Р Е Ш Е Н И Е

№ 294

гр. Перник, 26 септември 2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 302 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от В.В.В.,*** против решение № 26 от 25.04.2016г. на Районен съд-Трън, постановено по АНД № 27 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-0361-000015 от 29.01.2016г., издадено от Началника на Районно управление (РУ) - Трън към ОД на МВР - Перник срещу В.В.В., като: за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са му наложени в кумулация административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. (осемстотин лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева) и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183, ал.1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева).

Недоволен от решението на Районен съд – Трън, В. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Моли за отмяна решението на първата съдебна инстанция и за произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. С.. Поддържа жалбата, като допълва същата с наличие на основание за отмяна на НП и поради образувано срещу В. за същото деяние наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). Представя Постановление от 08.04.2016г. за привличане на обвиняем и Постановление за вземане на мярка за неотклонение от 08.04.2016г. по ДП №26/2016г..

Ответникът по касационната жалба съда не изпраща представител и не взима отношение по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде отменен, както и да се отмени процесното наказателно постановление поради образувано срещу В.В.В. наказателно производство.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

За да постанови обжалваното решение Районен съд–Трън, на база събраните и анализирани доказателства е приел за установено от фактическа страна, че 24.01.2016 г. около 00:09 часа в гр. Трън служители на РУ-Трън във време на извършван контрол по опазване на обществения ред и по спазване правилата за движение по пътищата, спрели за проверка В.В., водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“. При поискване водачът не представил на проверяващите СУПМС и контролен талон към същото, както и свидетелство за регистрация на управляваното от същия МПС. Извършен на водача тест за алкохол с техническо средство установил, че В. управлява МПС с концентрация на алкохол от 1.14 ‰ съгласно показанията на „Дрегер алкотест 7410+“ с фабр. № 0040. За така установеното на същата дата на В. е съставен акт за три нарушения на ЗДвП в частта му, регламентираща задължения за водачите на МПС във време на управление да носят у себе си описаните по-горе документи, както и забрана да управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Съставеният акт за нарушение обосновал издаването на процесното наказателно постановление със съответно ангажиране на административнонаказателната отговорност на В.В. за тези нарушения.

При така установеното по фактите Районен съд–Трън при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го е приел, че същите не страдат от съществени пороци, които да обосноват отмяна на НП на процесуално основание.

По същество и относно приложимия и приложен материален закон решаващият съд, след преценка на доказателствата, събрани и приобщени по делото, е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване на трите вменени нарушения на ЗДвП, виновно и от наказаното лице, при управление на посочения автомобил и при вписаните в НП обстоятелства, с наложени наказания в законоустановения вид и в справедлив, съответно абсолютен, размер. Тези изводи са мотивирали потвърждаване на обжалваното НП в цялост.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Решението е правилно в частта му, отнасяща се до НП в частта, с която са наложени административни наказания за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП и нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183, ал.1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на 24.01.2016г. в гр. Трън касаторът, водач на МПС, не е носел у себе си СУМПС, контролен талон към същото, както и свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. С това е реализирал от обективна и субективна страна състави именно на вменените му две нарушения на ЗДвП, за което правилно и основано в закона е наказан с предвидените съответно както по вид, така и по размер административни наказания.

По отношение на решението, в частта за НП за нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, касационният състав след извършената служебно проверка за материална законосъобразност на постановения съдебен акт, като взе предвид и наведеното оплакване за допуснато в производството пред съда съществено процесуално нарушение и въз основа на представените писмени доказателства, както и материалноправния характер на принципа non bis in idem, намира, че решението е неправилно в тази му част.

От съдържащите се по делото доказателства е видно, че срещу В.В.В. е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) за същото деяние, съставляващо и процесното административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. На л. 35 от делото има писмо на Районна прокуратура Трън, което се позовава на АУАН № 15/24.01.2016г., който акт (с бланков №811620) е дал началото и на процесното административнонаказателно производство. Това писмо не е обсъдено от първоинстанционния съд и не е направена преценка по чл. 33 от ЗАНН дали за същото деяние не е образувано наказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. Съгласно алинея 2 на същия член, когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство съставлява престъпление, производството се прекратява и материалите се изпращат на съответния прокурор. Фактът на образувано ДП за деяние със същото фактическо съдържание, престъпно по своя състав, и знанието на разследващите органи е основание за извод, че преди издаване на НП за наказващия орган, в случай, че материалите по преписката са изпратени на прокурор, са били налице предпоставките по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН за прекратяване на производството.

Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН вменява императивно в задължение на административния наказващ орган преди да се произнесе по преписката да провери актът за установено нарушение, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени направените възражения и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши разследване на спорните обстоятелства. В процесния случай административнонаказващия орган не е изпълнил това си задължение. Предвид императива на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателната преписка, част от която е и актът за установено нарушение, е била недопустима за разглеждане и произнасяне, тъй като производството е следвало да бъде прекратено след изпращане на материалите по случая на прокуратурата.

Горното обосновава извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, респективно незаконосъобразност на проверявания от касационния състав съдебен акт.

Районният съд не е изследвал наличието или не на основания по чл. 33 от ЗАНН, с което както не изпълнил задължението си по чл. 18 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, така и не е извършил цялостна служебна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Съгласно константната съдебна практика до постановяване на ТР №3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, съдът няма правомощие да прекрати производството на това основание, тъй като с оглед систематичното място на нормата това е от изключителната компетентност на органите по чл. 47 от ЗАНН. Към настоящия момент и с тълкувателния акт това разбиране следва да се преосмисли. Но дори да се възприеме първото разбиране, при изследване на въпросите за процесуалната законосъобразност на проведеното производство съдът разполага с правомощието да провери налице ли са били законовите предпоставки за издаване на наказателно постановление, включително и липсата на пречка във вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. А в такъв случай ЗАНН е императивен - изпращането на преписката на прокуратурата задължително предпоставя прекратяване на административнонаказателното производство, което означава, че НП не може и не трябва да бъде издавано, респективно издаването му е незаконосъобразно. В този смисъл е и ТР № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, в неговата точка 3 във вр. с първата част на ТР № 51 от 29.12.1978 г. по н. д. № 50/1978 г. на ОСНК на ВС - „разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вкл. и чл. 70, б. "г" от ЗАНН. Тези норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.“

В настоящия случай не сме изправени нито пред приключило административнонаказателно производство, нито пред приключило наказателно такова, поради което казусът позволява да се предотврати нарушение на принципа ne bis in idem в случай на реализиране на наказателна отговорност на лицето за същото деяние, без да е необходимо след това да се инициира производство за възобновяване по реда чл. 70, б. „г“ от ЗАНН и отмяна на евентуално влязло в сила НП. От друга страна, в случай на прекратяване на производството от прокуратурата, административнонаказателното производство може да бъде възобновено в случай на преценка на прокурора и изпращане на материалите по преписката на компетентния административнонаказващ орган. Съблюдаването от страна на компетентните органи, а включително и от съда, на процесуалния ред по чл. 33 от ЗАНН, безспорно следва да има приоритет пред реда за компенсиране на вече допуснато нарушение на принципа ne bis in idem (в този смисъл отново ТР №3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г., ОСНК на ВКС).

Горното предпоставя отмяна на решението на районния съд в частта, с която е потвърдено процесното НП за нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, както и отмяна на НП в тази му част.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 26 от 25.04.2016г. на Районен съд - Трън, постановено по АНД № 27 по описа на съда за 2016г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 16-0361-000015 от 29.01.2016г., издадено от Началника на Районно управление - Трън към ОД на МВР - Перник срещу В.В.В. ***, В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са му наложени в кумулация административни наказания „глоба“ в размер на 800 лв. (осемстотин лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0361-000015 от 29.01.2016г. В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са му наложени в кумулация административни наказания „глоба“ в размер на 800 лв. (осемстотин лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 25.04.2016г. на Районен съд - Трън, постановено по АНД № 27 по описа на съда за 2016г. в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/