Р Е Ш Е Н И Е

№ 292

Гр. Перник, 09.09.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар И.И. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 313 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Община Ковачевци, представлявана от кмета, срещу съдебно решение № 104 от 09.06.2016 година, постановено по АНД № 177 по описа за 2016 година на Районен съд – Радомир.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 00-1/14.03.2016 година, издадено от Кмета на Община Ковачевци, с което на Н.С.Н. ***, е наложена „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 221 от Закона за туризма (ЗТ).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи срещу изводите на районния съд за недоказаност на авторството на процесното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В депозирана пред съда писмена молба не възразява срещу даване ход на делото в отсъствие на негов представител, поддържа жалбата и моли решението на районния съд да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба, Н.С.Н., редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да се остави в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел за установено от фактическа страна, че на 23.02.2016 година служители на Община Ковачевци извършили проверка по спазване разпоредбите на ЗТ в обект на контрол, туристически обект „Калената пивница“, находящ се в с. Калище, община Ковачевци, област Перник, стопанисван от „Еко пазари“ ЕООД, с управител К.К.Б.. При проверката в обекта се намирало лицето Н.С.Н., който отказал да даде информация в какво качество се намира в заведението и дали извършва някаква дейност, както и отказал да предостави поискани от проверяващите: удостоверение за категоризация на обекта, документи за въвеждане на обекта в експлоатация и документи, установяващи трудовите правоотношения на персонала. Съставен бил констативен протокол, който Н. отказал да подпише. Във връзка с така извършената проверка и по повод установеното в хода й, на 29.02.2016 година срещу Н.Н., със съставяне на АУАН, било образувано административнонаказателно производство за нарушение с правна квалификация чл. 221 и чл. 211 от ЗТ и вписани обстоятелства по извършването на деянието - непредоставяне от страна на Н. на контролните органи на „информация“ и „изискани документи“. Съставеният АУАН обосновал реализиране на административнонаказателната отговорност на Н. посредством издаване на процесното наказателно постановление.

При така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд приел от правна страна, че по делото не е установено извършител на процесното деяние да е Н.Н., тъй като в производството липсват доказателства относно факта на извършване именно от страна на Н. на дейност в проверения обект, съответно по повод извършването на която същият да е задължен да предоставя информация и документи на проверяващите. Тези изводи на районния съд обосновали отмяна на процесното наказателно постановление.

Решението е правилно.

Без основание изразява несъгласие касаторът с изводите на първата съдебна инстанция относно авторството на процесното нарушение. При безспорно установени факти на недопускане и отказ за предоставяне на информация, изискана от длъжностни лица в хода на осъществяван контрол по спазване разпоредбите на ЗТ в проверения от същите обект, по отношение на който безспорно е и лицето осъществяващо дейност в заведението, а именно „Еко пазари“ ЕООД, производството по налагане на административно наказание неправилно, без основание в закона, що се отнася до относимите към случая разпоредби, е било насочено срещу лицето, което де факто е отказало да даде информация и да предостави документи. Тук е мястото да се отбележи, че с оглед фактическото административнонаказателно обвинение, срещу което именно се защитава наказаното лице, съдът възприема за правилен извода на решаващия състав за допусната единствено фактическа грешка с вписването в НП на нормата на чл. 211 от ЗТ като част от правната квалификация на нарушението. Текстът на чл. 221 от ЗТ предвижда административнонаказателна отговорност за лицата, извършващи някоя от туристическите дейности в смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗТ в туристически обект по чл. 3, ал. 2 от ЗТ в три хипотези: 1. при недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти 2. в случай, че информация тези органи не бъде дадена, 3. при непредоставяне на изискани в хода на проверка документи. По силата на цитирана разпоредба задължени за тези действия са само лицата, извършващи туристическа (въпреки, че чл. 221 от ЗТ не вкл. израза туристическа, това е във връзка с приложимия закон - чл. 1, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗТ) дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗТ, или в случая дейност по т. 3 от посочената разпоредба – ресторантьорство. Административнонаказателна отговорност в случай на нарушение следва да понесе единствено и само лицето, осъществяващо туристическа дейност в проверявания туристически обект. Титуляря на задължението е отговорен, в случай че при извършване на проверка на място длъжностни лица не бъдат допуснати, информация не им бъде дадена или изискани документи не им бъдат предоставени. Дали лицата, осъществяващи дейността ще изберат на съответно основание, да бъдат представлявани от други лица по повод изпълнение на задълженията, вменени им с чл. 221, които задължения безспорно са във връзка с правомощията на длъжностните лица по чл. 172, ал. 1 от ЗТ, е без значение при реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че във време на експлоатация на туристически обект и в рамките на неговото работно време, в същия се намира лице, различно от лицето, осъществяващо туристическа дейност обекта или неговия законен представител, когато същото е ЕТ или ЮЛ, то при липса на данни това друго лице да се намира неправомерно и въпреки волята на „действащия“ в обекта, това лице на практика ще следва да допусне проверяващите. Но при отказ, какъвто е настоящият случай, отговорността за недопускане, предвид текста на санкционната норма на чл. 221 от ЗТ, ще е за извършващия туристическа дейност. По силата на цитираната разпоредба административнонаказателна отговорност носи субект с особено качество, каквото настоящият жалбоподател не притежава. Той именно е задължен да осигури безпрепятствен достъп на контролните органи до съответния туристически обект, като законът не му сочи как да стори това. Същото важи и при останалите две хипотези. Недаването на поискана информация и непредставянето на поискани документи в хода на проверка ще е неизпълнение на задължение за определено поведение от страна лицето, осъществяващо дейността, да съдейства при извършване на проверки на място, което на свой ред също ще е основание за търсене на административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 221, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗТ. Различно тълкуване на цитираните разпоредби би предпоставило поведение от страна на извършващите туристическа дейност лица, състоящо се в заобикаляне на закона и препятстване проверките относно спазване разпоредбите на същия.

С оглед данните в настоящото производство, в проверения обект туристическата дейност е осъществявана от „Еко пазари“ ЕООД, ЕИК 200313940, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Кракра № 24. Въпреки наличието на тази информация нито проверката и действията на длъжностните лица по установяване на нарушението, нито проверката на административнонаказващия орган, са били насочени към субекта на задължението по чл. 221, предл. второ и трето от ЗТ, съответно от това лице не са изисквани нито информация, нито документи. Вместо това настоящото производство е насочено срещу лице, което не дължи нито даване на информация, нито предоставяне на документи, без значение намирало се или не в обекта и без значение, с оглед елементите на процесното нарушение от обективна страна, в какви правоотношения е с лицето, осъществяващо дейността и на какво основание се е намирало в обекта.

Изложеното налага извод за правилност на решението на районния съд. Отменил процесното наказателно постановление в процесуално законосъобразно производство и при изводи съответни на приложимия материален закон, решаващият първоинстанционен състав е постановил законосъобразен, валиден и допустим съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник, касационен състав на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 104 от 09.06.2016 година, постановено по АНД № 177 по описа за 2016 година на Районен съд – Радомир,

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/