О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 313

Гр. Перник, 26.09.2016 година.

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар Т.М., като разгледа административно дело № 263 по описа на Административен съд Перник за 2016 година докладвано от съдия Ивайло Иванов, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 161 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по молба с вх. № 1955 от 26.07.2016 година на А.П.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.В.С. *** за възстановяване срока за обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 от 13.07.2015 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по административно дело № 263 по описа за 2016 година на Административен съд Перник е образувано по жалба с вх. № 1467 от 06.06.2016 година на А.П.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.В.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от 13.07.2015 година, на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

С разпореждане 20.06.2016 година, в изпълнение на разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от АПК, настоящия съдебен състав служебно е изискал административната преписка, тъй като жалбата е подадена не по надлежния ред чрез административния орган, а пред Административен съд Перник.

При извършване на задължителната проверка по чл. 159 от АПК настоящия съдебен състав констатира, че подадената жалба срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от 13.07.2015 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е недопустима, като просрочена и с Определение № 113 от 08.07.2016 година е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото.

В срока за обжалване на прекратителното определение е депозирана частна жалба, както и молба с вх. № 1955 от 26.07.2016 година от процесуалния представител на жалбоподателя за възстановяване срока за обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от 13.07.2015 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник на основание чл. 161 от АПК.

С Определение от 02.08.2016 година, на основание чл. 66, ал. 1от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, по подадената молба делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е дадена възможност на ответната страна да изрази становище в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Ответникът по молбата за възстановяване на срока – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник не е взел становище по молбата.

В проведеното съдебно заседание на 19.09.2016 година, процесуалния представител на жалбоподателя адвокат С.С. поддържа молбата на А.П.Д. по изложените в нея доводи, като моли възстанови срока за обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от 13.07.2015 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, съответно да отмени Определение № 113 от 08.07.2016 година, с което е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото и продължи съдопроизводствените действия по разглеждане законосъобразността на процесната заповед. Поддържа твърденията си, че жалбоподателят е разбрал за процесната заповед на 18.05.2016 година по време на проведено съдебно заседание по а.н.дело № 194 по описа за 2016 година на районен съд Радомир, образувано по подадена жалба срещу Наказателно постановление № 15-5314-000382 от 13.07.2015 година.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Перник счита, че в разглеждания случай не са налице основанията, предвидени в чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване срока за обжалване, поради следното:

Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК регламентира възможността да се поиска възстановяване на срока за обжалване на административен акт пред съда, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, като искането може да бъде направено и с жалбата. От изложеното в подадената от А.П.Д. молба за възстановяване на срока и в проведеното открито съдебно заседание на 19.09.2016 година, не може да се направи извод, че настоящия случай попада в първата хипотеза, която визира настъпването на особени непредвидени обстоятелства, като теорията и практиката приемат, че са факти от действителността, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока за обжалване, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие.

Съгласно втората алинея на посочената норма, в искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи основанията по ал. 1. За да се възстанови пропуснат срок, страната искаща неговото възстановяване, следва да докаже наличието на една от двете алтернативни предпоставки за пропускането му, в случая, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани или преодолее, за да реализира правата си.

Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба – такива, които имат изключителен и изненадващ характер и които са настъпили в течение на срока за обжалване, вследствие на което обективно са попречили на лицето да предприеме дължимото процесуално действие.

Не е налице и поведение на администрацията, което да е въвело жалбоподателя в заблуждение, тьй като административния орган е извършил необходимите процесуални действия по съобщаване на оспорената заповед, в която се съдържа изрично указание, че заповедта може да се обжалва в 14-днвене срок по административен ред пред директора на ОД на МВР Перник и по съдебен ред пред Административен съд Перник. В тази връзка липсват твърдения и доказателства за такова поведение от страна на административния орган. Заявеното в молбата и в открито съдебно заседание на 19.09.2016 година, че жалбоподателят е разбрал за издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 на 18.05.2016 година по време на проведено съдебно заседание по а.н.дело № 194 по описа за 2016 година на районен съд Радомир, във връзка с подадена от него жалба срещу Наказателно постановление № 15-5314-000382 от 13.07.2015 година, не кореспондира с представеното писмено доказателство по делото за връчване на наказателното постановление при отказ на наказаното лице на 23.02.2016 година, като отказа е удостоверен с подписа на един свидетел – очевидец, а именно Велизар Валентинов Иванов с ЕГН ********** ***.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира, че направеното искане за възстановяване на срока за оспорване по съдебен ред на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 от 13.07.2015 година на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник е неоснователно и следва да се отхвърли. Срочността на оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебно производство, за която съдът следи служебно, поради което е налице и Определение № 113 от 08.07.2016 година, с което е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 161, ал. 3 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на А.П.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.В.С. ***, ул. „***“ *** за възстановяване срока за обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-5314-000043 от 13.07.2015 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: