Р Е Ш Е Н И Е

№ 337

гр.Перник, 26 октомври 2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията Георгиева административно дело № 139/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Р.Д.Т.,*** против решението по протокол № 5 от 29.10.2015г., в частта му по т. 3.1, приложение № 4, по т. 126 на МКВП при МС. С обжалвания акт е преразгледан въпроса й и е отказано подпомагане за собственият й недвижим имот по реда на Закона за защита при бедствия и Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВП към МС/, във връзка с възстановяване последици от природно бедствие от 22.05.2012г.. С жалбата се иска отказът да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен и преписката да се върне на органа за ново произнасяне. В пледоарията по същество се излагат аргументи за отмяна на акта, като постановен в пълно нарушение на чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 на АПК.

Ответникът по жалбата – Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВП към МС/ чрез процесуалния си представител юк. Я. излага становище за неоснователност на жалбата и пледира същата да се остави без уважение като неоснователна.

Административен съд-Перник, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и проверка на оспорвания административен акт на всички основания по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на оспорването

За да бъде надлежно упражнено правото на съдебно оспорване е необходимо жалбата да бъде подадена в законовия срок от лице, което има пряк и непосредствен интерес от оспорването и да е насочена срещу акт който подлежи на съдебен контрол относно неговата законосъобразност. В случая въпросът с допустимостта е разрешен с определение № 9368 от 01.08.2016г., постановено по АД № 7271/2016г. по описа на ВАС.

Наред с горното е необходимо жалбата да е подадена срещу годен за обжалване административен акт. Такива са актовете издадени в сферата на изпълнителната власт, т.е. властническите волеизявления, с които се осъществява държавното управление. В това производство, съгласно изискванията на Закона за защита при бедствия/ЗЗБ/ и на правилника за организацията й, Междуведомствената комисия взема решение за отпускане на целевите средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и контролира целевото им разходване или постановява отказ в изрично разписани случаи. С оглед характера и съдържанието на обективираното в т. 126 от приложение № 4 към протокол № 5 от 29.10.2015г., волеизявление е безспорно, че се засягат по неблагоприятен начин правата и законните интереси на жалбоподателката. Налице е годен предмет на съдебен контрол-индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който пряко и непосредствено засяга права и интереси на жалбоподателя по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.

Право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права и законни интереси са засегнати от него. В конкретния случай на обжалване подлежи отказ на МКВП към МС формиран по т. 126, с който на жалбоподателката е отказана възстановителна помощ, за нанесени щети на собственият й имот, представляващ жилищна сграда находяща се в гр. П, ул. ***. Негативният ефект от отказа рефлектира в правната й сфера, поради което за нея е налице правен интерес от оспорването.

С оглед изложеното се налага извод, че са изпълнени всички изисквания за допустимост на оспорването и не са налице основания за прекратяване на производството.

По фактите:

С молба вх. № 12/Д322 от 23.05.2012г. А.Н.Г.- наследодателка на жалбоподателката е поискала от Кмета на община Перник да назначи оценителна комисия, във връзка с нанесени щети на жилището и, находящо се в гр. П. от природното бедствие. По тази молба на А.Г., видно от решение № 1/2013г., по т. 109 МКВП е предоставил помощ в размер на 1009лв..

Видно от удостоверение за наследници А.Н.Г. е починала на 01.03.2014г..

С искане вх. № 102-07-227 от 22.04.2013г. кмета на община Перник е сезирал МКВП да предостави възстановителна помощ на имоти на физически лица, по отношение на които имоти е направена втори оглед и оценка на щети. Между тези лица под т. 7 фигурира и имот, находящ се в гр. П. ул.***. Неразделна част от искането е протокол на заседание на Общинската комисия по бедствията и конструктивна експертиза придружена с количествено стойностна сметка.

Жалбоподателката с молба вх. № 102-07-1714 от 20.06.2014г. на МКВП е поискала произнасяне по искането на кмета на общината. Поради непроизнасяне на МКВП при МС по това искане е сезиран Административен съд-Перник. Образувано е АД № 571/2016г. С решение на Административен съд Перник, постановено по АД № 571/2014г., е отменен малчалив отказ на МКВП при МС да се произнесе по нейна молба вх. № 102-07-1714 от 20.06.2014г. и преписката е върната на органа за произнасяне.

С решение по протокол № 5 от 29.10.2015г., приложение № 4 към т. 3.2 МКВП и въз основа на АД № 571/2014г. е отказала предоставяне на помощ за подпомагане и възстановяване на жилището на жалбоподателката по т. 126 от приложението с обоснован и мотивиран отказ. Мотивите са, че е неоснователно възлагане и извършване на повторни огледи за оценяване на вреди след произнасяне на МКВП без регистрация на ново събитие по реда на чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на МКВП при МС, извън установените срокове и без оспорване на оценките за вредите по реда на Закона да независимите оценители. Конкретните мотиви по отношение на жалбоподателката са, че е предоставена помощ за подпомагане възстановяването на жилището; че няма новорегистрирано събитие; че жалбоподателата не е представила изискуемите се документи по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 3 от ПОД на МКВП при МС и че при повторния оглед експерта е констатирал, че е извършен ремонт на покрива. Всичко това е дало основание на органа да приеме искането за неоснователно.

От това решение на комисията е останала недоволна жалбоподателката, която го оспорва, като според нея мотивите за отказа са непълни, неточни, неотносими и неприложими в конкретната хипотеза. Това становище се развива и в хода по същество, като се иска отмяна на постановения отказ и връщане на преписката за ново произнасяне.

Горната фактическа обстановка се установява от представената и приета административна преписка, както и от приобщените материали по А№ № 571/2014г. по описа на Административен съд-Перник.

По основателността:

Настоящия състав намира, че в хода на разглеждане на искането, държавната администрация се е съобразила с отменителното решение на Административен съд Перник по АД № 571/2014г.. Атакувания акт, предмет на настоящото производство е издаден от компетентен орган-МКВП при МС. На проведеното заседание на 29.10.2015г. са присъствали повече от половината от членовете на комисията. От така установените факти се налага извод, че при постановяването на отказа административният орган е имал необходимия кворум по чл. 6, ал. 1 от ПОД на МКВП и е бил компетентен да постановява решения. Отказът по т. 126, на приложение № 4, към т. 3.2. на протокол № 5 е постановен от административния орган действащ в състава посочен от закона и в рамките на предоставените му правомощия.

Органът е приел мотиви за отказ, видно от решението по т. 3.2. по протокол № 5 от 29.10.2015г.. Отделно от това по отношение на жалбоподателката в приложение № 4 към т. 3.2, в т. 126 на Протокол № 5 МКВП е изложил, че повторен/нов оглед без регистрирано по съответния ред ново събитие е недопустимо да се извършва. Отделно от това от новия оглед е установено, че е извършен ремонт на покрива. Извел е и констатации, че по отношение на жалбоподателката не са представени съответните документи доказващи, че същата е правоимащо лице към момента на бедствието. Въз основа на това се приема, че в акта са изложени фактическите основания послужили за издаването му и същият е обективиран в законоустановената форма. Поради това не са налице основания за отмяната му в условията на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Предпоставките заложени в ЗЗБ и в ПОД на МКВП при МС към 2012г. за издаване на позитивен акт са: лицето, да е пострадало от природно бедствие, да е собственик на законно построено и единствено жилище, да е подало необходимите декларации по чл. 28 и да не се касае за текущ ремонт. При дадени указания с определението за насрочване в тази връзка, както и като взе предвид доказателствената тежест в процеса носеща се от жалбоподателката следва да се приеме, че същата не е сезирала на самостоятелно правно основание ответника по делото. Както по настоящето дело, така и по приобщените към същото материали по АД № 571/2014г. не се констатира изпълнение от нейна страна на изискването на чл. 26, ал. 3 от ПОД на МКВП при МС в ред. от 2012г.. Същата не е депозирала искане по съответния ред от свое име за предоставяне на възстановителна помощ и поради тази причина, констатациите на органа са в съответствие с чл. 26, ал. 2 от правилника. Доколкото с решение № 1/2013г., по приложение № 1 към т. 53, под т. 109 МКВП при МС на правоимащия, т.е. на наследодателката й е отпуснала помощ за посочения адрес и няма данни това решение да е оспорено, то се налага извода, че е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, с които е налице подпомагане по реда на ЗЗБ и правилника. На следващо място по делото не се ангажират релевантни за изхода на спора доказателства, които да се противопоставят на наличните събрани в хода на административното производство. В изпълнение на правомощията си по чл. 65 от ЗЗБ, Кмета на община Перник със Заповед № 821 от 22.05.2012г. е обявил бедствено положение на територията на общ. Перник и е издал заповед за сформиране на екипи от експерти, които да извършат оглед и да направят оценка на вредите на засегнатите от земетресението жилищни имоти на физически лица. Осъществяването на тези дейности е скрепено със законоустановени срокове. Това е нормативно разписания ред в чл. 27 от правилника към момента на бедствието. По делото е налично конструктивно становище и експертна оценка, в която са описани видът и характерът на вредите. Комисията е препоръчала частичен ремонт изразяващ се в обработка на фуги и заздравяване на тухлени стени, изкърпване на вътрешната мазилка, посредством шпакловане и боядисване и препокриване на покрива с керемиди. Нанесените щети от земетресението са оценени в размер на 1505лв., като по отношение на всяка една препоръчана операция има отделно остойностяване. Тези щети са установени непосредствено след настъпилото природно бедствие и по време, когато е обявено бедствено положение за общината. Тези доказателства имат еднозначно значение за установени по нормативен ред по действащия ПОД на МКВП, ред. 2012г. щети от природно бедствие, което е наложило обявяване на бедствено положение за общината.

Правна възможност за извършване на повторни огледи и то в значителен период след природното бедствие не почива на годно правно основание и не отразява състоянието на имота към момента на увредата. Изготвената нова конструктивна експертиза и количествено стойностната сметка към нея като направени без всякакви правни основания и извън законоустановените срокове по ЗЗБ, при липса на обявено бедствено положение, към момента на извършването им мотивират състава да приеме, че същите са неотносими по случая. Дори разгледани по същество и преценени в съвкупност и поотделно те мотивират състава да приеме, че жилището, за което е поискана помощта се нуждае от частичен ремонт, при който не се извършва намеса по носещата конструкция на сградата. Изводите на експертите са, че по сградата има щети от бедствието, които се изразяват в пукнатини по стените и ъглите, напукана и паднала мазилка, поддала покривна конструкция, която към момента на огледа е изпълнена наново. Даденото проектно решение е, извършване на вътрешен ремонт, посредством очукване на мазилката по стените, измазване и шпакловане, както и ремонт на покрива и комините. Заключението на експерта е, че носещата конструкция на сградата не е нарушена, не са засегнати електроинсталациите и ВиК мрежите и обекта може да функционира, сградата е годна за обитаване. Именно на тази експертиза се позовава жалбоподателката и иска органа да се задължи да й предостави помощ в размерите определени в количествено стойностната сметка. Според разбиранията на състава, отстраняването на посочените в тази експертиза щети, представляват подобряване и поддържане в изправност на сградата и отстраняването им, представлява текущ ремонт по смисъла на §5, т. 43 от ДР на ЗУТ и поради това за отстраняването им възстановителна помощ не се предоставя. Имотът се нуждае от ремонт, но сградата не е опасна за здравето и живота на обитателите й и не е компрометирана конструкцията й. Следователно акта е постановен и в съответствие с материално правната разпоредба на чл. 29, ал. 3 от Правилника, забраняваща предоставянето на възстановителна помощ за текущ ремонт, с оглед на което оспорването ще се отхвърли като неоснователно и недоказано.

Една от основните цели на Закона за защита при бедствия е да се подпомогнат онези пострадали лица, на които природното бедствие е причинило вреди на единственото им жилище. Държавата няма нормативно въведено задължение да обезщетява физическите лица за действителните им вреди, нанесени от природно бедствие.

Оспореният административен акт като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в изпълнение на влязло в сила решение е в съответствие с приложимия материален закон и с неговите цели. Същият е законосъобразен. Предвид всичко изложено по-горе и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед, на което жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

Отхвърля оспорването по жалба на Р.Д.Т.,*** против решението по протокол № 5 от 29.10.2015г., в частта му по т. 3.1, приложение № 4, по т. 126 на МКВП при МС.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Перник до Върховен административен съд на Република България.

Съдия:/п/