Р Е Ш Е Н И Е

№ 295

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 20.09.2016г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 315 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР)-Благоевград против решение № 87 от 25.05.2016г. на Районен съд- Радомир, постановено по АНД № 124 по описа на съда за 2016г..

С атакуваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № ПО-02-15 от 26.02.2016г. на Директора на БД”ЗБР”-Благоевград, издадено срещу П.С.А., в качеството му на Кмет на Община Радомир, за нарушение по чл. 139, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 200а, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).

В жалбата се твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение процесуалния и материален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение, състоящо се в несъобразяване правилата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като се пледира нарушението да е описано съответно на посочените за нарушени законови разпоредби. Жалбоподателят оспорва и изводите на първата съдебна инстанция по съществото на процесното нарушение за неустановеност в производството дали става „въпрос за непочистено речно легло, което не представлява хидротехническо съоръжение или за непочистен отводнителен канал.“ Сочи, че собствеността на язовира е от основно значение за съставомерността на процесното деяние, като обосновава своята теза в разпоредбите на чл. 139, ал. 1 и 2 от ЗВ и Наредба №13 от 29.01.2004 г. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител. В писмена молба, посредством процесуалното представителство на гл.ю.к. И.Т., не възразява срещу гледане на делото в отсъствие на негов представител и поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, П.С.А., редовно призован не се явява, не се представлява и не дава становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

В пределите на служебната касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с релевираните касационни основания, и след извършената служебно проверка относно правилното приложение на материалния закон, съгласно чл., 218, ал. 2, предл. посл. от АПК, настоящият състав намира жалбата неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, в хода на извършената служебна проверка относно законосъобразността на производството по налагане на административно наказание, е приел, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, поради неясно и неточно описание на процесното нарушение, предвид липса на описан в НП „отводнителен канал“, неговата дължина, поради което е счел, че са нарушени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Приел е, че неправилно е приложен материален закон, поради реализирана административнонаказателна отговорност спрямо лице, което не е субект на задължението по чл. 139, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗВ, тъй като собственик на отводнителния канал е не Община Радомир, а Министерството за земеделието и храните. С тези доводи процесното наказателно постановление е отменено.

Решението е правилно.

Споделя се преценката на районния съд за неяснота на административнонаказателното обвинение, което е процесуално нарушение и за неправилно приложен в процесното производство материален закон.

Без съмнение вмененото административно нарушение и неговата правна квалификация в частта й, сочеща нормата на чл. 139, ал. 1, във връзка с ал. 1 на ЗВ, имат за основен елемент от обективна страна титул за собственост на съответното хидротехническо съоръжение, в случая – отводнителен канал, от който се следва задължение за осигуряване на неговата поддръжка и проводимост. По делото се доказва, че собствеността върху отводнителния канал е на Министерството на земеделието и храните, видно от приобщените доказателства. Следователно в процесния случай е вменено неизпълнение на задължение на лице, за което не е налице такова задължение, поради което неправилна е и неговата материалноправна квалификация.

Според настоящия състав правната квалификация на процесното нарушение в частта, съдържаща санкционната разпоредба на чл. 200а, ал. 2 от ЗВ е неотносима към нормата на чл. 139, ал. 2 от ЗВ. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗВ има за субект на задълженията единствено собственици на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения, които следва да осигуряват и поддръжката и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500м. от язовирните стени. Закона за водите не предвижда специална санкционна разпоредба за неизпълнение на задълженията по чл. 139, поради което единствено приложима следва да бъде общата такава на чл. 200, ал. 1, т. 42 от ЗВ. Освен това нормата на чл. 200а, ал. 2 от ЗВ предвижда административно наказание за длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по закона или допусне друго лице да не изпълни задълженията си по закона. Т. е. това лице освен, че следва да е длъжностно такова, е необходимо и да има вменено със закон задължение да не допуска, като контролира, неизпълнението на дължимото, в случая по чл. 139 от ЗВ. Такова задължение за кметовете на общини ЗВ не въвежда. Ето защо в развилото се административно производство неправилно е приложен материалният закон, съответно е налице и неяснота на административнонаказателното обвинение, което съществено е ограничило и правото на защита на наказаното в настоящото производство лице.

Процесното наказателно постановление изцяло се позовава на данните, съдържащи се в Констативни протоколи с №№КД-01-627/30.09.2015 г. и КД-01-39/13.01.2016 г., вписани като част от доказателствата, които потвърждават нарушението (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Като се вземат предвид данните от преписката в цялост е видно, че е проведено и е приключило производство във връзка с предвидената по реда на Глава девета от ЗВ защита от вредното въздействие на водите, съответно дадени по реда на ЗВ предписания, неизпълнени от своя адресат в посочен му от съответните органи срок. Такова съдържание има и Уведомително писмо №КД-07-71/21.01.2016г. на Директора на БД ЗБР-Благоевград до П.А. ***, настоящ ответник, в което се съдържа покана за явяване за съставяне на актове за нарушения по ЗВ за неизпълнени предписания, съдържащо и информация за санкции, в случай на ново неизпълнение. Неизпълнението или допускането да не се изпълнят предписания на контролните органи, съгласно нормата на чл. 200, ал. 1. т. 31 от ЗВ съставлява административно нарушение, наказуемо по административен ред с глоба, съответно имуществена санкция, в граници от 1000 до 5000 лв.. Това е и относимата към настоящия случай санкционна разпоредба, която е следвало да бъде приложена. С оглед на изложеното и липсата на яснота относно всички елементи на процесното вменено нарушение и несъответствието между обстоятелствата по извършване на нарушението и неговата правна квалификация, препятстват и проверката относно компетентността на актосъставителя и издателя на процесното НП, предвид диференцирането на нарушенията, с оглед вида и характера им направено с отделните разпоредби на чл. 201, ал. 1 на ЗВ.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложен материален закон, ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 25.05.2016г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 124 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/