Р Е Ш Е Н И Е

№ 283

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 20.09.2016г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 328 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Р.Г.Ц., законен представител на „Инфракорект строй“ ЕООД, гр. Перник, против решение № 218 от 28.04.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 02071 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 0967863, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Р.Г.Ц. ***, в качеството му на законен представител на „ИНФРАКОРЕКТ СТРОЙ“ ЕООД, гр. Перник, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Недоволен от решението на Районен съд-Перник Ц. го обжалва, като твърди, че съдебният акт постановен в нарушение на закона, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът моли за отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. С. от АК-Перник. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по касационната жалба, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, пред съда не се представлява. В писмен отговор, депозиран от процесуален представител ю.к. Н. се иска решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник, на база събраните и анализирани доказателства е приел за установено от фактическа страна, че на 27.11.2014 г. в 09:18 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока от гр. София към гр. Перник, монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 регистрирало преминаване през тунела на автомобил с рег. № РК 3536 ВВ, управляван със скорост (след приспаднат толеранс от 1%,) от 113км/ч.. На основание извършена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства и установяване, че автомобилът е собствен на юридическото лице “ИНФРАКОРЕКТ СТРОЙ”ЕООД , срещу законния представител на дружеството Р.Г.Ц., на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, е издаден електронен фиш за нарушение правилата на ЗДвП в частта им, регламентираща максимално разрешените стойности на скорост на движение при управление на МПС.

При така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същият не страда от съществени пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на процесуално основание.

По същество и относно приложимия и приложен материален закон решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на лицето, представляващо ЮЛ, в чиято собственост е автомобила. Тези изводи са мотивирали потвърждаване на обжалвания ЕФ.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Касаторът твърди, че при постановяване на съдебния акт районният съд както неправилно е възприел производството за проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като заявява, че същите не са спазени, така и сочи, че решаващият първоинстанционен състав не е анализирал събраните по делото доказателства относно мястото на извършване на процесното нарушение, поради което неправилно е възприел същото както за безспорно установено, така и за съответно посочено в ЕФ, съобразно изискванията на ЗДвП.

Неоснователно касаторът сочи несъобразяване на производството по издаване на процесния ЕФ с давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. На първо място следва да се отхвърли твърдението на наказаното лице и неговия процесуален представител, че ЕФ по своята същност е наказателно постановление. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, съгласно легалната дефиниция, съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно–информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН). Нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред чл. 189, ал. 14 е относим само към съставяните актове и НП за нарушения на ЗДвП, но не и към ЕФ. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими, като конкретно относно формата следва да се приемат за задължителни единствено посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В този смисъл е и ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г., които мотиви, освен предвид задължителната сила на тълкувателния акт (чл. 130, ал. 2 от ЗСВ), настоящият касационен състав изцяло споделя. Изложеното е основание да се възприеме за неоснователно посоченото в жалбата, че тъй като ЕФ бил НП, то следователно снимката на автомобила, която апропо не една, представлявала акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Същата е част от веществените доказателствени средства, изготвяни с АТСС, обосноваващи издаването на ЕФ, като съдържаща данни относно място, време на преминаване и данни за конкретно МПС през първична и вторична точки на измерване с техническото средство, с оглед установяване на скорост на движение между тези две точки. Изложеното е основание да се отхвърли и следващото оплакване на касатора, за издаден ЕФ след изтичане на 6 месечния срок по чл. 34 от ЗАНН.

Без основание е и следващото твърдение на касатора относно неустановено в производството място на извършване на нарушението, съответно невписано такова, съгласно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (тук предвид горните мотиви направената в жалбата връзка към разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не следва да бъде отново обсъждана). Пред районния съд са събрани достатъчно доказателства относно мястото на процесното нарушение и това е тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ с посока София - Перник. Всички изчисления и пресмятания, извършени в жалбата, не са достатъчни да оборят безспорно установеното в производството място на извършване на процесното нарушение. Съмненията по отношение километрирането на трасето не следва да са основание за извод, че мястото на извършване на процесното нарушение е неустановено, като освен това са налице данни и за извършвано прекилометриране на АМ „Люлин“ в периода на одобряване и монтаж на средството за измерване. Няма съмнение, че подобни разлики затрудняват съдебната проверка за законосъобразност, предвид което компетентния орган следва да прецизира данните, въведени в системата за скорост, но след отделяне на спорното от безспорното всички останали данни, съдържащи се в приложените писмени доказателства са достатъчни да се направи безпротиворечив извод относно мястото на извършване на процесното нарушение и неговото съответно посочване в ЕФ.

Преценено и служебно за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Изводите на районния съд по фактите са съответни на приложения към процесния случай закон. Безспорно установения факт на управление на МПС с рег. № РК 3536 ВВ, на 27.11.2014г. в 09:18 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока от гр. София към гр. Перник, със скорост в тунела (след приспаднат толеранс от 1%,) от 113км/ч. при въведена с ПЗ В26 забрана за движение в посочения участък със скорост, надвишаваща 80км/ч, правилно е обосновал реализирането на административнонаказателна отговорност на представляващия собственика на това МПС - „ИНФРАКОРЕКТ СТРОЙ“ ЕООД, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. С това материалният закон, действащ към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд - Перник съдебен акт.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 28.04.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 02071 по описа на съда за 2015г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2. /п/