Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

Гр. Перник, 09.09.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния – секретар И.И. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 327 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.С.П. с ЕГН **********,***, против съдебно решение № 347 от 13.05.2016 година, постановено по АНД № 00715 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1135529, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“, с който на Д.С.П., на основание чл. 189, ал. 4, е наложена „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът моли съда да отмени решението на първата съдебна инстанция, като постанови друго с което да отмени издадения ЕФ.

В проведеното съдебно заседание касаторът Д.С.П., редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, ГД „НП“ редовно призован не изпраща представител. Пред касационната инстанция процесуалния представител на ответника по касационната жалба главен юрисконсулт Т.Н., с молба вх. № 2219 от 02.09.2016 година, оспорва изцяло подадената касационна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 28.06.2015 година, в 17:11 часа на АМ „Люлин“, след тунел „Големо Бучино“, в посока на движението от гр.София към гр. Перник, с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 е заснет лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №***, движещ се със скорост от 105 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от 80 км/ч. За така установеното на собственика на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който му е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

При така установените факти Районен съд – Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че същото не страда от съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на доказателствата, приобщени по делото е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил ЕФ с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районни съд правни изводи за съответно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорност за нарушение чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на настоящия касатор. Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол „ЗМ система скорост“. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН) е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура.

Неоснователно е възражението на касатора за несъбрани пред районния съд доказателства относно „обслужването и техническата годност“ на използваното за установяване на нарушението техническо средство. По делото са представени надлежни доказателства, че използваната система за скорост е средство за измерване от одобрен тип (Удостоверение №14.09.5064, изд. от Български институт по метрология (БИМ), преминало първоначална проверка за съответствие с одобрения тип (Протокол от проверка №388 - ФМИ/30.09.2014 година на БИМ). Представените доказателства в достатъчна степен установяват използвано за регистриране на процесното нарушение техническо средство отговарящо на изискванията на Закона за измерванията (ЗИ), а именно – от одобрен по реда на чл. 29, ал. 3, във връзка с чл. 30, ал. 3 от ЗИ тип, преминало първоначална проверка за съответствие с одобрения тип, извършена през 2014 година, съответно със срок на валидност до края на 2015 година (чл. 39, ал. 2 от ЗИ). Предвид това доводите на касатора, че воденето на отчет техническо средство в съответната ОД на МВР и представянето на съответни доказателства за това било от съществено значение за него да узнае, че системата за контрол е „изправна“ се преценяват като бланкетни и обслужващи единствено защитна теза, но без отношение към процесуалната законосъобразност на производството .

Неоснователно е и следващото оплакване на наказаното лице за неустановена в производството териториална компетентност на издателя на ЕФ. Безспорна, като съответно доказана в производството, е компетентността на органа, съставил и издал ЕФ. Видно е от приобщените като доказателства по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи №Із-1741/28.08.2012 година, отм. със Заповед №8121з-48/16.01.2015 година; Із-1745/28.08.2012 година, изм. със Заповед №І-з-465/04.03.2013 година, отм. със Заповед №8121з-47/16.01.2015 година е, че както съгласно отменените, така и съгласно сега действащите разпореждания на министъра, определени да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения на ЗДвП са включително и полицейски органи от отдели „Пътна полиция“/ОКПДП и ОРОППСВОИАНД на Главна дирекция „Охранителна полиция“/“Национална полиция“. Посочените разпореждания на министъра на свой ред кореспондират, както с правилата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, така и с отразеното в електронния фиш.

Твърдението за липса на данни в ЕФ за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението съдът намира основателно, предвид липсата на вписани такива данни в самия фиш. Но поради наличие на същите в разпечатката от техническото средство, както и фактът, че невписването на този реквизит, не се е отразил на правото на защита на наказаното лице, този пропуск следва да се прецени като несъществено процесуален порок.

Твърденията на касатора за неспазен ред за обозначаване на контролирания участък, съобразно изискването на чл. 7, ал. 3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата също е неоснователно. На първо място цитирана норма изисква поставяне на допълнителна табела Т2 под пътен знак Е24, указваща дължината на контролирания участък, в случаите, когато се осъществява контрол: 1. на няколко места за контрол, разположени в един участък. 2. във време на движение. По разбиране на съда извършването на контрол със система за средна скорост не попада в нито една от двете хипотези. Двете камери са част от системата и не се явяват самостоятелно място за контрол, а контролът се осъществява посредством стационарно техническо средство.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, който има нормативно предвиденото съдържание, възпроизвеждащо данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, наказано с относимата за него глоба. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящия касационен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 347 от 13.05.2016 година, постановено по АНД № 00715 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/