Р Е Ш E Н И Е
№ 332
гр. Перник, 28 октомври 2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно
заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 298 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145–чл.
178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК,/ във връзка с чл. 9б от
ЗМДТ.
Образувано по жалба на С.С.И., с ЕГН **********, с
адрес: *** и с адрес за кореспонденция гр. К***
против Акт за установяване на
задължения № 16-130-1 от 25.01.2016г. издаден от главен експерт в отдел
„Ревизии и проверки” /РП/ при дирекция „Местни приходи и такси“ /МПТ/ на община
Перник и потвърден изцяло с писмо изх. № 16/ММО-468-1 от 25.04.2016г. на
Директора на Дирекция “Местни приходи и такси” при община Перник.
Жалбоподателят твърди, че установените задължения за данък недвижими имоти
/ДНИ/ и за такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2015г. в посочените размери и лихви
са определени незаконосъобразно. По отношение на ТБО счита, че за
посочения период не следва да дължи нищо, защото в имота му сградите са
погинали и не могат да изпълняват предназначението си. Отделно от това
наследодателката му била декларирала това обстоятелство още през 2012г. пред
Община Перник, а самият той е уведомил ответника посредством подадена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 25.11.2015г., че сградите са се самосрутили и
са необитаеми. Поради тази причина счита, че не дължи установените в акта
задължения. Иска АУЗД да се отмени в цялост като незаконосъобразен. В жалбата е
направил искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата-Директор на Дирекция “Местни
приходи” при община Перник, чрез процесуалния си пълномощник оспорва жалбата. В
проведеното съдебно заседание на 30.09.2016г. пледира жалбата да се отхвърли
като неоснователна или алтернативно същата да се уважи касателно установения
размер на ДНИ и ТБО по отношение на процесните постройки и в тези си части акта
да се отмени. Претендира присъждане на направените съдебни разноски и представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Административен съд Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация и в
законоустановения срок, поради
което следва да се разгледа.
В настоящият случай органа по приходите
е започнал административното производство служебно по данни от подадена с вх. №
373 от 25.01.2016г. декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО имот,
собствен на жалбоподателя, тъй като задълженията не са били платени. Акта е
изготвен от служител посочен в заповед № 303 от 24.02.2015г. на Кмета на община Перник и обхваща периода
от 01.01.2011г. до 31.12.2015г.. С него
се установяват задължения за ДНИ и ТБО.
За установените задължения е изготвен
Акт за установяване на задължение по декларация № 16-130-1/25.01.2016г..
изготвен от лице посочено в заповед № 303 от 24.02.2015г. на Кмета на община Перник. С АУЗД административният орган е определил
общо дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижимите имоти съсобственост на жалбоподателя
за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г., като установените задължения са
общо в размер на 26.51лева, от които 21.30лв.-главница и лихва в размер на 5.21лв.,
изчислена към 25.01.2016г.. Установяванията са само за притежаваните от него
6/54 идеални части от имота и сградите в него.
На 10.02.2016г., видно от обратна
разписка приложена по делото акта е получен от жалбоподателя. Срещу
констатациите отразени в него, както относно определения ДНИ, така и по
отношение ТБО е подадено възражение. Същото е разгледано и е отхвърлено като
неоснователно.
С писмо изх. № 16/ММО-468-1 от 25.04.2016г.
на Директора на Дирекция “Местни приходи и такси” при община Перник, което са
приема за решение компетентния орган е потвърдил изцяло установените с акта
задължения.
По делото е представена декларация по
чл. 14 от ЗМДТ. В нея жалбоподателят е декларирал факти и обстоятелства
свързани с притежаваното от него право на собственост и със състоянието на
постройките в имота. Представена е и кореспонденция между община Перник и
наследодателката на жалбоподателя, касателно искания за освобождаване на такса
битови отпадъци, поради погиване на сградите. Представена и заповед № 1228 от 07.08.2014г. на кмета на
община Перник за премахване на самосрутваща се сграда, в имот собственост и на
жалбоподателя.
По делото не е спорно, че имотът е
съсобствен и настоящият жалбоподател е съсобственик на 6/54 идеални части от
правото на собственост на УПИ ХІІІ, кв. 307 по плана на гр. Перник, пригаров
район с административен адрес ул. “***, придобил собствеността по наследство.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 4765 от 30.06.2015г. Й.В.В. е починала на 22.12.2014г. и след смъртта си е
оставила трима наследника, един от които е жалбоподатателя.
По
делото на стр. 57 е представена справка за неплатени задължения за ТБО и ДНИ за
периода 2007г. до 2015г. по партидата на Й.В.В. с № **********, в общ размер на
237.66лв.. След възражение от страна на жалбоподателя органът с писмо изх. №
16/ММО-192 от 26.01.2016г. го е уведомил, че сумите за ТБО и ДНИ за периода от
2007г. до 2010г. са погасени по давност и са отписани тези задължения. По
отношение на неплатените задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2011г. до
31.12.2015г. е предприел установяването им по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
С оглед
указаната доказателствена тежест на ответника по жалбата с определение от 06.07.2016г.
на настоящия съдебен състав са представени договор № 18/26.09.2005г. на
дружеството–изпълнител по сметосъбиране и сметоизвозване в община Перник,
третиране на битови отпадъци и изпълнение на оператор на депото за БО и
почистване на уличната мрежа – лятно и зимно поддържане, обобщителни за дължими
суми, договор № 56 от 01.04.2015г. за извършване на услуги по сметосъбиране и
сметоизвозване на битови отпадъци на територията на община Перник, решение на
РИОСВ, за общинско депо, графици за ръчно метене по райони /улици/ и графици на метачен автомобил за процесния
период, маршрутен график за събиране и извозване на ТБО на определен шофьор и за
кварталите в гр. Перник, заповедите на
кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, справки за начислената ТБО по
отделни пера и по години, както и такива за ДНИ, Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на община Перник и Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Перник, като и решение на Общински съвет Перник за
определяне на основа за определяне на ТБО и промила на всяка от услугите по
отделно.
Пред настоящата съдебна инстанция се прие
и изслуша съдебно-техническа експертиза, заключението по която се цени в
цялост. Вещото лице в своето заключение е категорично, че основната сграда,
т.е. декларираната от жалбоподателя като едноетажна жилищна сграда е паднала.
Покривната конструкция е рухнала, а заедно с нея и носещите стени. По
останалите носещи стени има пукнатини, които също ще се разрушат. Сградата не е
годна за използване по предназначение и не е годна за обитаване. По отношение
на пристройка към жилищната сграда експерта е установил, че към настоящия
момент се е самосрутила. В имота има и второстепенна постройка, декларирана от
жалбоподателя, която в една част се е самосрутила, а в другата част е
неизползваема. Вещото лице е категорично, че процесните обекти не могат да се
ползват по предназначение и същите представляват непосредствена опастност за
здравето и живота, както за собствениците им, така и за преминаващите граждани.
Така даденото заключение настоящия
съдебен състав го кредитира, като относимо, обективно и кореспондиращо с
приетите по делото писмени доказателства. Същото напълно кореспондира и с
издадената заповед № 1228 от 07.08.2014г. на кмета на община Перник за
премахване на самосрутваща се жилищна сграда, както и с подаваните молби и
искания от наследодателката на жалбоподателя за освобождаване на имота от
начисляване на такса за битови отпадъци.
Пред настоящата съдебна
инстанция е допуснато изслушване на съдебно–икономическа експертиза, но с молба
вх. № 2215 от 02.09.2016г. искането е оттеглено, като е поискано делото да се
реши при наличните доказателства. С протоколно определение от 30.09.2016г. допусната
експертиза е заличена.
Горната фактическа обстановка
се възприе от представената и приета като писмено доказателство административна
преписка, както и от приетата съдебно-техническа експертиза.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
По делото липсват индиции, от страна на жалбоподателя
да е иницирано административно производство по установяване на задължения по
декларация. Съгласно чл. 107, ал. 3 органа по приходите може да иницира такова
производство за установяване на размера на дължимите данъци за недвижими имоти
и таксите за битови отпадъци за процесния период.
Предмет на съдебен контрол е установяване на
задължения за данъци за недвижими имоти и за такса битови отпадъци оформени в
Акт за установяване на задължение № 16-130-1/25.01.2016г.,
изготвен от орган по приходите при
Община Перник. Същият е
издаден от компетентен по смисъла на чл. 9б
от ЗМДТ във вр. с чл. 4 от ЗМДТ орган. Административните
актове са
мотивирани от правна и фактическа страна.
За да изготви оспорвания акт, административния орган се е позовал на ЗМДТ,
Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги на територията на
община Перник и Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на община Перник, както и на подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14
от ЗМДТ от 23.11.2015г.. В хода на производството не са допуснати съществени процесуални
нарушения. С оглед на изложеното не се откриват отменителни
основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Не се спори между страните, че имотите по отношение, на които са
начислени задължения са съсобственост на жалбоподателя и че същите се намират
на територията на община Перник и то в границите на урбанизираната такава.
Спорен по делото е въпроса дали тези имоти, т. е. едноежната жилищна сграда и
второстепенната постройка могат да се приемат за облагаеми и именно от отговора на този въпрос зависи материалната
законосъобразност на акта.
Настоящия
състав приема, че административния орган правилно е установил размера на ДНИ по отношение на декларираната
земя. Процесния поземлен имот попада в урбанизирана територия и в
строителните граници на населеното място, а според предназначението на плана
отреждането му е за жилищни нужди. Дължимостта
на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане
недвижим имот, т. к. ползването не е елемент на фактическия данъчен състав за
данък недвижими имоти – по аргумент на чл. 13 от ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ поземления
имот е облагаем имот и за него се дължи
ДНИ. Размерът на задълженията за
ДНИ на този имот е определен в размер на 2 на хиляда върху данъчната
оценка на имота. Спазена е разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ. Видно от
представената по делото Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на община Перник, Общински съвет Перник е определил с наредбата по
чл. 1, ал. 2 размера на данъка на 2
на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, съгласно чл. 15 от
наредбата. Съгласно декларацията по чл. 14 от ЗМДТ жалбоподателят е собственик на 6/54 ид. ч.. Съгласно
удостоверение за данъчна оценка на стр. 202 по делото, данъчната оценка на
земята е 5352.80лв., като за 6/54 ид.ч. ДО е 594.80 и съответно данъкът за
земята е в размер на 1.19лв.. Именно такъв данък за земята по години е
установил и органа, видно от справки на стр. 224 и 225 и на стр. 460 от
делото. С оглед на това се приема, че установения
данък за поземления имот-земя от 214 кв.м., за 6/54 ид.ч., за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. е в
размер на 5.95лв. и е определен в
съответствие с материално правните разпоредби.
Същият е дължим в този размер от жалбоподателя и не са налице основания
за отмяната му.
По отношение на установения данък недвижими имоти, т.е.
за едноетажна жилищна сграда и за второстепенна постройка, настоящия състав приема,
че административния орган неправилно е определил данъчно задължение за тях.
Това е така, защото същият не се е съобразил с всички факти и обстоятелства,
имащи значение за случая. В декларация
по чл. 14 от ЗМДТ жалбоподателят изрично е посочил, че сградата е обявена за
разрушаване и същата се е самосрутила. Към декларацията е представил и доказателства
в подкрепа на твърденията си. От тях е видно, че още в края на 2012г. Община
Перник е сезирана да предприеме действия по принудително премахване на сграда
и съответно след изпълнение на процедура
по реда на чл. 196 от и сл. от ЗУТ е издадена заповед за премахване. Тези факти и обстоятелства няма данни да са
проверени от служител на общинската администрация, по реда на чл. 20 от ЗМДТ
допускащ и осъществяване проверка на място. Това неизпълнение се приема за
съществено процесуално нарушение и същото е достатъчно за отмяна на акта в тази
му част на процесуално основание. От изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, която се цени в цялост като обективна и компетентно изготвена, както
и като неоспорена от страните се приема, че сградите в поземления имот са
напълно унищожени и не могат да се ползват по предназначение, а
предназначението им е било за жилищни нужди. Останките от сградите са опасни
както за собствениците на имота, така и за преминаващите покрай имота граждани.
Въз основа на изложеното се налага извода, че в имота няма сгради, попадащи в
определенията на пар. 1, т. 29 и т. 30 от ЗУТ и съответно липсва предпоставка
за облагането им с данък по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Налице е пълно унищожаване
на сградите, което е довело до преминаването им от облагаеми в необлагаеми, по
смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗМДТ. За пълнота на изложеното ще се посочи също
така, че и съгласно удостоверение за данъчна оценка на стр. 202 по делото,
данъчната оценка на второстепенната постройка е в размер на 228.40лв., а
съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2014г. не се
облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
С оглед на установяването на ДНИ /видно от
представените справки разбити по отделни пера за отделните обекти на стр. 224 и
225/ и за процесната постройка за 2014г. и 2015г. органът е нарушил и материалния
закон. Следователно по отношение на тази постройка намира
приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ и не са налице
материалноправните предпоставки за облагането й с данък. Това не е
отчетено от страна на органа и е довело до неправилно данъчно облагане и
неправилно приложение на материалния закон. Изложеното мотивира състава
да приеме, че при установяване на ДНИ за жилищна сграда и за второстепенна
постройка, органът е допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно е
приложил материалния закон и поради тази причина акта ще бъде отменен в частта,
с която са установени задължения за коментираните по-горе обекти. Съгласно
изготвена справка на стр. 224 и стр. 225 установения размер на ДНИ за тях е
5.25лв. и акта, в тази част, ведно с начислената лихва върху тази сума, от
момента на установяването ще се отмени като незаконосъобразен.
По отношение на ТБО:
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите
по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по
реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Видно от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ не
се събира такса за: 1). сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината, а съгласно изм. от 01.01.2014г.: или ако имотът
не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота; 2). поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3).
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Анализът на приложимата нормативна уредба води на
извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината. За втората от
услугите - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата от общината, а
за третата - обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма
такива. Следователно, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при
реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса
битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени
дейности по горепосочените услуги. За да е налице задължение за заплащане на
такса за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и обезвреждането на битови отпадъци и
поддържане на депа е необходимо общината да е престирала услугите. Без да са
предоставяни тази услуги за жалбоподателя не възниква задължение. От
доказателствата по делото се установява и приема, че Община Перник е
предоставяла тези услуги през процесния период, в т.ч. и конкретно по отношение
на територията, където се намира имота на жалбоподателя. Има издадени заповеди
с № № 2066/22.10.2010г.; 1749/28.10.2011г.; 1760/29.10.2012г.;
1525/30.10.2013г. и 1663 от 28.10.2014г. на Кмета на община Перник, по реда на чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите, видът на
предлаганите услуги, както и честотата
на сметоизвозване. Процесния имот
попада в обхвата на тези заповеди. Също
така са налични договори за възлагане на
обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на битови
отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване. Има и графици на
фирмите извършващи дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване по улици и
графици за ръчно метене, както и приемо предавателни протоколи за извършени
дейности. Има поставена кофа тип Бобър, обслужваща и адреса на жалбоподателя. Налице
е и решение № 16-ДО-44-00 от 02.09.2009г.
на директора на РИОСВ, от което се установява, че на територията на
общината има изградено депо за събиране, транспортиране, временно съхраняване и
депониране на отпадъци. Формален спор между страните за реално предоставяне на
тези услуги не съществува. С оглед обсъдените доказателства се приема, че
Община Перник предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, предоставя
услугата чистотата на териториите за обществено ползване и разполага с депо за обезвреждането на битови отпадъци, което поддържа.
Въз основа на всички така представени и неоспорени от страните доказателства,
настоящия състав приема, че община Перник реално е предоставяла услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци по
отношение на населените места, в това число и касателно посочения по-горе имот
на жалбоподателя. Със законодателната промяна бр. 101 от 2013г., в сила от
1.01.2014г. е разписано, че не се събира такса ако имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя
до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Тъй
като установяванията на органа касаят и 2014г. и 2015г. то следва да се провери
има ли налична декларация за този период. От данните по делото е видно, че
наследодателката на жалбоподателя е правила постъпки за неначисляване на ТБО за
2012г. /писмо вх. № 12/ММО от
05.01.2012г./, на което е получила отговор, че искането е депозирано извън
срока разписан в местната наредба. Други искания за процесния период не са
правени и съответно разглеждани. С оглед на това се приема, че не са налице
обстоятелства, който да се кредитират като такива водещи до несъбиране на такса
по смисъла на чл. 71, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. С оглед на това
същата е дължима. Размерът на ТБО се твърди, че е определен съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията
на Община Перник, както и въз основа на Решение № 695/25.01.2011г. на
Общински съвет Перник. С последното е приета основа за определяне на ТБО и
промилите за съответните услуги. Съгласно решението за жилищните и вилни имоти
на гражданите ТБО е в промил върху данъчната оценка на имота и е общо 1.8 на хиляда върху данъчната оценка на имота, в т.ч. 0.8 на хиляда за сметосъбиране
и сметоизвозване; 0,2 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 0.8
на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно
удостоверението за данъчна оценка и с оглед изложените по-горе констатации за
ДНИ, се приема, че данъчната оценка за поземления имот за жалбоподателя е
594.80лв.. С оглед на това промилите върху тази оценка са в размер съответно за
сметосъбиране и сметоизвозване 0.8х594.80=0.48; за обезвреждане на битови отпадъци в
депа 0.2x594.80= 0.11 и за чистота на териториите за
обществено ползване 0.8x594.80=0.48
или общо за година размера на ТБО е 1.07лв.. За процесния период от
01.01.2011г. до 31.12.2015г. дължимия размер на ТБО е 5.35лв.. Точно такъв
размер по отношение на поземления имот/земя за 5/64 ид. ч. е установил и органа,
видно от представените по отделни пера справки. Въз основа на това състава приема, че размерът на ТБО за
поземления имот-земя е правилно определен и е дължим. Дължима е и начислената
лихва. Установяванията на органа извън този размер, именно установяванията за
ТБО за едноетажна жилищна сграда и за второстепенна постройка са неоснователни
и недоказани, тъй като в имота както се прие по-горе от облагаеми имоти същите са станали
необлагаеми.
Въз
основа на изложеното настоящия съдебен състав приема, че жалбата е частично
основателна. Административния орган
правилно е установил размера на ДНИ за
поземлен имот-земя и същият е в размер на 5.95лв. и е дължим. Административния
орган правилно е установил и размера на ТБО
за поземления имот-земя и същият е дължим в размер на 5.35лв.. Тези
установявания са само за притежаваните от жалбоподателя 5/64 ид. ч. и същите са
дължими от него в посочените размери. Невнесените в срок местни данъци и такси по
силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с
чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични
задължения се дължат лихви в размер, определен
в съответния закон. Задължението за данъци и такса битови отпадъци представляват
публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото
лице изпада в забава и дължи лихва, която
съгласно справка приложена по делото за поземления имот-земя е в размер на
2.74лв., съответно главница ДНИ в размер на 5.95лв. и лихва за ДНИ в размер на
1.45лв., както и главница за ТБО в размер на 5.35лв. и лихва ТБО в размер на
1.29лв., начислени към дата на установяване на задължението 25.01.2016г.. С
оглед на това начислената лихва е дължима в тези размери.
Заявеното в жалбата искане за освобождаване
на всички съсобственици на имота от
данъчните им задължения по ЗМДТ за 2016г. е процесуално недопустимо. В случая
се разгледа АУЗ за данъчен период 01.01.2011г. до 31.12.2015г.. Не са
установявани задължения за 2016г. и не е провеждано такова производство.
Изпращаните съобщения нямат характер на акт, подлежащ на съдебен контрол.
Отделно от това всеки един от съсобствениците е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 11 от ЗМДТ и всеки един от тях разполага със самостоятелна
възможност да поиска от компетентния орган да извърши или не определено
действие.
В обобщение
на изложеното до тук съдът намира, че оспореният Акт за установяване на
задължения № 16-130-1 от 25.01.2016г.
издаден от главен експерт в отдел „Ревизии и проверки” /РП/ при дирекция
„Местни приходи и такси“ /МПТ/ на община Перник следва да бъде отменен, в
частта на установения размер на определените задължения за ДНИ и ТБО за
едноетажна жилищна сграда и за второстепенна постройка и да се потвърди в останалата част, с която са установени
задължения за ДНИ и ТБО за 6/54 ид.ч. от поземлен имот-земя, съответно ДНИ в
размер на 5.95лв. и лихва в размер на 1.45лв., начислена към 25.01.2016г. и ТБО
в размер на 5.35лв и лихва в размер на 1.29лв., начислена към 25.01.2016г..
Относно разноските:
С оглед изхода на делото се дължи произнасяне и по
исканията за разноски. И двете страни претендират присъждане на разноски и
двете страни имат право на разноски.
Предвид изхода на делото и
своевременно заявените от жалбоподателя и от ответника претенции за присъждане
на направените в хода на производството разноски съдът намира, че тeзи
претенции на основание чл. 143, ал. 1 и
ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат уважени
пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.
Направените от жалбоподателя разноски в хода на производството, за които са
налице доказателства по делото, са в размер на 10 лв. за държавна такса и
100лв. внесен депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, от които
по пропорционалност му се дължи сума в размер на 51.64лв. (110 лв. х 10/21.30).
Претендираният размер на разноските от административния орган, съобразно списък
на разноските по чл. 80 от ГПК е 300лв. за юрисконсултско възнаграждение, от
който следва да му бъде присъдена сумата от 159.15лв. (300 лв. х 11.30/21.30)
съобразно уважената част от жалбата. По компенсация жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 107.51лв. (159.15лв. – 51.64лв.).
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.С.И. Акт за установяване по декларация на задължения № 16-130-1 от 25.01.2016г. издаден от главен
експерт в отдел „Ревизии и проверки” /РП/ при дирекция „Местни приходи и такси“
/МПТ/ на община Перник и потвърден изцяло с писмо изх. № 16/ММО-468-1 от 25.04.2016г.
на Директора на Дирекция “Местни приходи и такси” при община Перник, в частта,
с която са установени задължения за ДНИ и ТБО за едноетажна жилищна сграда и
второстепенна постройка, в имот находящ се в гр. П***.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.И. против Акт за установяване по декларация на
задължения № 16-130-1 от 25.01.2016г.
издаден от главен експерт в отдел „Ревизии и проверки” /РП/ при дирекция
„Местни приходи и такси“ /МПТ/ на община Перник и потвърден изцяло с писмо изх.
№ 16/ММО-468-1 от 25.04.2016г. на Директора на Дирекция “Местни приходи и такси”
при община Перник, в частта, с която са установени задължения за ДНИ и ТБО за
земя, както следва за: задължения за ДНИ в размер на 5.95лв. и лихва в размер
на 1.45лв., начислена към 25.01.2016г. и за задължения ТБО в размер на 5.35лв.
и лихва в размер на 1.29лв., начислена към 25.01.2016г. за имот находящ се в
гр. П***.
ОСЪЖДА С.С.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община
Перник разноски по делото в размер на 107.51 лв..
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република
България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/