Р Е Ш Е Н И Е №301

гр. Перник, 03.10.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №364 по описа за 2016 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б.Д.С. ***, срещу Заповед № 16-5314-000062 от 15.07.2016 г. на Началник група при ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца".

Оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна и е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че по време на проверката не е управлявал МПС-то, като описаното в АУАН не отговаря на действителността. Заявява, че контролните органи не са му давали талон за медицинско изследване и не са извършили проверката му според установените правила.

Въз основа на жалбата и по изложени в съдебно заседание аргументи се иска отмяна на наложената принудителна административна мярка.

Ответникът по жалбата, Началник група при ОД на МВР гр.Перник, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Административен съд Перник, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №16-5314-000062 от 15.07.2016 г. на Началник група при ОД на МВР - Перник на оспорващия е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС", на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Г260272 от 15.07.2016 г. против жалбоподателя за това, че на същата дата около 22:50 часа, по път Първи клас № Е- 79, управлява МПС и при проверка отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство.

Заповедта е връчена на нейния адресат на 21.07.2016 г., а жалбата е постъпила на регистратурата на Административен съд Перник на 27.07.2016 г. С оглед изложеното настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповед №16-5314-000062/15.07.2016 г. на Началник група при ОД на МВР- Перник, сектор ПП е издадена от компетентен орган. Актът отговаря на изискванията за форма. В него е посочено, че се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение №Г260272/15.07.2016 г., като са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, поради това, че лицето е отказало да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол и конкретните фактически обстоятелства, обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба се съдържат, както в обстоятелствената част на заповедта, така и в цитирания в същата АУАН, въз основа на който е издадена обжалваната заповед, последната се явява мотивирана.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така както се твърди при оспорването. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление" на водач на МПС, който откаже да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Достатъчен за налагане на ПАМ е отказ от страна на лицето да бъде изпробвано по един от предвидените в разпоредбата способи - с техническо средство или чрез издаване на талон за медицинско изследване. Ето защо твърденията на жалбоподателя относно обстоятелството, че не му е връчван талон за медицински изследване са неотносими към спора относно законосъобразността на оспорената заповед. За издаването на ПАМ е достатъчно да бъде налице само една от предвидените в чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП хипотези за отказ.

Отказът на водача да бъде изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер 7410”, №0251, е констатиран със съставен АУАН от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическата обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия. По настоящото дело не се събраха доказателства, които да навеждат на изводи различни от тези, до които е достигнал административния орган при издаване на ПАМ.

Основният довод на жалбоподателя, касателно незаконосъобразност на заповедта се състои в това, че е издадена в същия ден когато е констатирано нарушението, а следователно и в същия час, което задължава административния орган да работи и около полунощ.

От редакцията на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, което в конкретния случай е сторено.

Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от шест месеца". При произнасянето на компетентния орган, относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача, или след изтичане на нормативно определения максимален 6-месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона административна мярка. Приложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В настоящото производство не са направени искания за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.С. ***, срещу Заповед № 16-5314-000062 от 15.07.2016 г. на Началник група при ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца"

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, гр.София в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия:/п/