О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 158

гр. Перник, 16 септември 2016г.

Административен съд Перник в закрито заседание проведено на шестнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Съдия: Слава Георгиева

Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 393/2016 г. година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на ЕТ ”М***”, представлявано от управителя Р.Б.М., с ЕИК 202362263, със седалище и адрес на управление на дейността с. Николаево, общ. Радомир, обл. Перник против Министерство на земеделието и храните и е с посочено правно основание изведено от титулната страница на същата чл. 4, пар. 3 от ДФЕС във връзка с чл. 7 от Конституцията на Република България. В исковата молба са предявени осъдителни искове против посочения ответник, като се иска да се установи нарушение на правото на ЕС от Министерство на земеделието и храните, поради грешка или небрежност от неизпълнение на задължение, с което е одобрило некачествена стратегия за местно развитие на СНЦ”МИГ Радомир-Кавачевци-Земен” и допуснало същата де се изпълни при условията на привидно прилагане на разпоредби от Наредба № 23 от 18.12.2009г. на МЗХ и конфликт на интереси, като се иска осъждане на ответника да заплати сума в общ размер на 250 385.20лв., представлявяща обезщетение за пропусната възможност, ведно с мораторната лихва в размер на 2000лв., считано от датата на подаване на заявленията на ищцата за кандидатстване с проектно предложение по мярка 312 от Стратегията за местно развитие на МИГ”Радомир-Земен-Ковачевци” до предявяване на иска, както и законната лихва върху главниците, считано от дата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, ведно с направените по делото разноски. Предявява и иск при условията на евентуалност да бъде осъдена ответната страна да заплати 70% от посочената по-горе сума или 175 269.64лв., представляваща обезщетение за загуба на възможност в резултат на нарушаване на правото на ЕС, ведно с мораторната лихва в размер на 2000лв., считано от датата на подаване на заявленията на ищцата за кандидатстване с проектно предложение по мярка 312 от Стратегията за местно развитие на МИГ”Радомир-Земен-Ковачевци” до предявяване на иска, както и законната лихва върху главниците, считано от дата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, ведно с направените по делото разноски. Предявява и иск при условията на евентуалност да се осъди ответната страна да заплати 70% от горепосочената сума или 175 269.64лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубена възможност.

При условията на евентуалност спрямо предходното иска да бъде определена сума ex aequo et bono за загубената възможност от ищцата нейното проектно предложение да се одобри по ПРСР 2007-2013г., в това число и за нанесени неимуществени вреди, като обезщетение за периода от 30.01.2013г.-01.11.2014г..

Видно от наведените в исковата молба фактически основания, обезщетенията се претендират от неизвършване на проверка на истинността на декларирани данни по заявление № 41-04-64 от 07.11.2011г., от допуснато наличие на субективизъм в оценителен процес при втори прием на стратегии по ос 4 подхода Лидер, мярка 431-1 от ПРСР 2007-2013 довело и до одобряване на некачествена стратегия за местно развитие на МИГ”Радомир-Ковачевци-Земен” и от нарушаване на разните възможности, тъй като нейното проектно предложение надвишавало определения в стратегията праг и по този начин кандидатът бил поставен в по-неблагоприятно положение. С оглед на това счита, че ответната страна е нарушила чл. 20, чл. 21, чл. 23, чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 52, ал. 2 от Регламент ЕО 1605/2002.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с исковата молба и с приложените към нея доказателства, както и с уточнителната такава намира, че делото не е подсъдно на Административен съд Перник. Доводите за това са следните:

Националното процесуално законодателство е единственото приложимо по делата, включително когато се прилага правото на ЕС. Общностни процесуални норми за делата пред националните съдилища няма. Принципът на процесуалната автономия е формално закрепен в чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС. Вътрешният правен ред на всяка държава е този, който определя компетентната юрисдикция и процедурните правила за осигуряването на защитата на правата на частните лица, произтичащи от директния ефект на Общностното право.

Националното ни законодателство не предвижда отделен, специален процесуален ред, по който да се реализира отговорността за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на неприлагането на Общностното право по вина на България като държава – членка на ЕС независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, т.е. независимо дали е орган на законодателната, съдебната или изпълнителната власт. Изхождайки от утвърдената съдебна практика на СЕС в този случай националният съд следва да приложи инцидентно такива процесуални правила, които не са по – неблагоприятни от тези, регулиращи подобни вътрешни искове /принцип на равностойност/, които, едновременно с това, не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правов ред /принцип на ефективност/, като в този смисъл е Решение на СЕС от 13 март 2007 година по дело С-432/05/.

Административните съдилища не са част от системата на общите съдилища, а са специализирани такива, съгласно чл. 119, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 128 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 4. защита срещу незаконно принудително изпълнение; 5. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица; 6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 8. установяване неистинността на административни актове по този кодекс. В случая претенциите не попадат в обхвата на чл. 128, ал. 1 от АПК.

В условията на ал. 2 на чл. 128 от АПК е допустимо предявяване на установителен иск, за установяване съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Искът е допустим само тогава, когато ищецът има правен интерес и не разполага с друг ред за защита. В случая, не е предявен установителен иск.

Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, съгласно чл. 203 от АПК. По силата на чл. 204, ал. 1 от АПК такъв иск се предявява след отмяната на административния акт. В случая, изрично се заявява, че няма издаван административен акт и респ. не е оспорван. Също така се заявява, че исковете й не произтичат от действие или бездействие, което да иска да се установи от съда като незаконосъобразно. При това положение чл. 203, във вр. с чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК е неприложим.

Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а всички други претенции за обезщетения за вреди, извън чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са родово подсъдни на общите граждански съдилища /вреди по чл. 45 и следващите от ЗЗД или по чл. 2 от ЗОДОВ/. Настоящият съдебен състав приема, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и така предявеният иск не може и не следва да се разглежда по АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което административният съд не е компетентен да разгледа същия.

С молба вх. № 2218/02.09.2016г. ищцата е поискала да и бъде възстановена сума в размер на 40лв. довнесена по сметка на Административен съд Перник. Искането е неоснователно.

Административен съд Перник, като се запозна с депозираната молба и като взе предвид, че е сезиран с искова претенция основаваща се на твърдения за причинени на ищеца вреди, следствие неправомерни от гледна точка на общностното право действия на ответника, намира, че в случая приложение намира определената такса в чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК. Позовавайки се на изложените съображения и като взе предвид, че националното ни законодателство не предвижда отделен, специален процесуален ред, по който да се реализира отговорността за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушения на Общностното право намира, че не е налице основание за отмяна на разпореждането от 19.08.2016г., с което е разпоредено да се внесе такса от 50лв.. Доколкото обезщетенията, предвидени в ЗОДОВ са изчерпателно изброени и се съдържат в разпоредбите на чл. 1, чл. 2, чл. 2а и чл. 2б от ЗОДОВ, то в нито една от тези норми не е предвидена отговорност на държавата за вреди причинени в резултат на нарушение правото на Европейския съюз. С оглед на това и след като специалният закон не е предвидил отговорността на държавата по визираното в исковата молба основание, то неприложима е и специалната разпоредба на чл. 2 а от тарифата, на която се позовава жалбоподателката. В тази връзка определение № 30 от 12.01.2015г. на ВКС по чГД № 7269/2014г..

С оглед изложените съображения настоящия състав намира, че предявения иск не може да се разгледа от административен съд по реда на АПК. Поради тази причина производството по АД № 393/2016г. пред Административен съд-Перник следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд Перник.

Водим от изложеното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА административно дело № 393/2016г. по описа на Административен съд Перник по подсъдност на Окръжен съд Перник.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 393/2016г. по описа на Административен съд Перник.

ОСТАВЯ искането формулирано в молба вх. № 2218/02.09.2016г. на ищцата без уважение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия:/п/