гр.
Перник, 07.10.2016
год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Емилия Иванова
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело №210 по описа за 2016 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.292 от АПК.
Образувано е по искова молба на Е.С.М.*** с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Кмета на Община Перник. Ищецът сочи, чрез процесуалния си представител, че са налице нови основания, възникнали след влизане в сила на Заповед № 187/07.02.2001 г. на Кмета на Община Перник, които са основания същата да не се изпълнява, като се позовава на изтекла давност. Твърди, че заповедта е влязла в сила на 17.10.2007 г., поради което образуваното изпълнително производство е след изтичане на срока по чл. 285 от АПК – 17.10.2012 г.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по иска – Кметът на Община Перник, оспорва твърденията на ищеца и чрез процесуалният представител моли исковата молба да бъде отхвърлена. Твърди, че погасителната давност е прекъсвана, поради което и към настоящият момент все още не е изтекла предвидената в чл.285 от АПК петгодишна давност.
Административен съд Перник, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:
С писмо изх. № 15/ОС-164-1 от 04.11.2015 г. от Кмета на Община Перник, Е.С.М.*** е поканен, в 14-дневен срок от получаване на същото доброволно да освободи имот № 3016 в кв. 68 по плана на гр. Перник. Основание за изпращане на поканата за доброволно изпълнение е заповед № 187 от 07.02.2001 г. на Кмета на община Перник, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Заповедта е влязла в сила на 17.10.2007 г., съгласно мотивите на решение № 12273/14.11.2008 г., постановено по адм.д.№9530 по описа на ВАС за 2008 г. От влизане в сила на заповедта започва да тече и погасителната давност по чл.285 от АПК.
С писмо изх.№ 09/ТР-1211/1/ от 17.09.2009 г. до ищецът е отправена покана за доброволно изпълнение по смисъла на чл.277, ал. 1 от АПК. След връчването на поканата Е.С.М.*** и Б.С.М.***, които са длъжници по изпълнението подават пред АС Перник иск с правно основание чл.292 от АПК , като твърдят че е налице нов факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание-изтекла погасителна давност. Установителният иск е отхвърлен с решение № 301/29.12.2009 г., постановено по адм.д.№ 433/2009 г. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение №5745/23.04.2012 г., постановено по адм.д.№4168/2010 г. на ВАС на РБ.
На 04.11.2015 г., органът по изпълнението в лицето на Кмета на Община Перник започва процедура по изпълнение на влязлата в сила заповед. В тази връзка пред настоящият съд е подаден иск по чл.292 от АПК, като се твърди,че не е налице годно изпълнително основание. Посочва се, че заповед №187/07.02.2001 г. на Кмета на Община Перник е влязла в сила и е могла да бъде надлежно изпълнена до 17.10.2012 г., което не е сторено.
Предявеният иск е процесуално допустим. Депозиран е от лице с правен интерес, чиито права са засегнати неблагоприятно в качеството му на длъжник в производството по принудително изпълнение на заповед №187/07.02.2001 г. на Кмета на Община Перник.
Разгледан по същество е неоснователен.
Предмет на иска с правно основание чл. 292, ал. 1 от АПК е установяването, че
въпреки наличието на възникнало изпълнително основание, то е престанало да
съществува или е станало неизискуемо, поради наличието на факти настъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание. В процесния случай ищецът се
позовава на изтекла давност.
На
първо място, в разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК е предвидено, че ако
специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в
изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. В ал. 2 на
законовия текст изрично се сочи, че давността не се прилага служебно. В случая
с исковата молба е направено възражение за изтекла давност.
Погасителната давност е юридически факт,
представляващ определен от закона период от време, с изтичането на който
настъпват определени правни последици –погасяване на вземане и преклудиране
възможността за изпълнението. В процесния случай, за да се установи дали ищецът
дължи изпълнение на задължението му, вменено с влязлото в сила изпълнително
основание, е необходимо да се изследва дали погасителната давност е изтекла,
респективно дали е била прекъсвана и съответно в кой момент изтича. Спирането и
прекъсването на погасителната давност не са уредени в АПК. Тъй като в АПК е
изрично предвидена общата 5-годишна погасителна давност, следва да се приложат
институтите, пряко свързани с нея, каквито са спирането и прекъсването на
давността.
Празнотата в АПК следва да бъде преодоляна чрез правоприлагане по аналогия, съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Погасителната давност е правен институт, уреден в чл. 110-120 от ЗЗД. В чл. 116 и чл. 117 ЗЗД са изложени правилата относно прекъсване на давността. От разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, не следва, че погасителната давност тече при висящност на изпълнителния процес. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. В настоящия случай следва да се прецени дали е започнало изпълнението, т. е. дали са предприети действия за принудително изпълнение.
Настоящият състав намира, че в конкретният случай давност е започнала да тече след влизане в сила на заповед №187/07.02.2001 г., считано от 17.10.2007 г., но същата е прекъсната с изпращане до длъжника на покана за доброволно изпълнение изх.№ 09/ТР-1211/1/ от 17.09.2009 г. По повод на започналото изпълнително производство и предявения през 2009 г. иск с правно основание чл.292 от АПК давност не е текла до влизане в сила на съдебното решение постановено по адм.д. №4168/2010 г. по описа на ВАС. Актът на касационната инстанция е постановен на 23.04.2012 г. и е влязъл в сила от същия ден. От тогава е започнала да тече нова погасителна давност по чл.285, ал.1 от АПК. При бездействие на административния орган тя би изтекла на 23.04.2017 г.
Видно от доказателствата
по делото преди този краен срок до длъжника, и ищец в настоящото производство е
отправена нова покана за доброволно изпълнение изх. № 15/ОС-164-1 от 04.11.2015
г. от Кмета на Община Перник. Със самото отправяне на поканата е сложено началото на
изпълнителното производство по смисъла на чл. 276 АПК. За прекъсването на
давността от значение е самото отправяне на поканата за доброволно изпълнение,
т.е. манифестирането на воля за изискване на изпълнението. Това
действие е извършено преди 23.04.2017 г., поради което неоснователно ищецът
твърди, че ответника, в качеството си на орган по изпълнението не е имал право
да предприеме действия въз основа на заповед №187/2001 г., тъй като правото
му е погасено давност.
По изложените съображения, предявеният иск,
като неоснователен на посоченото правно основание подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски. В производството същият се представляват от един юрисконсулт, поради което размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи на 300 лв., съгласно §1 от ДР във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С.М.,***, иск с правно основание чл. 292 АПК за признаване, че правото на принудително изпълнение на Заповед № 187/07.02.2001 г. на Кмета на Община Перник, с която е разпоредено изземване на имот с №3016 по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, се е погасило поради изтичане на давността по чл.285, ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Е.С.М.,***, да заплати на Община Перник, сумата от 300 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за неговото постановяване.
СЪДИЯ: