О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр. Перник, 13 септември 2016г.
Административен съд Перник в закрито заседание
проведено на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 383/2016 г. година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж.П.С. ***,
Районна прокуратура-Радомир, Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Перник. В исковата молба са предявени осъдителни искове против
посочените ответници, изхождащи от утвърдената практика на СЕС, принципа на
отговорност на държавите-членки и принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в
чл. 4, пар. 3 от ДФЕС, в това число чл. 4, ал. 1, буква “а” и “б” от
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с чл. 7 от
Конституцията на Република България. С уточнителна молба се конкретизират
ответниците и претенциите, на които се основават исковете. В уточнителната молба изрично се сочи, че
претенцията не произтича от отменен по съответния ред административен акт, нито
незаконосъобразни действия, които претендира да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
С исковата молба се предявява иск за поправяне на
вреди. Иска да бъде осъдена Община Радомир за нарушения на чл. 8 от ЕКЗПЧОС,
чл. 61 от Регламент № 1698/2005г., чл. 61 от Хартата на основните права на ЕС и
чл. 28 от Конвенцията за защита правата на хората с увреждания и да заплати на
ищцата 33753.40лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди настъпили от постоянната тревожност, от загубена възможност, от създадени
стресови ситуации и отрицателни емоции довели до влошаване на показателите
отчитащи здравословното състояние на ищцата, както и предявява иск при
условията на евентуалност да бъде осъдена община Радомир да заплати 80% от
посочената по-горе сума, т.е. 27 002.72лв., ведно с мораторната лихва,
както и да осъди община Радомир съдът да определи сума ex aequo et bono
съизмерима с европейското право, ведно с мораторната лихва. Искът се основава
на превишаване на правомощията на Кмета на общината и заобикалянето и точното
прилагане на закона, касателно назначаване на служители в община Радомир, с
професионални съмнителни качества. С тези си действия ответника целял да
навреди на ищцата, която била лице с трайно увреждане и по този начин да я лиши
от питейна вода.
По отношение на ответника Общински съвет Радомир се предявява
иск за поправяне на вреди. Твърди нарушение на чл. 61 от Регламент №
1698/2005г., чл. 20 и чл. 26 от Хартата на основните права и чл. 28 от
Конвенцията за защита правата на хората с увреждания на ООН във връзка с
осигуряване на чиста питейна вода и иска този ответник да бъде осъден да й
заплати сума в размер на 16 876.70лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от загубената възможност да бъде
изпълнен проект по мярка 321 от Стратегията за местно развитие на СНЦ”МИГ
Радомир-Ковачевци-Земен”, както и иска при условията на евентуалност да се
осъди Общински съвет Радомир да заплати
80% от посочената по-горе сума, т.е. 13 501.36лв., ведно с мораторната
лихва, както и да осъди Общински съвет Радомир да заплати сума ex aequo et bono
съизмерима с европейското право, ведно с мораторната лихва. Искът се основава
на непрозрачност, на липса на приемственост между идентифицираните потребности
на местното население при изготвяне на стратегия /за ремонт на водопроводна
мрежа на с. Николаево/ и подписаните след това договори финансирани от
европейския бюджет, както и нарушен подход “отдолу нагоре”, укрити и отклонени
средства от общинския бюджет, като по
този начин е нарушил нейни права тъй като средствата от европейския бюджет са и
за хора с увреждания.
По отношение на Районна прокуратура Радомир е предявен
иск за поправяне на вреди произтичащ от нарушения на чл. 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи; чл. 7 от Директива 2012/13ЕС по отношение достъпа
на материали по преписка 1578/2013г., чл. 22 от Конвенцията за защита на хората
с увреждания на ООН, като съдът се иска да се осъди Районна прокуратура Радомир
да й заплати сумата от 33 753.40лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди настъпили от постоянна тревожност, създадени
непреодолими пречки и създадени стресови ситуации и отрицателни емоции, довели
до влошаване показателите отчитащи здравословното й състояние. Иска при
условията на евентуалност да се осъди този ответник да заплати 80% от посочената по-горе сума,
т.е. 27 002.72лв., ведно с мораторната лихва, както и да се определи сума
ex aequo et bono съизмерима с европейското право, ведно с мораторната лихва. Исковете
се основават на нарушаване на принципа
на равнопоставеност между страните по преписка 1578/2013, с неуведомяване от
страна на прокурора за резултатите от приключилата проверка и неосигуряване на
достъп до материалите по нея. Сочи тенденциозно отношение спрямо нея и
толериране на кмета на общината, тъй като не била образувана проверка по жалба
на нея и на нейната дъщеря във връзка с разрушаване на обезопасителни
съоръжения на кладенец, от който тя черпела питейна вода.
По отношение на ответника ОД на МВР-Перник за косвено
съучастие с останалите ответници се предявява иск за заплащане на сума в размер
на 16 876.70лв.. При условията на евентуалност иска да се осъди този
ответник да заплати 80% от посочената
по-горе сума, т.е. 13 501.36лв., ведно с мораторната лихва, както и да се
определи сума ex aequo et bono съизмерима с европейското право, ведно с
мораторната лихва.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с така исковата молба и приложените към нея доказателства,
както и с уточнителната такава намира, че делото не е подсъдно на Административен съд Перник. Доводите
за това са следните:
Националното процесуално законодателство е
единственото приложимо по делата, включително когато се прилага правото на ЕС.
Общностни процесуални норми за делата пред националните съдилища няма.
Принципът на процесуалната автономия е формално закрепен в чл. 19, § 1,
ал. 2 от ДЕС. Вътрешният правен ред на всяка държава е този, който
определя компетентната юрисдикция и процедурните правила за осигуряването на
защитата на правата на частните лица, произтичащи от директния ефект на
Общностното право.
Административните съдилища са компетентни да
разглеждат искове за обезщетения за
вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни
органи и длъжностни лица, съгласно чл. 203 от АПК. По силата на чл. 204, ал. 1
от АПК такъв иск се предявява след отмяната на административния акт. В случая,
изрично в уточнителната молба се заявява, че няма издаван административен акт и
респ. не е оспорван. Също така се заявява, че исковете й не произтичат от
действие или бездействие, което да иска да се установи от съда като
незаконосъобразно. При това положение чл. 203, във вр. с чл. 204, ал. 1 и ал. 4
от АПК е неприложим.
Делото следва да се изпрати на Окръжен съд Перник с оглед
цената на иска и възможността да се разгледа по реда на Закона за задълженията
и договорите, респ. непозволено увреждане.
С оглед изложените съображения настоящия състав
намира, че предявения иск не може да се разгледа от административен съд по реда
на АПК. Поради тази причина производството по АД
№ 383/2016г. пред Административен
съд-Перник следва да бъде прекратено и
делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен
съд Перник.
Водим от изложеното и на
основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА делото по подсъдност
на Окръжен съд Перник.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 383/2016г. по описа на Административен съд Перник.
Определението не подлежи на
обжалване.
Съдия:
/п/