Р Е Ш Е Н И Е

№ 293

Гр. Перник, 13.09.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар И.И. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 314 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР) – Благоевград против съдебно решение № 86 от 25.05.2016 година на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 125 по описа на съда за 2016 година.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № ПО- 0214 от 26.02.2016 година на Директора на БДЗБР – Благоевград, с което на П.С.А., в качеството му на Кмет на Община Радомир е наложена „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 200а, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ).

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалния и материален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение, състоящо се в несъобразяване с правилата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като твърди, че нарушението съответства на посочените за нарушени законови разпоредби. Твърди, че противоправното поведение е такова, каквото е описано в НП, като в процесния случай се касае за неосигуряване на проводимост на отводнителните канали след основния изпускател и преливника на язовир „Червена могила“ на разстояние 500 м. след язовирната стена, съгласно разпоредбите на чл. 139, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ и Наредба № 13 от 29.01.2004 година. На посочените основания моли касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител. В писмена молба, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт И.Т. се поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба, П.С.А., редовно призован не се явява, не се представлява и не дава становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съдебен състав, в хода на извършената служебна проверка относно законосъобразността на производството по налагане на административно наказание, е приел, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, поради неясно и неточно описание на процесното нарушение, предвид липса на описан в НП „отводнителен канал“, неговата дължина, така и за неправилно приложен материален закон, поради реализирана административнонаказателна отговорност спрямо лице, което не е субект на задължението по чл. 139, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗВ, тъй като собственик на отводнителния канал е не Община Радомир, а Министерството за земеделието и храните, поради което процесното наказателно постановление е отменено.

Решението е правилно.

Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд за неяснота на административнонаказателното обвинение, което е съществено процесуално нарушение, както и неправилно приложен в процесното производство материален закон.

Без съмнение вмененото административно нарушение и неговата правна квалификация в частта й, сочеща нормата на чл. 139, ал. 1, във връзка с ал. 1 на ЗВ, имат за основен елемент от обективна страна титул за собственост на съответното хидротехническо съоръжение, в случая – отводнителен канал, от който се следва задължение за осигуряване на неговата поддръжка и проводимост. Безспорно се доказва по настоящото дело, че собствеността върху отводнителния канал е на Министерството на земеделието и храните, видно от приобщените доказателства. Следователно в процесния случай е вменено неизпълнение на задължение на лице, за което не е налице такова задължение, поради което неправилна е и неговата материалноправна квалификация.

На следващо място правната квалификация на процесното нарушение в частта, съдържаща санкционната разпоредба на чл. 200а, ал. 2 от ЗВ, се явява и неотносима към нормата на чл. 139, ал. 2 от ЗВ. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 във връзка с ал. 1 има за субект на задълженията единствено собственици на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения, които следва да осигуряват и поддръжката и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м. от язовирните стени. Закона за водите не предвижда специална санкционна разпоредба за неизпълнение на задълженията по чл. 139, поради което единствено приложима следва да бъде общата такава на чл. 200, ал. 1, т. 42 от ЗВ. Освен това нормата на чл. 200а, ал. 2 от ЗВ предвижда административно наказание за длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по закона или допусне друго лице да не изпълни задълженията си по закона. Т. е. това лице освен, че следва да е длъжностно такова, е необходимо и да има вменено със закон задължение да не допуска, като контролира, неизпълнението на дължимото, в случая по чл. 139 от ЗВ. Такова задължение за кметовете на общини ЗВ не въвежда. Ето защо в развилото се административно производство неправилно е приложен материалният закон, съответно е налице и неяснота на административнонаказателното обвинение, което съществено е ограничено и правото на защита на наказаното в настоящото производство лице.

В допълнение следва да се изложи, че НП изцяло се позовава на данните, съдържащи се в Констативни протоколи № КД-01-626/30.09.2015 година и № КД-01-38/13.01.2016 година, вписани като част от доказателствата, които потвърждават нарушението (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Като се вземат предвид данните от преписката в цялост е видно, че е проведено и е приключило производство във връзка с предвидената по реда на Глава девета от ЗВ защита от вредното въздействие на водите, съответно дадени по реда на ЗВ предписания, неизпълнени от своя адресат в посочен му от съответните органи срок. Такова съдържание има и Уведомително писмо № КД-07-71/21.01.2016 година на Директора на БД ЗБР – Благоевград до П.А. ***, настоящ ответник, в което се съдържа покана за явяване за съставяне на актове за нарушения по ЗВ за неизпълнени предписания, съдържащо и информация за санкции, в случай на ново неизпълнение. Неизпълнението или допускането да не се изпълнят предписания на контролните органи, съгласно нормата на чл. 200, ал. 1. т. 31 от ЗВ съставлява административно нарушение, наказуемо по административен ред с глоба, съответно имуществена санкция, в граници от 1000 до 5000 лв. Това е и относимата към настоящия случай санкционна разпоредба. В тази връзка е налице липса на яснота относно всички елементи на вменено нарушение от една страна, а от друга е налице и несъответствието между обстоятелствата по извършване на нарушението и неговата правна квалификация, което препятства извършването на проверка относно компетентността на актосъставителя и издателя на процесното НП с оглед вида и характера на нарушенията на ЗВ.

Изложеното налага извод за правилност на решението на районния съд, който е отменил процесното наказателно постановление. Първоинстанционният съд е постановил законосъобразен, валиден и допустим съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник, настоящия касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 86 от 25.05.2016 година, постановено по АНД № 125 по описа за 2016 година на Районен съд – Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/