О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 151

Гр. Перник, 02.09.2016 година.

Административен съд Перник, в закрито заседание на втори септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов ч.к.а.н.д. № 332 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по частна касационна жалба от „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК 831633691, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, сграда Е, представлявано от Й.К. в качеството му на председател на съвета на директорите и изпълнителен директор и от Е.А.А. в качеството му на заместник – главен изпълнителен директор, чрез пълномощника адвокат Р.А., срещу протоколно определение от 30.05.2016 година на районен съд Перник, постановено по а.н.д.№ 00771 по описа на съда за 2016 година. С атакуваното определение е оставена без разглеждане жалбата, като процесуално недопустима подадена от субект, нямащ право на жалба срещу наказателно постановление № ПК-2-2 от 29.03.2016 година, издадено от началник на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ (РОНСК) - Перник при Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район (ЮЗР) срещу А.К., в качеството му на управител на „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, с което за нарушение по чл. 157, ал. 5 във връзка с чл. 233 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на А.К. е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се изразява несъгласие с изводите на районния съдия за недопустимост на обжалването поради липса на правен интерес от обжалване на наказателното постановление от „Банка Пиреос България“ АД, гр. София. Твърди се, че управителя на банката е наказан именно в това му качество, поради което е налице правен интерес на дружеството да обжалва издаденото НП. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Уведомена по реда на чл. 232 от АПК насрещната страна, РОНСК - Перник при РДНСК – Югозападен район, не е депозирала възражение срещу частната жалба в тридневния срок.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от лице, за което постановеният съдебен акт е неблагоприятен и срещу определение, преграждащо пътя на съдебното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че депозираната срещу описаното по – горе НП е процесуално недопустима за разглеждане, като подадена от лице без правен интерес от обжалване на същото, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН даваща право на съдебно оспорване срещу НП единствено на наказаното с този акт лице - нарушителя, какъвто според обжалваното НП е физическото лице А.К., а не дружеството.

Определението е правилно.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е категорична, че право на жалба срещу издадено НП имат единствено нарушителят и поискалият обезщетение в седемдневен срок от неговото връчване. От обстоятелствената и диспозитивна част на процесното НП с №ПК-2-2 от 29.03.2016 година на началник РОНСК при РДНСК - ЮЗР е видно, че същото е издадено срещу А.К. - представляващ „Банка Пиреос България“ АД, гр. София. Следователно правен интерес от обжалване на това НП има единствено А.К., в качеството му на физическо лице. Ангажирана е административнонаказателна отговорност на физическото лице А.К.. Настоящия касационен съдебен състав напълно споделя мотивите на решаващия първоинстанционен съд, че за ЮЛ – „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, по силата на така издадения акт на административно правораздаване, в случай на неговото влизане в законна сила, няма да се породят каквито и да било задължения. Съгласно чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК съдия от първоинстанционния съд връща жалбата или протеста, когато не са подадени от лице, което има право на жалба или протест. От което следва, че правилно е определението на първата съдебна инстанция да върне подадената жалба и да прекрати образуваното по същата съдебно производство.

С оглед изложените доводи в частната жалба, настоящия касационен състав намира, че следва да допълни гореизложеното, като качество, в което е наказан А.К., а именно управител на банката, единствено обосновава ангажирането отговорността му по реда и във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, но не променя факта на наложено административно наказание на А.К., като физическо лице. Притежаваното качество от физическото лице А.К., предвид характера на вмененото нарушение (без това да е извод по същество), е необходима предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност за административно нарушение, извършено при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, в случая ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Именно това е лицето, имащо право на жалба (лично или посредством надлежен процесуален представител) срещу наказателното постановление, чийто е единствен адресат.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, настоящия касационен състав на Административен съд Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 30.05.2016 година на районен съд Перник, постановено по а.н.д. № 00771 по описа на съда за 2016 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2. /п/