Р Е Ш Е Н И Е № 321

гр.Перник, 27.10. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова КАД №348/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Общинска служба по земеделие - Перник, чрез пълномощник - юрисконсулт Л. Л., срещу решение №426/ 22.04.2016 г., на Районен съд - гр.Перник, постановено по гр. дело №55/2016 г.

С атакуваното решение се отменя решение № 2581/07.08.2015 г. на ОСЗ Перник, в частта, с която на наследниците на А.М. И. е отказано да бъде признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния недвижим имот „гори от 25.000 дка, находящ се в землището на с.Големо Бучино, местността „Котларска кория“. Вместо него съдът е постановил, че „възстановява на наследниците на Асен М. *** /починал на 13.04.1976 г./, правото на собственост върху недвижим имот с обща площ от 25.000 дка, находящ се в землището на с.Големо Бучино, общ.Перник местност „Котларска кория“.

Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна.

Касаторът твърди, че с подаденото от А.М. И. заявление за реституция е придружено само с декларация по чл.13, ал.3 от ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, но тя не отговаря на изискванията по чл.13, ал.3 от ППЗСПЗЗ и не може да индивидуализира надлежно собствеността чието възстановяване се претендира.

Невъзможността да бъде конкретизиран имот с оглед неговите граници и площ препятства административния орган да се произнасе с възстановително решение. В този смисъл се твърди, че решението на РС е неправилно, тъй като и в хода на съдебното производство отново не е установено безспорно кой е имота който подлежи на възстановяване, какви са неговите граници и начина му на трайно ползване.

Решението на РС Перник е оспорено и по отношение на присъдените разноски, като се твърди, че същите са в завишен размер с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ответниците в производството К.А.М. и Й.П.К., чрез пълномощника си адв. Б., оспорват касационната жалба в писмена отговор заявяват искане решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Според твърденията на страната предпоставките за възстановяване на имота са налице и правилно районният съдия е уважил изцяло жалбата срещу решение №2581 от 07.08.2015 г., на ОСЗ Перник.

Окръжна прокуратура – Перник, заявява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Перник, при извършената служебна проверка за допустимост на подадената касационна жалба, срещу въззивното решение, намира че е подадена в законоустановения срок, от страна за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество подадената касационна жалба е неоснователна.
Оспореното решение на Районен съд гр.Перник е правилно.

В хода на съдебното производство, чрез изслушването на свидетелски показания и съдебно техническа експертиза е установено, че се касае за поземлен имот, който представлява естествена ливада. Според вещото лице същият може да бъде индивидуализиран, тъй като на място има дървета, които са естествена граница на имота от две страни и освен това същият попада в част от имот №011066 по КВС за землището на с.Големо Бучино и е записан като земеделски земи стопанисвани от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ. Съобразявайки тези фактически установявания правилно РС Перник е приел,че се касае за имот който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като има характер на земеделска земя.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е изяснил фактите и обстоятелствата имащи значение за правилно разрешаване на поставения пред него правен спор. Обсъдени са свидетелските показания и в съвкупност с изслушаната по делото експертиза са обосновали крайния извод за незаконосъобразност на решението на ОСЗ Перник. В този смисъл съдът намира, че не са доказани в настоящото производство твърденията на касатора за необоснованост на съдебното решение. То е постановено въз основа на събраните писмени и гласни доказателства пред районния съдия и са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като мотивират крайния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Не се споделят от настоящият състав и твърденията относно това,че подадената декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ не отговаря на изискванията по чл.13, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Такъв аргумент за отказ не е посочен в оспореното решение. Той се навежда едва пред касационната инстанция и не е посочен в мотивите на отказа. Съдържанието на решение №2581/07.08.2015 г., на ОСЗ Перник, посочва други мотиви –„имотът не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ“. Липсва каквото и да било позоваване на декларацията по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ. Не е ясно от лаконичните мотиви посочени от органа и защо е прието от ОСЗ, че имота не подлежи на възстановяване по реда приложим за земеделски земи. В хода на делото пред РС, се навеждат твърдения, че се касае за имот който по своя характер представлява гора, но това не санира липсата на мотиви в този смисъл в оспореното решението. Същите могат да се съдържат в административната преписка послужила за издаване на административния акт, но не могат да се излагат едва в фазата на оспорване пред съд.

Предвид горните изводи, като е отменил решение №2581/07.08.2015 г. на ОСЗ Перник, в производство по обжалването му и е постановил решение по същество съобразено с процесуалните правила на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, решаващият състав на Районен съд - Перник е постановил законосъобразен съдебен акт, който освен това като валиден и допустим, следва да бъде оставен в сила.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на присъдените разноски пред районния съд, настоящият състав намира следното:

Отговорността за разноски е обективна, породена от необходимостта да се възстановят на страната, в чиято полза е постановено съдебно решение, направените по делото разноски. Поради този обективен характер на отговорността на възстановяване подлежат всички разноски, които страната, в чиято полза е съдебното решение, е направила за водене на делото. Изключение от принципа на пълна възстановимост на направените във връзка с делото разноски е въведено с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК. Тя дава право на страната да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Упражняването на това право обаче законодателят е обвързал със срок - най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, когато изтича и възможността на противната страна да направи искане за присъждане на разноски и да представи доказателства - чл. 80 от ГПК.

От доказателствата по делото е видно, че до приключване на последното заседание пред РС не е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, поради това и при произнасянето си районният съд е присъдил разноски в пълния претендиран размер, съгласно представен по делото списък по чл.80 от ГПК. Едва с касационната жалба се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но към този момент правото на касатора на възражение се е преклудирано, което прави искането за приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК в настоящото производство неоснователно.

Пред касационната инстанция искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответниците не е правено, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.3 от АПК, Административен съд гр.Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 426/22.04.2016 г., постановено по гр.д.№55 по описа на Районен съд Перник за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/