Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 284

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 20.09.2016г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на  седми септември през  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                                       СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 333 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М. М.Ж.,*** посредством процесуалното представителство на адв. Д.Г. от АК-Перник против решение № 391 от 07.06.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД №765  по описа на съда за 2016г. В ЧАСТТА, с която е ИЗМЕНЕНО наказателно постановление (НП) № 16-1158-000288 от 24.03.2016г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР-Перник, издадено срещу М. М. Ж. за нарушението по чл. 174, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), КАТО за същото нарушение административното наказание „глоба“ е намалено от 1 000 лв. (хиляда лева) на 800 лв.(осемстотин лева), а срокът на административното наказание „лишаване от право“ на управление на МПС е намалено от 10 (десет) месеца на 9 (девет) месеца.

В жалбата се твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение закона, тъй като наложените в кумулация административни наказания за нарушението по т.1 от НП, дори и след изменението и съответното им намаляване от решаващия първоинстанционен състав, са явно несправедливи като несъответни на целите на административното наказване, заложени в чл. 12 от ЗАНН. Доводите съставляват   касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. От касационния съд си  иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като намали размера на наложените за извършеното нарушение наказания на минимума, предвиден за всяко от тях.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не се представлява. Пред съда е депозирана  писмена молба от адв. Д.Г., с която не се възразява срещу даване ход на делото в отсъствие на жалбоподателя или негов представител, като се заявява, че жалбата се поддържа и иска да се уважи.

Ответникът по касационната жалба, пред съда не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на служебната касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с релевираните касационни основания, и след извършената служебно проверка относно правилното приложение на материалния закон съгласно чл., 218, ал. 2, предл. посл. от АПК, настоящият състав намира жалбата за  неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт в оспорената му част решаващият състав на Районен съд – Перник, след събиране, анализ и преценка на доказателствата, относими към спора е приел от фактическа страна, че на 06.03.2016г. в гр. Перник, след извършена от служители на ОД на МВР - Перник, сектор „ПП“, посредством техническо средство Дрегер № 7510, проверка на М.Ж., водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РК 4226 ВМ е установено, че последният управлява описаното МПС под въздействието на алкохол, с отчетена от дрегера концентрация от 0.74 ‰. За така установеното на водача е съставен акт за нарушение на ЗДвП в частта му, забраняваща на водачите на ППС да управляват ППС под въздействието на алкохол. На Ж. е издаден талон за медицинско изследване, на което водачът се е подложил, вследствие което, посредством химически анализ, е установено, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на водача е със стойност 1.04 ‰. На основание така съставения акт за нарушение и въз основа на допълнително събрани доказателства, а именно   -експертна справка от Научно-техническа лаборатория - ЕКД към ОД на МВР - Перник, издадена във връзка с извършеното на Ж. медицинско изследване, на 24.03.2016 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача за нарушение на забраната на ЗДвП да управлява МПС под въздействието на алкохол над определени стойности.    

 При така установеното по фактите Районен съд Перник е приел от правна страна, че актът и издаденото въз основа на него НП са съставени и издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, в производство без допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на НП в тази му част на процесуално основание.

Разгледал съществото на спора, районният съдия приел на основание изводите си по фактите, че безспорно установено е, като доказано, че на посочените в акта и НП дата, място и час и при вписаните обстоятелства, Ж.-водач на МПС, е осъществил от обективна и субективна страна състав на именно на вмененото му административно нарушение, за което правилно и основано в приложимия материален закон е административно наказан с предвидените в кумулация две административни наказания, но в несправедливо определен и без мотиви  максимален размер на същите. Предвид това и с оглед обстоятелствата по делото решаващият състав на районния съд е изменил НП в частта му относно размера на наказанията за процесното нарушение, като е редуцирал същите до стойности-справедливи по негово вътрешно убеждение и с оглед обстоятелствата по извършване на нарушението.

Решението е правилно.

Предвид наведеното касационно основание:

При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери основание в твърденията на касатора за определени от районния съд несправедливи размер и срок на наказанията за процесното нарушение. Наказателното постановление мотивирано е изменено в тази му част, които мотиви касационният съд изцяло споделя. Правилна по разбиране на настоящия състав е преценката относно конкретните размер и срок на двете административни наказания. Смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно първо такова нарушение на касатора и съдействие от негова страна за установяване на нарушението, безспорно са обосновали решението на първата съдебна инстанция да намали размера на наказанията. Но нивото на концентрация на алкохол в кръвта на водача, установена в близост до горната граница, над която деянието реализира състав на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, без съмнение мотивира и настоящия съд да приеме за справедливо и съразмерно определени размера и срока на административните наказания за процесното нарушение, които са съобразени както с правилата на чл. 27 от ЗАНН, така и са ответни на целите на административното наказване, заложени в чл. 12 на ЗАНН.

Извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон в процесното производство по налагане на административно наказание също не установи повод за касиране на решението на такова основание. С процесното деяние, безспорно установено за извършено и от настоящия касатор, от обективна и субективна страна е реализиран състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно се ангажира административнонаказателната отговорност на водача с налагане на съответни по вид, в кумулация и в справедлив размер и срок, с оглед тежестта на нарушението, административни наказания. 

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложен материален закон, ще бъде оставено в сила в обжалваната му част.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391 от 07.06.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 765  по описа на съда за 2016г. В ЧАСТТА, с която е ИЗМЕНЕНО наказателно постановление № 16-1158-000288 от 24.03.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник, издадено срещу М. М. Ж. за нарушение по чл. 174, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, като за същото нарушение административното наказание „глоба“ е намалено от 1 000 лв. (хиляда лева) на 800 лв.(осемстотин лева), а срокът на административното наказание „лишаване от право“ на управление на МПС е намалено от 10 (десет) месеца на 9 (девет) месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                   2./п/