Р Е Ш
Е Н И Е
№ 336
гр. Перник, 24 октомври 2016г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в публично заседание
проведено на тридесети септември през
две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 274/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по искова молба от Б.Л.Т.,
с ЕГН **********, с адрес *** против Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Перник /ОД на МВР-Перник/ съдържаща претенция за заплащането
на парично обезщетение в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни
действия на административния орган, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на предявяване на иска. В исковата молба се претендира
присъждане на направените по делото разноски. С уточнителна молба се
конкретизира, че вредите произтичат от
незаконосъобразен административен акт-Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016г., издадена от началник на
РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник, която е отменена със заповед № 249з-36 от
15.03.2016г. от началника на РУ-Брезник.
Според ищеца претърпените неимуществени вреди в размер
на 4000 лева, произтичат от изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ №16-0249-000012
от 07.03.2016г., издадена от началник на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник. С
процесната заповед на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т.1, б. “д” от ЗДвП е
приложена принудителна административна мярка, с която е отнето свидетелството
за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба по
наказателно постановление № 14-0967-002265 от 06.10.2014г., което е влязло в
сила на 05.12.2014г. и не е заплатено.
Наказателното постановление е било обжалвано и с решение № 39 от
03.02.2015г., по НАХ дело № 1640 по описа за 2014г. районен съд Враца е отменил
наказателно постановление № 14-0967-002265 от 06.10.2014г.. Решението е влязло
в сила на 24.02.2015г., видно от отметка направена от районния съдия върху
препис от решението. С издаването на Заповедта за прилагане на ПАМ, ищеца бил лишен от възможността да управлява
моторно превозно средство от момента на издаване на заповедта-07.03.2016г. до
нейната отмяна-15.03.2016г. и до връщането на документите-25.03.2016г.. Издадената
заповед за ПАМ му причинила неимуществени вреди, изразяващи се в болка, тъга,
стрес, тревожност, обида, както и душевни и физически страдания, като се
наложило посещение при лекар и прием на лекарства. В
исковата молба се сочи, че в период от деветнадесет дни не е успял да реализира
предварително планирано пътуване с негов приятел до Италия, за което имал
резервация, защото реално не могъл да
управлява моторно превозно средство.
Въз основа на изложените аргументи ищецът претендира
присъждане на парично обезщетение в размер от 4000 лева. В съдебно заседание
ищецът и пълномощникът му - адв. К.Т. поддържат изцяло исковата претенция и
молят същата да бъде уважена. Претендират присъждане на разноските по делото.
Представя писмени бележки.
Ответната
страна-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт И.М. в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на исковата
претенция. Оспорва размера на иска. Счита, че не е налице причинно следствена
връзка, както и че не са налице неимуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Моли за решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр. Перник в
пледоарията по същество излага подробни аргументи за неоснователност на
исковата молба.
Административен съд-Перник като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевираните от страните
доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2016г. служители при РУ-Брезник спрели за
проверка в гр. Брезник водач на МПС-Опел Инсигния с рег. № СВ 9915АМ,
собственост на Б.Т.. Проверяващите установили, че същият управлява с изтекъл
срок на наказателно постановление № 14-0967-002265 от 06.10.2014г., заменящо
контролния талон в едномесечен срок от влизането му в сила и не е изпълнил
задължението си да го заплати. Съставили АУАН № Т554456 от 06.03.2016г. срещу
водача, с който приели, че същият е нарушил чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.
Въз основа на констатациите, съдържащи се в съставения
АУАН, началникът на РУ-Брезник е приел, че Б.Т. управлява МПС въз основа на
наказателно постановление за нарушение на ЗДвП с изтекъл срок за плащане. На
основание чл. 171, т. 1 , б. “д” от ЗДвП е издал е Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016г., с която е
отнел свидетелството за управление на моторно превозно средство № 281354893 до
заплащане на дължимата глоба.
Заповедта е връчена на ищеца на 07.03.2016г.. Същият я
е оспорил пред Административен съд Перник и е образувано АД № 140/2016г.. В
хода на производството по делото е изискана административната преписка от
ответника по жалбата. В указания срок по делото е депозирана преписката, ведно
със заповед № 249з-46 от 15.03.2016г. на
началник на РУ-Брезник. Със същата е отменена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016г. на
началника на РУ-Брезник и е разпоредено връщането на отнетите документи.
Жалбата на основание чл. 159, т. 3 от АПК е оставена без разглеждане и
производството е прекратено. Определението е оставено в сила от състав при
ВАС със съдебен акт № 5863 от
17.05.2016г. по АД № 5293/2016г..
Ищецът пред Административен съд Перник е оспорил и заповед
№ 249з-46 от 15.03.2016г. на началник на
РУ-Брезник, с която е отмена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016г. на началника на
РУ-Брезник. Образувано е АД № 183/2016г. по описа на съда. С определение № 84
от 26.05.2016г. жалбата е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4
от АПК и производството по делото е прекратено. С определение № 8364 от
06.07.2016г., постановено по А№ 7524/2016г., състав при ВАС е оставил в сила
оспорения съдебен акт по АД № 183/2016г..
Заповед № 249з-36
от 15.03.2016г. на началник на РУ-Брезник е получена от ищеца на 25.03.2016г.,
на която дата са му върнати и отнетите документи-свидетелство за управление на
МПС № 2811354893.
Междувременно
на 07.03.2016г. с оплаквания от изтръпване на крйници, сърцебиене, усет за
топка под лъжичката и гърлото, ищеца посетил лекуващия си лекар. След преглед
обективиран в амбулаторен лист № 235 от същата дата личния лекар е приел, че се
касае за остра стресова реакция. За тези симптоми е назначил терапия и е издал
рецепта за прием на невролакс, невробекс, мента-глог и валериана и конкор. По
делото няма данни тези медикаменти да са закупени, нито да са приемани
съобразно дневните дози предписани от медика.
По делото е представена
разпечатка от booking.com. От нея е видно, че е потвърдена резервация 676.748.451 за периода от 10.03 до 20.03, като е
разписано, че депозит не се изисква. Разноски по анулиране до 08.03.2016г. не
се предвиждат, а от 09.03.2016г. същите са в размер на 108евро.
По делото се изслуша
свидетеля М.У.. Същият е пътувал заедно с ищеца на 06.03.2016г., когато
проверяващи са ги спрели в гр. Брезник. Ищецът им дал документите си за
проверка. Проверяващите го извикали и след около пет-шест минути се върнал в
колата и казал, че ще му вземат книжката за неплатена глоба. Същият се изнервил
и ядосал, че има някаква грешка. Хванал се за главата и казал, че екскурзията
до Милано ще отпадне, защото няма кой да кара.
Обясненията му се кредитират, доколкото същият е пряк очевидец на
случилото се на 06.03.2016г..
Така изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и по същество не се оспорва от страните.
Административен
съд-Перник, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на
исковата молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и
доводите на страните, приема от правна следното:
При проверка
на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по
предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от
наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба. В случая ищеца претендира
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016г. на
началника на РУ-Брезник.
Съдът намира,
че претенцията за заплащане на неимуществени вреди е допустима, но
неоснователна, предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавни органи или
длъжностни лица, при и по повод изпълнение на административна дейност.
Необходима предпоставка за допустимостта на иска за вреди, настъпили от
административен акт е неговата незаконосъобразност да е установена в специално
производство. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен
акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по посочения ред. Под дейност на администрацията следва да се разбира
акт, действие или бездействие, които имат властнически характер и са насочени
към възникване на административни отношения между административен орган и
гражданин.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Така регламентирана, отговорността е за всички претърпени вреди, които
съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове,
фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни
органи при или по повод изпълнението на административна дейност. По своя
характер обективираното в процесната ПАМ отнемане представлява административна
дейност.
Въпреки наличието на
посочените предпоставки, това не е основание да се приеме иска за основателен. За
да е изпълнен и последният елемент от състава на отговорността на държавата
обаче, е необходимо наличието на причинна връзка между незаконосъобразното
властническо волеизявление, обективирано в издадена заповед за прилагане на ПАМ
и настъпилите имуществени вреди, т.е. вредните последици да са неизбежно
следствие от незаконосъобразния административен акт.
Причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат няма и исковата претенция е недоказана. Отговорността по
чл. 1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, а е в тежест на ищеца да установи кумулативно
изискуемите предпоставки за възникването й. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по посочения ред. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които
са «пряка и непосредствена последица от увреждането». Съдебната практика
определя пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на
увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или
длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под «преки вреди» се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането
- издаването на порочен административен акт. Понятието «вреда» е утвърдено в
науката и съдебната практика. Тя представлява накърняване имуществото на
правните субекти или на техни неимуществени блага и се състои в претърпяна
загуба или пропусната полза. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, границите на
отговорността се разпростират до вредите, «които са пряка и непосредствена
последица от увреждането». В настоящия случай, ищецът твърди, че е претърпял
неимуществена вреда, намираща се в причинна връзка с отменената заповед и
изразяваща се в тъга, стрес, тревожност, обида, както и душевни и физически
страдания, като се наложило посещение при лекар и прием на лекарства. Съдът
намира, че по делото не се доказа да са произлезли някакви неблагоприятни
последици или вреди за ищеца, които да са пряка последица от издадената
ПАМ. Оплакването от изтръпване на
крайници, сърцебиене не може директно да се свърже с издадената ПАМ. От
показанията на разпитания по делото свидетел не се установяват факти, които да
се кредитират като такива водещи до
настъпване на негативни за физическото и психическото състояние на лицето
последици. Причиненото главоболие след спиране на автомобила, съставянето на
АУАН и изземването на свидетелството за управление на МПС не е в следствие с
издадената ПАМ. Доколкото гласните доказателства са допустими в това
производство главно за установяване размера неимуществените вреди, то настоящия
състав приема, че по делото не са налице годни доказателства за размера на
неимуществените вреди. Дори да се
приеме, че ищеца е имал резервация за пътуване до Италия, то от тази резервация
не следва, че пътуването е трябвало да
се осъществи с автомобил. Отделно от това от нереализираното пътуване би могло
единствено да се претендират имуществени вреди, каквито обаче не са заявени за
репариране. Въз основа на изложеното, настоящия
състав намира, че липсват надлежни доказателства, от които да се направи
заключението, че ищеца действително е претърпял определени неимуществени вреди,
които да са в пряка причинна връзка с отменената заповед и свързаните с нея
действия по отнемане на свидетелството за регистрация на моторно превозно
средство.
По изложените доводи исковата
претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на
отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016г. издадена от началника на
РУ-Брезник ще се отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана. При това положение на отхвърляне подлежи и
аксесорния иск за присъждане на лихви, от дата на завеждане на делото.
С оглед изхода на делото
разноски за ищеца не се присъждат.
Водим от изложеното, съдия
при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска,
предявен от Б.Л.Т. срещу Областна дирекция на Министрество на вътрешните
работи-Перник за заплащане на парично обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на отменена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016г. издадена от началника на
РУ-Брезник.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/