Р Е Ш Е Н И Е

№ 287

гр.Перник 26.09.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично заседание проведено на седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№336/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод касационна жалба подадена от „Елинор – КМ” ООД, гр.Кюстендил, представлявано от К.Т.К. - управител, срещу решение № 226 от 10.05.2016 г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по а.н.д.№ 395 по описа на съда за 2016 г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление №155140-F-163158 от 03.07.2015 г., издадено от Директора на ТД на НАП - София, офис Кюстендил, с което на касатора за нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв. (петстотин лева).

В касационната жалба се поддържа твърдение, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със материалния закон. При постановяване на съдебното решение не са обсъдени от въззивния съд изложените твърдения пред него, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Не е съобразено, че в НП не е посочено конкретно дата и място на нарушнието и при какви обстоятелства е изваршено. Не е обсъдена приложимостта на чл.28 от ЗАНН, с оглед обстоятелството, че това е първо нарушение на търговеца като е пренебрегната изцяло разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Не на последно място се твърди, че НП е издадено от орган, който не разполага с правомощия да налага такива санкции. От настоящата инстанция се иска да бъде отменено решението на районния съд, както и процесното наказателно постановление.

Ответникът в производството - ТД на НАП София, офис Кюстендил, представя писмено становище, като възразява срещу доводите на касатора и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура - Перник, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните, след като извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд – Кюстендил е приел, че безспорно е установено извършено от „Елинор - КМ" ООД, гр. Кюстендил, в качеството му на регистрирано и задължено по ЗЗДС лице нарушение, изразяващо се в неподаване в 14-дневния срок по чл. 125, ал. 5 на ЗДДС на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. За това нарушение е предвидено административно наказание с нормата на чл. 179 от ЗДДС, с което търговското дружество е санкционирано в законосъобразна административно наказателна процедура.

Според РС-Кюстендил, нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и безпротиворечиво е формулирано, по начин който не накърнява правото на защита на нарушителя. Районният съд е посочил в решението си, че АНО е допуснал опущение при изписване на санкционната норма, изразяващо се в липсата на изписване на конкретната алинея, но е приел, че това не се е отразило на правото на защита на юридическото лице, поради което и не е съществено нарушение на административно наказателната процедура, което да обосновава отмяна на НП само на това основание.

Решението е правилно.

Районният съд правилно е установил съставомерност на бездействието на дружеството в хипотезата на чл. 125, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Посочените в НП и установени от районния съд фактически обстоятелства сочат по несъмнен начин за неизпълнение на задължението от дружеството да подаде в законоустановения срок до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, СД за данъчен период месец февруари 2015 г. Неизпълнението на това задължение е съставомерно като нарушение по чл. 179, ал.1, пр.1 от ЗДДС. Субектът на отговорността и обективните обстоятелства от състава на нарушението са надлежно установени и доказани. Наложеното наказание е в определения от закона минимален размер за юридическите лица, поради което се явява законосъобразно и справедливо по критериите на чл. 27, ал.1-3 във вр. с чл. 83, ал.2 от ЗАНН.

Споделя се от настоящия състав направения от въззивния съд извод, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН № F163158 от 18.05.2015 г. и издаденото въз основа на него НП № 155140-F163158 от 03.07.2015 г. По аргумент от нормативното разрешение, дадено с разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление може да бъде издадено въпреки допуснати нередовности в АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор. Следователно не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да релевират наличието на отменително основание. В случая непрецизното посочване на конкретната алинея правилно е преценена като несъществено нарушение, тъй като размера на санкцията е установен само в разпоредбата на ал.1 и не е довело до неясното у наказаното лице за какво нарушение е санкционирано или в какъв размер е наложеното наказание.

По делото не са налице доказателства за проявили се обстоятелства, които да обосноват квалифициране на процесното деяние като маловажно. В ЗАНН не се съдържа дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което приложимите критерии се извеждат съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН от Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно (в случая не е административно нарушение) деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление (административно нарушение) поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Легалното определение на понятието маловажност се съдържа в нормата на чл. 93, т. 9 от (НК) – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление (административно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Следователно преценката, че едно административно нарушение е маловажно ще е факт в случай или на наличие на сочените признаци - липса на последици или незначителни последици или на наличие на други смекчаващи обстоятелства, които правят деянието такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива от същия вид.

В процесния случай законодателят, с въздигането в нарушение, наказуемо по административен ред (чл. 179 от ЗДДС) на самия факт на неподаване в срок на справката-декларация по чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС вече е определил деянието в общия случай, като такова с определена степен на обществена опасност, т. е. рефлектиращо върху значими по своята същност обществени отношения, без да държи сметка за проява на конкретни вредни последици.

С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 226 от 10.05.2016 г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по а.н.д.№ 395 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/