Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 302
Гр. Перник, 06.10.2016 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети септември през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 686 по описа за 2015 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба
на Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** против Решение
№ ********** от 19.11.2015 година на Директора
на териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлено възражението й срещу
Разпореждане № ********** от 04.02.2015 година на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорваното решение. Твърди, че е полагал труд в периода
от 10.04.1978 година – 08.05.1980 година, поради което има право на лична
пенсия. Моли оспореното решение да бъде отменено и делото да се върне на
административния орган за ново произнасяне.
В проведеното съдебно заседание на 12.09.2016 година
жалбоподателя редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – директора на Териториално
поделение Перник при НОИ чрез процесуалния си представител началник на отдел
/ЧРАПИО/ *** моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в обжалван
административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
Т.Г.Т. /настоящ жалбоподател/ е подала
заявление вх. № МП-17916 на 02.07.2014 година до директора на ТП на НОИ с
искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
§ 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като е приложила по опис документи удостоверяващи
осигурителен стаж.
По така подаденото заявление длъжностното
лице по пенсионно осигуряване с Разпореждане № ********** от 29.07.2014 година
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за ранно
пенсиониране, поради неизпълнение на една от предпоставките – наличие на 94
точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст, тьй като са налице 92 точки.
С ново заявление вх. № 36247 от 29.12.2014
година жалбоподателя е отправил искане до директора на ТП на НОИ за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като
отново е приложила по опис документи удостоверяващи осигурителен стаж, както и
е представила нови такива, а именно – Удостоверение УП-30, изх. № 37 от
05.02.1991 година, издадено от ААФ „***“ гр. София и Удостоверение УП-2, изх. №
276 от 01.12.2014 година, издадено от СД „***“ гр. Батановци.
Видно от Удостоверение УП-30, изх. № 37 от
05.02.1991 година, издадено от ААФ „***“, от което се удостоверява, че
настоящия жалбоподател е заемал длъжността „Работник картонажен цех –
декоративни цветя“ за периода от 10.04.1978 година до 08.05.1980 година, като е
определен трудовия стаж в размер на 2 години и 28 дни.
Представена е трудова книжка № 363 от 1980
година, издадена 08.05.1980 година от ДЦЗ „***“ ***, от което съдържание се
установява вида на извършваната дейност – циментова промишленост, заеманата
длъжност – пълнач на цимент, кантарджия, оператор кантарджия, датата на
постъпване, получаваната заплата, датата на прекратяване на трудовото
правоотношение – 01.04.1996 година, съответно са вписани последващите заемани
длъжности.
С писмо изх. № МП-36274#1от 22.01.2015 година на началника на отдел
„Пенсии“ е поискал извършване на проверка относно Удостоверение УП-30, изх. №
37 от 05.02.1991 година, тьй като трудовия стаж не е вписан в представената
трудова книжка от № 363 от 1980 година и не е приложена при първоначално
подаденото заявления вх. № МП-17916 на 02.07.2014 година.
С писмо ТП Кюстендил изх. № АС-16-775#1 от 28.01.215 година е уведомил ТП Перник,
че за периода от 10.04.1978 година до 08.05.1980 година в отдел „Обединен
осигурител архив“ с. Невестино към ТП Кюстендил е приета разплащателната
документация на осигурителя „***“ ЕООД гр. София – правоприемник на „***“ ***,
съгласно ППП № 280 от 30.07.2007 година, където разплащателните ведомости са за
периода от 01.07.1995 година до 31.12.1997 година.
С Разпореждане № ********** от 04.02.2015
година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР
на КСО.
С възражение вх. № 803 от 12.05.2015 година Т.Г.Т. е обжалвала горепосоченото разпореждане, като
незаконосъобразно.
С Решение № **********
от 19.11.2015 година /предмет на съдебен контрол/ на директора на териториално
поделение Перник при НОИ жалбата на Т.Г.Т. е
отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат административния
орган е приел, че въз основа на събраните писмени доказателства лицето няма
положен трудов стаж в периода от 10.04.1978 година до
08.05.1980 година, поради което не отговаря на изискването за наличие на
необходим брой точки – 94, а има 92 точки.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав в кръга на правомощията си
по чл. 168 от АПК
констатира, че атакуваното Решение № ********** от 19.11.2015 година на директора
на териториално поделение Перник при НОИ е издадено от компетентен
административен орган съобразно разпоредбата на чл. 117 от КСО –
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Същото е изготвено в
законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при липса на допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила при издаването му.
Оспорваното решение е правилно, като постановено в
съответствие на материалноправните разпоредби и целта на закона.
Основния спорен момент в производството в
административната, както и в съдебната му фаза е именно въпроса правилно ли
административния орган е преценил дали следва да се зачете за осигурителния
стаж времето в периода от 10.04.1978 година до
08.05.1980 година, положен от настоящия жалбоподател на длъжността „Работник
картонажен цех – декоративни цветя“ в ААФ „***“ и отразен в Удостоверение УП-30, изх. № 37 от 05.02.1991 година.
Административният орган е приел, че в представеното с
повторното заявление вх. № МП-17916 на 02.07.2014
година искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст удостоверение са налице данни, които не съответстват на налични
разплащателни ведомости за посочения период, поради което е приел, че с него не
се удостоверява трудов, респективно осигурителен стаж на заявителя. В случаят административния
орган е с цел изясняване на фактите е изпратил писмо, с което е изискал данни
относно приета и налична разплащателна документация на осигурителя, по което
искане ТП Кюстендил след извършена проверка в „Обединен осигурителен архив“ с.
Невестино към ТП Кюстендил е установил, че за спорния период липсват данни за Т.Г.Т. /настоящ жалбоподател/, а има такива единствено за
периода от 01.07.1995 година до 31.12.1997 година.
В подкрепа на изложеното настоящия съдебен
състав с оглед установяване на истината с Определение от 06.01.2016 година е
указал на жалбоподателя кои факти и обстоятелства следва да докаже, както и
възможността да се събират нови доказателства в подкрепа на изложеното в
жалбата. По така дадените указания жалбоподателя при проведените съдебни
заседания не се е явявал, не е изпращал
процесуален представител, нито е представил други доказателства установяващи
спорния период, въпреки твърденията в жалбата.
Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда
трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. От
представената по делото трудова книжка № 363 от 1980
година, издадена 08.05.1980 година от ДЦЗ „***“ *** на жалбподателя е
видно, че спорния период /10.04.1978 година до
08.05.1980 година/ не е отразен, тъй като е преди датата на издаване на
трудовата книжка, съответно жалбоподателя за същия период не представя друга
трудова книжка за посочения спорен период. В тази връзка представената трудова
книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства за
периода след 08.05.1980 година, но не и преди това.
Начинът за удостоверяване на положен осигурителен стаж
е нормативно установен с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
/НПОС/, като стажът
се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с
трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по утвърден образец,
издаден от осигурителя. Към момента на подаването на искането за отпускане на
пенсия доказването на осигурителния стаж се извършва съобразно действащите
разпоредби на чл. 40, ал. 1 от НПОС,
а съгласно ал. 2 на посочената правна норма от НПОС
осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски,
се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка,
както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през
което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано
от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната
система на НОИ. В разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от НПОС е развити допълнителни
изисквания за издаване на документите по ал. 1 и ал. 2, като последните се
издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. Както се посочи по – горе нито в
производство пред административния орган, нито и в съдебното такова не се
представиха други доказателства, които да установяват по категоричен начин
осигурителния стаж на заявителя за спорния период. За доказването му заявителя
– настоящ жалбоподател е представил единствено Удостоверение
УП-30, изх. № 37 от 05.02.1991 година, издадено от ААФ „***“, в подкрепа на
което не са налични други писмени доказателства въз основа на които да е
издадено, както се посочи по-горе, а именно изплащателните ведомости,
други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Посоченото
удостоверение не съдържа данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО,
а именно осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход. Друго удостоверение,
съдържащо нормативно регламентираните данни за осигурено лице пред
административния орган и пред настоящия съдебен състав не е представено от
страна на жалбоподателя. Напротив установено, е че за процесния период не са
налични такива документи – разплащателни ведомости, видно от писмо изх. № АС-16-775#1 от 28.01.215 година на ТП Кюстендил, с
което е уведомено ТП Перник, че за периода от 10.04.1978 година до 08.05.1980
година в отдел „Обединен осигурител архив“ с. Невестино към ТП Кюстендил е
приета разплащателната документация на осигурителя „***“ ЕООД гр. София –
правоприемник на „***“ ***, съгласно ППП № 280 от 30.07.2007 година само за
периода от 01.07.1995 година до 31.12.1997 година, но не и за процесния. Следователно след като в посоченото архивохранилище не
се съдържат данни за лицето, то представеното Удостоверение обр. УП-30 не
отговаря и на изискванията на чл. 40, ал. 3 от НПОС,
съгласно който текст документите по ал. 1 и ал. 2 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. Ето защо в случая са налице
съмнения за достоверността на направеното вписване в издаденото Удостоверение обр.
УП-30 от 05.02.1991 година, което от своя страна респективно не доказва, че действително жалбоподателя е полагал труд
през посочения период на посочената длъжност. Въпреки дадените указания, с
които беше разпределена доказателствената тежест между страните, жалбоподателя
не проведе пълно и главно доказване на благоприятния за него факт – положен
осигурителен стаж за процесния период, поради което след съвкупната преценка на
всички представени по делото доказателства да следва категоричен и несъмнен
извод за положен от него трудов стаж през процесния период – 10.04.1978
година – 08.05.1980 година. В посочения смисъл е съдебната практика на
Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение
№ 5 056 от 27.04.2016 година, постановено по административно дело № 6 393/2015
година, Решение № 1 264 от 8.02.2016 година, постановено по административно
дело № 5 175/2015 година и Решение № 903 от 28.01.2016 година, постановено по
административно дело № 5416/2015 година на VI отделение.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, с което е
отказано да се отпусне на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на §4, ал.1 от ПЗР на КСО
е законосъобразно и правилно, а жалбата срещу него е неоснователна, поради
което следва да се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на
спора направеното искане от процесуалния представител на ответника – началника
на отдел /ЧРАПИО/ *** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да
се уважи, като Т.Г.Т. с ЕГН ********** от *** му заплати
направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във
връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** против
Решение № ********** от 19.11.2015 година на
Директора на териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлено
възражението й срещу Разпореждане № ********** от
04.02.2015 година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. с ЕГН ********** от *** да заплати на
Териториално поделение Перник при НОИ направените съдебни разноски в размер на
350 /триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: