, че претендирана сума е вследствие на извършени незаконосъобразни действия и бездействия на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ гр. ***, за това, че на 15.06.2015 година без предварително надлежни и надеждни доказателства, с които да разполага ДСП е поискано от органите на полицията – вх. № 262000-926 от 15.06.2015 година прилагане на мярка за полицейска закрила /принудително отнемане на детето от майката/, съответно на 16.06.2015 година без да са изчерпани мерките за закрила по Закона за закрила на детето малолетното дете е настанено в Дом за медико – социални грижи за деца „***“ гр. София. Твърди, че със Заповед № ЗД 13-11 от 16.06.2015 година на директора на ДСП гр. *** малолетното дете спешно е настанено в Дом за медико – социални грижи за деца „***“ гр. София, въз основа на извършените по – горе действия на 15 и 16 06.2015 година. Процесуалният представител на ищеца категорично заявява, че посочената по – горе Заповед № ЗД 13-11 от 16.06.2015 година на директора на ДСП гр. ***, с която малолетното дете е настанено спешно в ДМСГД „***“ гр. София не е отменена, а е произвела своето действие /виж т. 2, стр. 2 от уточняващата молба/, както и не е поискала отмяна на извършените незаконосъобразните действия или бездействия на ДСП гр. ***.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, след като се запозна с исковата молба, уточняващата молба и приложенията към тях, приема, че така подадената искова молба е недопустима по следните съображения:

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, уточняващата молба и приложенията към тях, настоящия съдебен състав приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от И.П.Д. с ЕГН **********, в качеството му на родител и законен процесуален представител на малолетното дете *** П. с ЕГН **********, чрез адвокат *** срещу Агенция за социално подпомагане, за извършени действия и бездействия от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. ***, с която претендира присъждане на обезщетение в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2015 година – дата на принудителното изземване на малолетното дете от майка му и настаняването му в Дом за медико – социални грижи за деца „***“ гр. София, вследствие на извършени незаконосъобразни действия и бездействия на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ гр. ***, обективирани в Заповед № ЗД 13-11 от 16.06.2015 година на директора на ДСП гр. ***, с която малолетното дете спешно е настанено в Дом за медико – социални грижи за деца „***“ гр. София, издадено въз основа на извършени действия – полицейска закрила и настаняване в ДМСГД.

По делото безспорно е установено, че № ЗД 13-11 от 16.06.2015 година на директора на ДСП гр. ***, с която малолетното дете спешно е настанено в Дом за медико – социални грижи за деца „***“ гр. София не е отменена, съответно е влязла в законна сила, който факт се признава и от ищеца.

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 и чл. 203, ал. 1 от АПК, на административните съдилища са подведомствени делата по искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Отговорността на държавата или общините по чл. 1 от ЗОДОВ предполага наличието на елементите от фактическия й състав, а именно вреда – имуществена или неимуществена, действителна такава или пропусната полза, която да е причинена пряко или непосредствено от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност. При кумулативната даденост на всички елементи от фактическия състав на правната норма е допустимо исковото производство по този ред пред административния съд. Исковете се разглеждат по реда установен в АПК.

От своя страна чл. 204 от АПК обуславя допустимостта на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ от предхождаща отмяна по съответния ред на акта, действието или бездействието, посочена като причина за твърдените вреди, или предявяването им в условията на евентуалност спрямо образувано вече съдебно производство по оспорване законосъобразността на акта, действието или бездействието. В случая, предявения иск за обезщетение, за претърпени неимуществени вреди е предявен без да е изпълнено нито едно от двете посочени процесуални предпоставки. По делото не са представени доказателства за отмяна на Заповед № ЗД 13-11 от 16.06.2015 година на директора на ДСП гр. ***, с която малолетното дете спешно е настанено в Дом за медико – социални грижи за деца „***“ гр. София, а напротив налице са твърдения в обратната насока, а именно че заповедта е действаща.

На следващо място в случая не може да бъде приет за допустим така предявения иска и на основание чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като цитираната разпоредба също предпоставя допустимостта на иска за обезщетение от искане за отмяна на незаконосъобразни действия или бездействия. В исковата молба и уточнението към нея липсва искане от страна на ищцата за отмяна на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица – служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. ***. В посочения смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Определение № 790 от 26.01.2016 година, постановено по административно дело № 327 по описа на съда за 2016 година, на VІІІ отделение.

Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав, счита че не са налице абсолютните процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на иск, поради което така предявения иск е процесуално недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА искова молба вх. вх. № 32 319 от 23.12.2015 година на И.П.Д. с ЕГН **********, в качеството му на родител и законен процесуален представител на малолетното дете *** с ЕГН **********, чрез адвокат *** срещу Агенция за социално подпомагане, за извършени действия и бездействия от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. ***, с която се претендира обезщетение в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 209 по описа за 2016 година на Административен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 – дневен срок от връчването му на ищеца.

Съдия: