№ 333
гр. Перник, 17.10.2016г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в публично заседание
проведено на тридесети септември през
две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 307/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 106а
и сл. от Закона за автомобилните превози.
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149,
ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена
лично от жалбоподателката срещу подпис на 17.06.2016г., а жалбата против нея е
входирана в деловодството на Административен съд-Перник на 30.06.2016г.. Жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок. С оглед начина
на изпълнение на принудителната административна мярка - спиране от движение за срок
6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, същата засяга
както собственика на автомобила, така и лицата, които имат правно основание да
го ползват. Законът в чл. 143, ал. 1 от ЗАвП изрично не е признал право на
оспорване на лица извън собствениците, но с оглед общата клауза за обжалване на
административните актове, предвидена в Конституцията, даваща възможност на
гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове и в
качеството и на водач на МПС-то и пълномощник на собственика на автомобила се
приема, че жалбата изхожда и от лице, което има правен интерес да оспори
заповедта /определение № 7874 от 29.06.2015г. на ВАС по АД №
6332/2015г./. Поради изложеното се дължи
разглеждане на жалбата по същество.
Административен съд Перник,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на
оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установено следното:
По фактите:
На 17.08.2015г. около 7.30ч.
жалбоподателката С. спряла управлявания от нея лек автомобил Мерцедес с рег. №
РК 1596 ВМ на спирка “Бучински път”,
където неизвестен за нея до този момент субект започнал да отправя към нея
обидни думи и да нанася удари с крак на автомобила, в следствие на който се
появила пукнатина на преден десен калник. С. незабавно позвънила на тел. 112 и
на място пристигнал автопатрул на 02 РУ при ОД на МВР-Перник. Полицейските
служители констатирали повредите по автомобила и установили четирима свидетели
на инцидента.
За този инцидент С. подала
жалба до районна прокуратура Перник, с която поискала лицето осъществило
действия по увреждането на автомобила да се издири, задържи и подведе под
наказателна отговорност. По случая е образувана пр. преписка рег. № 2358/2015г.
по описа на районна прокуратура-Перник. След извършени оперативни и процесуални
действия, с постановление от 23.11.2015г. прокурор при РП-Перник е отказал да
образува досъдебно производство. Отделил е материали по преписката и ги е
изпратил на Областен отдел “Автомобилна администрация”-Перник за преценка дали
е осъществено административно нарушение по смисъла на Закона за автомобилните
превози от страна на жалбоподателката С..
Постановлението за отказ да
се образува досъдебно производство е деловодно регистрирано в ОО”АА”-Перник с
вх. 15-00-21-662/2 от 30.11.2015г..
С писмо изх. №
15-00-21-662/3 от 25.01.2016г. началник ОО”АА” е поискал от ОД на МВР-Перник да
призове лицето С. за справка, при което служители на ОО”АА” да се уведомят и да
вземат отношение по съставяне на акт за установяване на административно
нарушение и да издадат заповед за принудителна административна мярка.
На 17.06.2016г. служител в
ОО”АА” в присъствието на двама свидетели, посочени като очевидци, присъствали
при установяване на нарушението или при съставяне на акта съставят два акта за
установяване на административно нарушение № 218525 и № 218484 от 17.06.2016г.
срещу Б.С..
С АУАН № 218525 от 17.06.2016г.
проверяващте са приели, че С. на
17.08.2015г., около 7.00ч. в гр. Перник на спирка “Иван Пашов” с лек автомобил
“Мерцедес” с рег. № РК1596ВМ е извършила нерегламентиран превоз на пътници
срещу заплащане “на цената на билета”, като превозвания пътник Р.С. е заплатил
три лева и не му е издаден превозен документ, видно от свидетелски показания
приложени по постановление № 2358/2015г. на районна прокуратура Перник. С тези
си действия С. нарушила чл. 6, ал. 2 от ЗАвП, тъй като автомобила не е включен
в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превоз
на пътници. Въз основа на установеното в акта административно нарушение е
издадено наказателно постановление № 34-0000142 от 29.06.2016г., с което е
ангажирана административно наказателната отговорност на С. и и е наложено на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП административно наказание глоба.
С АУАН № 218484 от
17.06.2016г. проверяващте са приели, че С.
на 17.08.2015г., около 7.15ч. в гр. Перник на автобусна спирка “Бучински
път” с лек автомобил “Мерцедес” с рег. № РК1596ВМ е извършила нерегламентиран
превоз на пътници срещу заплащане “на цената на билета”, като превозвания
пътник В.М. е заплатила три лева и не й е издаден превозен документ, видно от
свидетелски показания приложени по постановление № 2358/2015г. на районна
прокуратура Перник. С тези си действия С. нарушила чл. 6, ал. 2 от ЗАвП, тъй
като автомобила не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметрови превоз на пътници. Въз
основа на установеното в акта административно нарушение е издадено наказателно
постановление № 34-0000143 от 29.06.2016г., с което е ангажирана
административно наказателната отговорност на С. и и е наложено на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП административно наказание глоба.
При така установената фактическа обстановка
административният орган е приел, че се извършва обществен превоз на пътници в
нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, тъй като процесното моторно превозно
средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз. Въз основа на това е издал и атакуваната заповед, с
която на основание чл. 106а, ал.1, т. 1 е разпоредил спиране от движение за
срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на процесния автомобил, с който
е извършен обществен превоз на пътници, както и заплащане на разходите за
домуване.
В хода на съдебното производство се събраха гласни
доказателства. Разпитан бе свидетеля Н.Б. Същият е син на жалбоподателката и
желае да свидетелства. Същият е пряк очевидец на инцидента станал на 17.08.2015г..
Пътувал е с майка си до гр. София, като сочи, че при слизането на двете лица не
е видял някой да дава пари на майка му. В тази му част показанията не се възприемат и
се приемат като защитна теза.
Така описаната фактическа обстановка се възприема от
представената по делото административна преписка и събраните в хода на процеса
гласни доказателства. Въз основа на нея от правна страна се приема следното:
По правото:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
упълномощен изрично със заповед №
РД-01-212 от 10.05.2015г. на изпълнителния директор на ИА "АА", в
съответствие с чл. 107, ал. 1 от ЗАвП. Тя е в предписаната от закона форма. С
оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2
от АПК.
Същата обаче се приема за незаконосъобразна и като
такава ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 3, т. 4 и т.5 от АПК.
По силата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки. В чл. 33 от ЗАНН е разписано, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. С оглед
данните по делото се приема, че материалите дали повод да се предприемат
действия срещу С., т.е. постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство са сведени до знанието на ответника по жалбата видно от негов вх.
№ 15-00-21-662/2 от 30.11.2015г.. По делото няма данни С. да е търсена и да не
е открита. С писмо изх. № 15-00-21-662/3 от 25.01.2016г. е поискано оказване на
съдействие от страна на ОД на МВР-Перник за призоваване за справка в
поделенията на ОД на МВР-Перник на С. за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Едва на
17.06.2016г. при съвместна операция същата е установена. Разписаните в ЗАНН
срокове не са самоцелни. Безспорно в казуса е, че в тримесечния срок по чл. 33
от ЗАНН органа не е предприел никакви действия по откриване на нарушителя.
Според настоящия състав в казуса е неприложима алтернативата в чл. 33 от ЗАНН,
тъй като става въпрос за принудителна административна мярка и налагането и след
изтичане на повече от десет месеца от извършване на административното нарушение
противоречи на целта на закона.
На следващо място съставените на 17.06.2016г. актове за установяване на административни нарушения, за извършени нарушения на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП на дата 17.08.2015г., в които се сочи, че са установени съгласно постановление на районна прокуратура-Перник и дадени обяснения от пътуващите в автомобила лица В.М. и Р.С. не обосновават по категоричен начин, че е извършен превоз срещу заплащане. Издадените АУАН са официални документи с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в тях факти и обстоятелства. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАвтП именно контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени от закона с правомощието да осъществяват контролни функции по Закона за автомобилните превози. В чл. 91, ал. 4 от ЗАвтП изрично е посочено, че служителите на агенцията имат право да осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници. Видно от съдържанието на актовете същите се базират само на фактическа обстановка изложена в постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство. В проведеното административно производство се приема, че административния орган не е събрал доказателства, по силата на които да се приеме, че е извършван обществен превоз на пътници срещу заплащане. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата в съдебното административно производство са както тези, събрани от административния орган пред него, така и тези, събрани в хода на самото съдебно производство. Съдът цени обаче само доказателствата, които са събрани редовно в хода на административното производство т. е. при спазване на законовите изисквания. В случая от доказателствата по делото е видно, че сведенията на лицата М. и С. не са надлежно събрани. Това са сведения от неучастващи в административното производство лица, които са дадени писмено, но които не може да се установи пред кого са дадени и във връзка с какво са изискани. Тези сведения не са приподписани от административния орган или от определен от него служител. Следователно от формална страна сведенията на двете лица, не са годно доказателство, тъй като не са събрани по законосъобразния ред разписан в чл. 44, ал. 2 от АПК и не се ценят. Те дори не са приобщени от административния орган като неразделна част от заповедта. Следва да се отбележи, че и двете обяснения са насочени главно към инцидента станал на 17.08.2015г. във връзка с нанесените удари от трето лице върху колата на жалбоподателката по повод разпоредената от прокуратурата проверка. Други писмени, респ. гласни доказателства не са събирани в хода на административното производство от страна на административния орган. С оглед предписанието на чл. 170, ал. 1 от АПК и с оглед разпределената доказателствена тежест, в тежест на органа издател е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта. Административният орган не е ангажирал надлежни доказателства за възмездния характер на превоза, т. к. от съставения АУАН не може да се направи извод за извършването на превоз срещу заплащане. Нито актосъставителя, нито сведетелите по установяване на нарушението са свидетели при извършване на нарушението, поради което същите нямат преки и непосредствени впечатления от извършеното административно нарушение на 17.08.2015г. и по никакъв начин дори евентуален техен разпит в настоящето производство не би спомогнал за изясняване на обективната истина. Позоваването както в актовете за установено административно нарушение, така и в заповедта за налагане на принудителна административна мярка единствено на постановление № 2358/2015г. на районна прокуратура-Перник е неправилно, защото постановлението е изпратено на ответника за преценка дали е осъществено административно нарушение с оглед данните за евентуално извършване на превоз на пътници. С оглед изложеното се приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се отстранят в хода на съдебното производство, тъй като посредством тях ще се постигне едно домотивиране на издадената принудителна мярка, което в съдебната фаза е недопустимо. Липсата на годни доказателства, които да кореспондират с изложената фактическа обстановка мотивират състава да приеме, че заповедта е немотивирана и по този начин и недоказана. Сам по себе си факта, че лек автомобил Мерцедес с рег. № 1956ВМ не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници не е достатъчно да обуслови налагането на ПАМ. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Въз основа на извършената проверка на оспорената
заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, предвид
което оспорването е основателно и административния акт следва ще бъде отменен изцяло.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателката има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на
пълномощника своевременно. Не е придружено със списък на разноските по чл. 80
от ГПК. Разгледано по същество е основателно. Ответната страна не е направила
искане по чл. 78, ал. 4 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден
да заплати сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 670663 от 18.08.2016
година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.С. заповед № РД-14-1324 от
17.06.2016г. за прилагане на принудителна административна мярка издадена от
началник на Областен отдел “Автомобилна администрация”-Перник.
ОСЪЖДА Областен отдел
“Автомобилна администрация”-Перник да заплати на Б.Н.С., с ЕГН **********, с
адрес *** разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.