О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
Гр. Перник, 13.09.2016 година.
*** в закрито заседание на тринадесети септември през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 384/2016 година
година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 4, § 3 от Договора за
Европейския съюз /ДЕС/.
Образувано е по искова молба вх. № 2 051 от
11.08.2016 година на Р.Б.М. с ЕГН ********** *** против ***, със седалище и
адрес на управление гр. Радомир, ***, ***, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, *** и ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***. В исковата
молба ищеца твърди, че е налице злоупотреба с власт, превишаване на
пълномощията и наличие на конфликт на интереси от страна на ***, което е в
противоречие с разпоредбите на европейското законодателство и общите принципи
на правото на Съюза, съответно съдебните актове /Определение № 6 987/22.05.2013
година/, постановено от Върховния административен съд и /Определение №
124/17.06.2013 година/, постановено от *** са в противоречие с нормите на
Съюза, с Директива 2006/123/ЕО, Директива 2000/78/ЕО и съдебната практика на
Съюза на Европейския съюз. Моли съда да осъди ответниците да заплатят сумата от
267 624 /двеста шестдесет и седем хиляди шестстотин двадесет и четири/
лева, представляваща обезщетение за пропусната възможност за периода от
01.02.2013 година до 01.02.2015 година или при условията на евентуалност да
заплатят сумата от 133 812 /сто тридесет и три хиляди осемстотин и
дванадесет/ лева, представляваща 50 % от изцяло претендираната сума, ведно с
лихва за забава в размер на 2000 /две хиляди/ лева, считано от датата на
подаване на заявленията на ищцата за кандидатстване с проектно предложение по
мярка 312 от Стратегията за местно развитие на *** до предявяване на иска,
както и законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на
иска до окончателното им изплащане, ведно с направените по делото разноски.
При условията на евентуалност моли съда да осъди
ответниците да заплатят сумата от 133 812 /сто тридесет и три хиляди осемстотин
и дванадесет/ лева, представляваща 50 % от изцяло претендираната сума, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от загуба на възможност за
формиране на бъдещи бизнес отношения с клиенти и доставчици, поради нарушаване
на нейните права, произтичащи от липсата на прозрачност, равно третиране,
правна сигурност, ефективна съдебна защита и недискриминация.
При условията на евентуалност моли съда да осъди
ответниците да заплатят сумата, която определи ex aequo et bono за загубената възможност
да реализира стопанска дейност, поради нарушаване на равното третиране,
правната сигурност, ефективна съдебна защита и недискриминация за периода от 01.02.2013
година до 01.02.2015 година.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с така подадената искова молба и направеното уточнение към
нея, и приложените писмени доказателства, намира, че делото не е подсъдно на *** по следните съображения:
Принципът на отговорността на държавите – членки за
вреди от нарушаване правото на ЕС въз основа на принципа на лоялно
сътрудничество по чл.
4, § 3 от ДЕС е развит от съдебната практика на СЕС.
Практиката на СЕС предвижда, че националните съдилища, чиято задача е да
прилагат Общностното право в рамките на компетентността си, трябва да
гарантират пълното действие на общностните норми и да защитават правата, които
те дават на лицата. Цялостната ефективност на нормите на Общността би била
накърнена, ако лицата нямат възможност да получат обезщетение при засягане на
правата им от нарушение на Общностното право по вина на държава – членка,
поради което принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на
частноправни субекти от неизпълнение на правото на ЕС по вина на държавата, е
присъщ на системата на Договора за ЕС.
В това отношение СЕС е приел, че увредените
частноправни субекти имат право на обезщетение на горното основание при
кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: 1. предмет
на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на
частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено
и 3. да съществува пряка причинно – следствена връзка между нарушението и
претърпяната от частноправните субекти вреда /Решение по дело Danske
Slagterier, Решение от 26 януари 2010 година по дело
С-118/08 година./
При липсата на право на Общността, вътрешният правен
ред на всяка държава –членка определя компетентните съдилища и регламентира
процедурните правила за производствата, предназначени да осигурят пълна защита
на правата на лицата, които те придобиват от Общностното право /Решение на СЕО
от 19 ноември 1991 година, Andrea Francovich Danila Bonifaci и други срещу
Република Италия – обединени дела
С-6/90 и С-9/90/.
Тъй като националното ни законодателство не предвижда
отделен, специален процесуален ред, по който да се реализира отговорността за
вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на неприлагането на
Общностното право по вина на България като държава – членка на ЕС независимо
кой е публичният орган, извършил нарушението, т.е. независимо дали е орган на
законодателната, съдебната или изпълнителната власт, съгласно утвърдената
съдебна практика на СЕС в този случай националният съд следва да приложи
инцидентно такива процесуални правила, които не са по – неблагоприятни от тези,
регулиращи подобни вътрешни искове /принцип на равностойност/, които,
едновременно с това, не правят практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правата, предоставени от общностния правов ред /принцип на
ефективност/, като в този смисъл е Решение на СЕС от 13 март 2007 година по дело
С-432/05/.
Националното процесуално законодателство е
единственото приложимо по делата, включително когато се прилага правото на ЕС.
Общностните процесуални норми за делата пред националните съдилища няма.
Принципът на процесуалната автономия е формално закрепен в чл.
19, § 1, ал. 2 от ДЕС. Вътрешният правен ред на всяка държава
е този, който определя компетентната юрисдикция и процедурните правила за
осигуряването на защитата на правата на частните лица, произтичащи от директния
ефект на Общностното право.
Административните съдилища са компетентни да
разглеждат искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия
и бездействия на административни органи и длъжностни лица, съгласно чл. 203 от АПК. По силата на чл.
204, ал. 1 от АПК такъв иск се предявява след отмяната на административния акт.
В случая, изрично се заявява, че няма издаван административен акт и респ. не е
оспорван. Също така се заявява, че исковете не произтичат от действие или
бездействие, което да иска да се установи от съда като незаконосъобразно. При
това положение чл. 203, във връзка с чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК е
неприложим.
Административните съдилища са компетентни да
разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани
и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а всички други претенции за обезщетения за
вреди, извън чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, са родово подсъдни на общите граждански
съдилища /вреди по чл.
45 и следващите от ЗЗД или по чл. 2
от ЗОДОВ/.
С оглед всичко гореизложено и предвид цитираните по – горе
принципи на лоялно сътрудничество, на равностойност и ефективност, както и
предвид установените от практиката на СЕС материалноправни основания за
ангажиране отговорността на държавата ни по чл.
4, § 3 от ДЕС, настоящият съдебен състав на *** приема, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл.
1, ал. 2 от ЗОДОВ – т.е. така предявеният иск не
може и не следва да се разглежда по АПК във връзка с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което административният съд не е
компетентен да разгледа същия.
С оглед изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че предявения иск не може да се разгледа от настоящия административен
съд по реда на АПК, като дело следва да бъде прекратено и бъде изпратено на
компетентния за разглеждането му съд.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на ***
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА административно дело № 384 по описа за 2016 година
на Администтративен съд Перник по подсъдност на Окръжен съд Перник.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 384 по
описа за 2016 година на Администтративен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: