Р Е Ш Е Н И Е

№ 282

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 20.09.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 325 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М.Г.Т.,***, против решение № 296 от 21.04.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 00398 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К №1072971, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу М.Г.Т. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).

Недоволен от решението на Районен съд-Перник Т. го обжалва, като твърди, че съдебният акт e незаконосъобразен, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. На първо място сочи, че правото му на защита в производството било силно ограничено. В тази връзка се излагат доводи за неустановеност в производството на вида на техническото средство, посредством което нарушението е установено, твърди се че същото не е доказано да е стационарно, както и че липсват доказателства за това, че е от одобрен тип и технически пригодно. Касаторът сочи още липса на доказателства относно „регистър на одобрените за използване технически средства за измерване“, неотносимост на представения протокол за извършена последваща проверка на техническото средство, липса на приложен „списък на местата и точките за контрол на скоростта за територията на ОД на МВР - Перник. Жалбата съдържа и оплакване и за липса на обозначаване на процесния пътен участък относно факта на осъществяваното „видеозаснемане“ посредством монтиран пътен знак Е24. На следващо място касаторът твърди и че с обжалвания съдебен акт неправилно е приложен материалния закон, тъй като несъобразената скорост, с която е управлявал МПС не представлявала пряка опасност за движението, тъй като превишената скорост била „по извънградски път“, както и че с това поведение не била създадена „предпоставка за ПТП“, тъй като от приложената снимка не се забелязвали „други участници в движението покрай“ неговия автомобил. Касаторът моли за отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, Главна дирекция „Национална полиция“, пред съда не се представлява. В писмен отговор, депозиран от процесуален представител ю.к. Н. се съдържат доводи за отхвърляне на жалбата и за оставяне в сила решението на първата съдебна инстанция.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник, на база събраните и анализирани доказателства е приел за установено от фактическа страна, че на 03.12.2014г. в 07:43 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока от гр. София към гр. Перник, монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 регистрирало преминаване през тунела на автомобил с рег. № СА 0936 ТН, управляван със скорост (след приспаднат толеранс от 1%,) от 122км/ч при разрешена в тунела максимална скорост на движение на МПС от 80км/ч.. На основание установеното, посредством данните от системата за скорост, след извършена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства и установяване, че автомобилът е собствен на юридическото лице „Енсис“ ООД, гр. София, срещу законния представител на дружеството Н.А., на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, е издаден електронен фиш за нарушение правилата на ЗДвП в частта им, регламентираща максимално разрешените стойности на скорост на движение при управление на МПС. След подадена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, с данни, че към датата, часа и мястото на извършване на обективираното в ЕФ нарушение, МПС, с което деянието е извършено, е управлявано от М.Г.Т.,***, първоначално издаденият ЕФ е анулиран, като административнонаказателна отговорност за същото нарушение и при същите обстоятелства е ангажирана на настоящия жалбоподател посредством издаването на процесния ЕФ.

При така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същият не страда от съществени пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на процесуално основание.

По същество и относно приложимия и приложен материален закон решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, фактът на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на лицето, декларирано да е управлявало МПС. Тези изводи мотивирали съда да потвърди обжалвания ЕФ.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Неоснователно е оплакването за допуснато в производството съществено процесуално нарушение поради липса на събрани и приобщени по делото доказателства относно вида и техническата пригодност на използваната за установяване на нарушението система за скорост, както и недоказаност относно факта на обозначаване на контролирания пътен участък посредством съответен пътен знак. При проявена процесуална активност по повод инициирания съдебен контрол и предвид редовното му призоваване и уведомяване в хода на производството, включително и след постановяване на съдебния акт и преди изготвяне на касационната жалба, касаторът би установил, че по делото от страна на решаващия състав на районния съд са събрани достатъчно и относими доказателства относно фактите, за които се твърди да са останали недоказани пред първата съдебна инстанция.

В производството са налице безспорни данни относно спазване изискванията на Закона за измерванията (ЗИ) за използваното техническо средство: същото е от одобрен тип със срок на валидност на удостоверението от 01.09.2014г. до 01.09.2016г. (Удостоверение №14.09.5064 на Български институт по метрология (БИМ); преминало е и първоначална проверка за съответствие с одобрения тип, съгласно изискванията на ЗИ с период на валидност от 12.09.2014г. до 16.09.2016г., (Протокол от проверка №388 – ФМИ/30.09.2014 г. на БИМ). Т.е. съответно доказано е, че за установяване на процесното нарушение е използвана система за скорост от одобрен тип, преминала първоначалната проверка за съответствие с одобрения тип към датата на регистриране на нарушението. В производството по делото безспорно установено е, като съответно доказано и че използваната система за скорост е стационарна такава (Писмо изх. №24-00-1004/22.11.2011г. на АПИ)

Оплакванията за „липса на регистър на одобрените за използване технически средства за измерване“ и приложен „списък на местата и точките за контрол на скоростта за територията на ОД на МВР - Перник, също следва да бъдат отхвърлени. На първо място по разбиране на настоящия съд вписването на одобрен тип средство за измерване в регистъра по чл. 34 от ЗИ не е предпоставка за законосъобразното използване на такова средство. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за измерванията регистърът на одобрените типове средства за измерване и допълненията към тях е публичен. При запознаване с доказателствата, приобщени по делото и конкретно с Удостоверението от л. 28 проверката в посочения регистър е напълно възможна. Извършена служебно, макар и недължима, такава проверка показва наличие на вписване на процесното техническо средство за измерване в публичния регистър.

Оплакването за липса на събрани доказателства относно приложен списък с местата за точките на контрол, предвид липсата на такова нормативно изискване към датата на извършване на процесното нарушение - 03.12.2014 г. (Наредба № 8121з-532 е от 12.05.2015 г.), не следва да бъде обсъждано.

Следващият довод на касатора - за недоказаност в производството на факта на обозначаване на контролирания пътен участък, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП е без основание. Съгласно разпоредбите на Правилника за прилагане на ЗДвП, в редакция, относима към датата на регистриране на нарушението, в производството безспорно е установено (видно от схема на организацията на движението, утвърдена от АПИ), към датата и часа на процесното нарушение, посочената пътна отсечка - тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ в посока София - Перник, е била обозначена преди участъка относно факта на осъществявания контрол по спазване правилата за движение от всички участници в движението, посредством монтирана табела с текст „RADAR” (чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1 от ППЗДвП ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г., приложим към датата на извършване на нарушението). Т.е. участниците в движението в процесния участък към онзи момент са били надлежно информирани относно осъществявания контрол посредством АТТС.

Преценено и служебно за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Изводите на районния съд по фактите са съответни на приложения към процесния случай закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС с рег. с рег. № СА 0936 ТН, управляван от М.Т. със скорост (след приспаднат толеранс от 1%,) от 122 км/ч, при забрана за движение в тунела със скорост, надвишаваща 80км/ч, въведена с ПЗ В26, правилно е обосновал реализирането на административнонаказателна отговорност на водача на това МПС за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. С това материалният закон, действащ към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд - Перник съдебен акт. Тук следва с абсолютна категоричност да се отхвърлят доводите на касатора, че от страна на наказващия орган и съда в производството не било взето предвид, че „размера на превишената скорост по извънградски път е такъв, че не представлява пряка и непосредствена опасност за движението“, както и че не била създадена „предпоставка за ПТП“. Право на такава преценка законодателят не е дал нито на участниците в движението, нито на административнонаказващите органи, респективно съда. Несъобразяването на правилата на ЗДвП, въведени с чл. 21, ал. 1 и 2 и въздигнати в административно нарушение посредством санкционните разпоредби на чл. 182, са по своя характер формални нарушения, за съставомерността на които деяния не се държи сметка за последици и предпоставки за ПТП. Законодателят в нито една своя разпоредба не е дал възможност на водачите на МПС да ПРЕЦЕНЯВАТ дали могат или не да превишават разрешените от закона скорости при управление на МПС. Водачите имат задължение (чл. 20, ал. 2 от ЗДвП) при управление на МПС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Тази преценка обаче следва да бъде извършвана при съобразяване на всички правила на ЗДвП и задължително - в рамките на ограниченията на скоростта на движение. Превратното тълкуване на разпоредбите на закона обслужва единствено защитна теза и не може да бъде довод срещу реализирана законосъобразно административнонаказателна отговорност.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №296 от 21.04.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №00398 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2.